/Поглед.инфо/ Геополитическите залози в Близкия Изток се повишиха много. Вземете неизвестна петролна компания от Нюарк, Ню Джърси, Голанските възвишения при Сирия и Израел, добавете съобщение за разкритие на огромно находище в тази област, точно когато руските бомбардировки в Сирия се засилват, разтърсете цялата тази смес и пред нас се разкрива потенциален детонатор за Трета световна война.

Първоначално, ако се върнем десетилетие назад, когато неоконсервативните тинк-танкове във Вашингтон и администрацията на Буш и Чейни изпълняваха техния план за смяна на режимите в Близкия Изток, конкуриращи се газопроводи през Сирия до Турция, или през Ливан до Средиземноморието, изиграха ключова роля за подкрепата на Вашингтон във войната с Асад. Днес нефт, твърде много нефт влиза в играта, а Израел претендира за правото над новооткритите находища. Единственият проблем е, че те се намират в Голанските възвишения- територия, която Израел завладява през 1967 година по време на Шестдневната война.

Genie

Какво общо имат Дик Чейни, Джеймс Уусли, Бил Ричардсън, Джейкъб Ротшилд, Рупърт Мърдок, Лари Самърс и Майкъл Щейнхард? Всички те са членове на Борда на стратегическите съветници на базираната в Нюарк, Ню Джърси петролна и газова компания, носеща името Genie Energy.

Дик Чейни, преди да стане „президента в сянка“ на Джордж Буш-младши, бе изпълнителен директор на най-голямата компания за обслужване на петролни полета Halliburton, която също се свързва с фамилията Буш. Джеймс Уусли, неокон, бивш директор на ЦРУ при Бил Клинтън, днес е президент на неоконсервативния тинк-танк Фондация за защита на демокрациите, освен това е член на вашингтонския Институт за политики в Близкия Изток, който се свързва с партията на Нетаняху, Ликуд. Той е бил член на известния Проект за нов американски век, заедно с Чейни, Доналд Ръмсфелд и банда неокони, които по-късно стават част от администрацията на Буш. След 11 септември, 2001 година Уусли говореше за „войната срещу терора“ на Буш и Чейни, като за „Четвърта световна война“, тъй като за него Студената война бе Третата световна война. Бил Ричардсън е бивш министър на енергетиката. Рупърт Мърдок, собственик на големи американски и британски медии, включително Уол Стрийт Джърнъл, финансира неоконсервативнията Weekly Standard на Бил Кристъл, който създаде Проекта за нов американски век. Лари Самърс бе министър на финансите и прокара законите, които дерегулираха американските банки, което доведе до финансовата криза в Щатите през 2007-8 година. Майкъл Щейнхард е спекулант в хедж-фонд, филантроп и член на Фондацията за защита на демокрациите. А Джейкъб Ротшилд е бивш бизнес-партньор на руския петролен олигарх Хордоковски. Преди ареста си, Хордоковски тайно преведе дяловете си в Юкос на Ротшилд. Джейкъб е частичен собственик на Genie Energy, която през 2013 година получи ексклузивни права за проучване и добив в южната част на Голанските възвишения от правителството на Нетаняху.

Голанските възвишения

Израелското правителство отдаде концесията на Genie в спорната зона през 2013 година, когато дестабилизацията на Сирия вървеше с пълна сила. Тогава израелски военни инженери замениха 80-километровата гранична ограда със стоманени барикади, включително сензори за докосване, детектори на движение, инфрачервени камери и наземни радари, по подобие на стената изградена на Западния бряг.

След войната през 1967 година, едва през 1981 година, Израел прокарва закон, налагайки еврейски „закони, правила и администрация“ на Голанските възвишения. В отговор, Съвета за сигурност на ООН прокарва Резолюция 242, която декларира, че Израел трябва да се оттегли от всички окупирани земи по време на войната със Сирия, включително и спорната зона. Отново през 2008 година, Генералната асамблея на ООН прокарва резолюция, с резултат 161 „за“ и 1 „против“ за връщането на тези земи в териториалните граници на Сирия. През юни, 2007 година израелският министър-председател Ехуд Олмерт изпраща тайно комюнике до сирийския президент Башар Асад, като казва, че Израел ще отстъпи Голанските възвишения, в замяна на мирно споразумение и влошаване на сирийските отношения с Иран и военните групировки в региона.

Огромните открития на Genie

На 8 октомври, малко след началото на руските въздушни удари срещу Ислямска държави и т.нар. „умерени“ терористи, по молба на Асад, Ювал Бартов, главен геолог от израелската Afek Oil&Gas, собственост на Genie Energy, каза пред еврейския Канал 2, че неговата компания е открила огромни залежи на нефт в Голанските възвишения.

Откритието се превръща в стратегическа „награда“, която ще накара Нетаняху още по-яростно да защитава територията. Нафтали Бенет, миниситър в правителството на Нетаняху и лидер на дясната религиозна партия „Еврейски дом“, направи предложение да се населят тези земи със 100,000 евреи. Според него, докато Сирия се „разлага“ във войната, трудно можем да си представим връщане на Голанските височини. Освен това от Тел Авив се носят призивите, Америка да признае анексията на Голанските земи, поради „нарастващите притеснения относно сигурността, заради ядрената сделка с Иран.“

През 2009 година правителството на Катар, днес дом на Мюсюлмански братя и финансов спонсор на ИД, се среща с Башар Асад в Дамаск.

Катар предлага на Башар да присъедини Сирия в споразумение, което ще позволи транзита на газ от огромното катарско Северно находище в Персийския залив, което е съседно на масивното иранско газово находище Южен Парс. Катарският газопровод ще минава през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия, Турция до европейския пазар. Най-същественото е, че ще подминава Русия. Франс Прес съобщава, че Асад решава да „предпази интересите на съюзника си Русия, която е най-големият снабдител на газ в Европа.“ През 2010 година Асад се присъедини към преговори с Иран и Ирак за алтернативен тръбопровод, на стойност 10 милиарда долара, който потенциално ще позволи на Иран да снабдява Европа от находището си Южен Парс, намиращо се в иранските води на Персийският залив. Трите страни подписаха Меморандум за разбирателство през юли 2012 година, точно когато войната в Сирия се разпростираше към Дамаск и Алепо.

Откритието на огромен обем петрол от нефтена компания от Ню Джърси, чийто директорски борд включват архитектите на войната в Ирак, Дик Чейни, бившият шеф на ЦРУ Джеймс Уусли и Джейкъб Ротшилд, бизнес партньор на най-яростният критик на Владимир Путин, Михайл Хордоковски, вдига залозите на руската намеса в Сирия срещу ИД, Ал-Кайда и други „умерени терористи“ до нови геополитически измерения.

 Превод: Е. Рушев