/Поглед.инфо/ В един малък град в Европа се събраха няколко стотин човека, за да проведат шествието на Безсмъртния полк.
Всичко си вървеше нормално, докато до микрофона не се добра някаква арменка, ръководител на малък детско-юношески музикален колектив.
Тя разви два сюжета. Първият се вписваше в акцията: беше разказано за 17-годишен арменски юноша, който отишъл като доброволец на фронта. За да защити своята земя. Майка си и 3-годишната си сестричка. Последната в последствие станала мама на говорещата арменка.
Но вторият сюжет изцяло развали съкровения празник. Педагогът ни в клин ни в ръкав започна да разказва за някакво оцеляло след американския удар японско момиче, което трябвало да умре от получената доза радиация.
Но някой казал на детето, че трябва всеки ден да прави и пуска хартиен жерав. И те трябвало да бъдат хиляда. Момичето не могло да донаправи 365 жеравчета.
Трогателно? Безусловно. Само че какво отношение има към честването на героите на Великата Отечествена война???
В света им много нещастия, милиони загинали деца. Но това не значи, че в Деня на Победата във Великата Отечествена война трябва да оплакваме загиналите в целия свят. Сълзи няма да ни стигнат.
Да се помни и да се знае за загиналите трябва, но да се представят чуждестранните жертви като основна тема на отечествения празник – не! Всяко нещо с времето си.
Нещо повече, педагогът беше подготвила нестигналите 365 хартиени жерави, които пуснаха пред публиката.
Ако оставим сантименталностите, то какво се получава? Първо, народите на Русия имат свой образ на жеравите, свързан с онази война. Това „умореният клин“ (част от песен за войната – бел.пр.), който „лети по небето“. А арменката със своята акция се опитва да подмени образа на нашите жерави, носещи голямо сакрално-смислово натоварване с общочовешки – японски.
Второ, вниманието на публиката се превключва от отечествената героика към чуждестранния трагизъм. Ако към това добавим и думите от речта на преподавателя за това, че „във войните няма победители, защото от двете страни загиват деца“, то е на лице известния припев на либероидния лозунг“ за „сълзата на детето“.
Помните ли от края на 80-те и двадесет години след това воя на правозащитниците, Сталин бил лош, защото когато разстрелвал (поредния крадец на народно имущество или предателя), то децата на разстреляните плачели...
Стана ми много неприятно, но реших да не правя скандал. Просто напуснах мероприятието. Наистина, доста гръмко напуснах...
Подобна подмяна на смисъла, както описаната по-горе е съвършено възмутителна и крайно опасна тенденция да се либерализира свещения за руския човек Ден на Победата.
Превод: М. Желязкова