/Поглед.инфо/ За да се разплете ситуацията в Азовско море, където украинските съдове трябва, понасяйки огромни загуби, да преминават през процеса на претърсване на руската гранична служба, в Киев има едно последно средство – да се възползват от помощта на лампата а Аладин.
Според мен, именно към този метод, изглежда са решили да прибягнат украинските чиновници. Заместник-министърът по въпросите за временно окупираните територии и вътрешно-разместените лица Георгий Тука, чиито причудливи мечти медиите обичат да излъчват, отново сподели публично своите халюцинации. Този път му хрумна, че Украйна може да се обърне към ООН или дори към НАТО с молба за ескортен конвой, който да съпровожда корабите в акваторията на Азовско море.
Степента на осъществимост на това, което Тука, влизайки в терминологичен гняв, нарече версия, по-скоро две версии – защото ООН и НАТО, както смята самият автор на грандиозния план, ще реагират различно на призива на Украйна – е еквивалентна на варианта с лампата на Аладин. Според мен самият заместник-министър доста скептично оцени вероятността да предоставяне на конвой от НАТО. Бих казал малко повече – вероятността е равна на нула, защото чл. 5 от Устава на НАТО подразбира колективна реакция в отговор на нападение срещу една от страните членки на военно-политическия блок. Включително и употребата на въоръжени сили.
Тоест, от една страна, Алиансът само теоретично е готов да помогне на своите членове. На второ място Украйна не е в никакъв случай такъв член. На трето място Русия не е извършвала никакво нападение върху Украйна по Азовско море. Същият Тука наскоро заяви, че съгласно междудържавния договор за сътрудничество в използването на Азовско море и Керченския пролив от 24 дек. 2003 г. руските граничари имат пълното право да задържат и да претърсват украинския морски транспорт. Пред очите ни украинският чиновник извърши удивителна акробатика: излезе с предложение, за да заяви, че то е принципно неизпълнимо.Това е някакво новаторство в управленческите технологии. Да се надяваме, че Георгий Тука някога ще сподели великата тайна на своята аудитория – що за свежа струя бе това и за какво бе нужна тя.
С ООН също има пълна вълшебна лампа. Мироопазващите сили на ООН могат да поемат обекти или териториите под своя закрила единствено въз основа на мандат, издаден след получаване на съгласие за присъствие на мироопазващ контингент от всички страни в конфликта. Конфликт изглежда съществува, но само по същество - от гледна точка на закона, както вече бе споменато, няма нарушения. Ето защо няма правна основа дори за мониторинг на ситуацията, да не говорим за всичко останало. А ние няма да се заемем да говорим що се отнася до съгласието на Русия за конвой - всичко е и така ясно.
Не е ясно с кого се консултира Тука, когато огласява подобни инициативи, но може да се предположи, че запасите на веществата, променящи създанието, у консултанта са наистина неизчерпаеми. А може би и самият заместник министър не се плаши да предприема рисковани експерименти. Все пак имаме съмнителното удоволствие да наблюдаваме през последните години психеделичната рисунка на украинската политика, но дори и на този фантастичен фон обозначеният персонаж все пак може да блесне с екстравагантност.
И в азовската акватория кашата, която е смъртоносна за украинското корабоплаване, се забърква още повече. Задържанията и обиските вече са отигран и както се оказва, не най-ужасен вариант. На хоризонта се появява пълна забрана за преминаване на украински кораби през Керченския проток. Първата лястовица е решението на руските собственици на съдове да бойкотират пристанищата на Украйна след задържането на петролния танкер „Механик Погодин“ в Херсон. Отбелязвам, че официалните основания все още не са споменати. Вторият не особено обнадеждаващ знак е, че руската армия затвори цялата Черноморска зона от нос Тарханкут в Крим до Дунавската делта за корабоплаване. Засега временно, но самото естество на действието показва в каква посока работи мисълта.
Ако Керченския проток наистина бъде блокиран, макар че това е крайна мярка, пристанищата на Бердянск и Мариупол, меко казано, остават неактивни. Обемът на загубите, понесени от Украйна, ще бъде огромен. И най-важното, Киев няма да бъде в състояние да предприеме ефективни контрамерки. Обжалването пред международните съдилища няма да помогне много за коригирането на ситуацията. Съдебната разпра може да продължи дълги месеци и през цялото това време украинското корабоплаване в Азовско море ще бъде напълно обездвижено.
Засега няма основания да се говори, че Кремъл възнамерява да прибегне до последния аргумент, но решението на военните за затваряне на част от Черноморието е пряк показател за възможността за много по-сериозни мерки. С „Механик Погодин“ и със „Север“ ще трябва да се реши нещо и при това бързо. В противен случай остава само една вълшебна перспектива – да се търси вълшебната лампа на Аладин.
Превод: Поглед.инфо