/Поглед.инфо/ Украинският олигарх Игор Коломойски спечели голяма сума пари от Русия. Най-малкото това, че на пръв поглед именно така изглеждат нещата от разглеждането в международния съд на претенцията на компанията „Укрнафта“ относно нейните активи в Крим. Ще бъде ли Украйна в действителност в състояние да получи обезщетение от Русия и как това се отнася до политическото признаване на статута на Крим?

Най-голямата украинска нефтодобивна компания „Укрнафта“ обяви победата си в процеса срещу Руската федерация. Компанията твърди, че постоянният арбитражен съд в Хага иска от Русия 44,4 млн. долара като компенсация за загубата на имущество на „Укрнафта“ в Крим. Освен това Москва трябва да компенсира лихвите (над 5,5 милиона долара), глобите и арбитражните разходи (над 3,5 милиона долара). Става дума за административни помещения и 16 бензиностанции в Крим, които принадлежаха на „Укрнафта“ преди решението на жителите на полуострова да се върнат в Русия.

Руското министерство на правосъдието отбеляза, че Русия все още не е получила чрез официални канали решенията по искането на „Укрнафта“. Руската страна обаче „планира да оспори това решение и да използва за тази цел всички налични механизми за правна защита, предвидени от международното право и швейцарското право“. Арбитражът на постоянната камара на Арбитражния съд в Хага се намира в Швейцария. Москва не участва в разглеждането на иска на „Укрнафта“ в съда в Хага и не признава законността на решението поради липсата на арбитражна юрисдикция да разгледа това искане, съобщи пресслужбата на Министерството на правосъдието на Русия.

„Укрнафта“ е държавна компания, но Игор Коломойски, който е обявен за международно издирване, активно ѝ помага в този правен процес. Той е миноритарен акционер на „Укрнафта“ - притежава около 42% от акциите.

„Приватгруп“ на Коломойски притежава в Крим общо 41 бензиностанции, от които 16 са бензиностанции на „Укрнафта“. През 2014 г. тези бензиностанции бяха национализирани заедно с друго имущество на олигарха. Постъпленията от властите са насочени към изплащане на обезщетение на вложителите в неговата „Приватбанк“. Въпросът е и в това, че Коломойски напусна Крим с парите на своите клиенти. Само през 2014 г. Руската федерация трябваше да плати почти 25 милиарда 200 хиляди рубли на вложителите, които бяха ограбени от украински банкери.

Но размерът на компенсация, която украинската компания изисква от руската държава, изобщо не е скромна. Грубо изчисление показва, че една бензиностанция се оценява на средно 2,7 милиона долара, или 174 милиона рубли. Това е десет пъти по-високо от цената на бензиностанциите в Крим, като част от търговете. По-специално, тази година беше планирано да проведат два търга за продажба на 16 бензиностанции, които преди това принадлежаха на Коломойски. Цените за бензиностанциите, пуснати за търгове, започнаха от 3 милиона рубли в село Октябрски и завършват до 25,4 милиона рубли на бензиностанция на автомагистрала „Симферопол“ в село Ближни.

„Укрнафта“ иска обезщетение на основание, че Русия е нарушила задълженията си по инвестиционното споразумение от 1998 г. Съдът в Хага призна, че компанията е инвеститор по договора, а нейната собственост в Крим е инвестиция.

Това е далеч от единствената украинска компания, която е внесла съдебни искове в Русия в международен арбитраж. По-рано Арбитражният съд в Хага вече прие такива решения не в полза на Руската федерация. Така миналата година съдът реши, че Руската федерация трябва да плати 159 млн. долара компенсация на 18 украински компании (включително на такива, свързани с Коломойски). През есента „Ощадбанк“ се похвали с победа в съда, получи 1,3 млрд. долара. Буквално през февруари тази година, арбитражът в Хага застава на страната на“ Приватбанк“, „Белбек“ и „Нафтогаз“, но решението за размера на обезщетението е отложено по-късно.

Във всички тези истории ситуацията за Украйна е парадоксална: за да се възстанови компенсацията от Руската федерация, е необходимо да започнем да признаваме, че Крим е част от Русия.

„Международният арбитражен съд в Хага е упълномощен да разглежда спорове, свързани с нарушаването на международните договори, включително и по прословутото споразумение „За защита на инвестициите“, подписано от Русия и Украйна. Формално, възможно е да се говори за нарушение на това споразумение, само ако интересите на украинските инвеститори са нарушени в Русия. Но ООН днес признава полуострова като част от Украйна, следователно приложимостта на споразумението в тази ситуация е противоречиво от гледна точка на закона“, обяснява Александър Пахомов, управляващ партньор на УК „Право и бизнес“.

С други думи, ако Украйна незабавно признае за руски Крим, тогава украинските компании и банки наистина може да разчитат на компенсация. Но в условията на непризнаване на руския полуостров за територията на Москва, никой няма да плати нищо на никого, разбира се.

Какви последствия чака Русия в крайна сметка?

След като е взето съдебно решение, украинските дружества могат да се опитат да наложат временни мерки върху имуществото на подсъдимия, т.е. на имуществото на Руската федерация в чужбина. „С решението на Хагския съд те ще се обърнат към съдилищата на държави, в чиято юрисдикция може да има държани руски активи, за да получат изпълнителни листове и конфискация. Сценарият не е нов: така се представиха представителите на фирмата „Нога“, бившите акционери на ЮКОС, а сега „Нафтогаз“ действа по същия начин. Малко вероятно е да има нова тактика от руската страна за премахването на всички временни мерки в същите съдилища“, казва Александър Пахомов.

През 90-те години швейцарската фирма „Нога“ не хареса това, че руските власти са прекъснали споразумението с нея. „Нога“ започна да завежда съдебни дела срещу Русия в европейските съдилища и дори спечели някои, конфискува чуждестранни сметки на редица руски банки и дори се опита да арестува руски самолети на авиосалона „Ле Бурже“, а през 2005 г. и колекция от картини от Пушкинския музей, които се намирали в Швейцария. Но тогава здравият разум надделя в Европа, имуществените задържания бяха обявени за незаконни, а картините също се върнаха в Москва.

След 2014 г. ситуацията се промени. И неочакваното решение през лятото на 2014 г. в полза на бившите акционери на ЮКОС в съда в Хага беше първият знак за подобна трансформация. Самият факт на вземане на решение по сложен случай, разследването на което е продължило 10 години, щом отношенията на Русия със Запада се влошиха, вече говори много. И огромната сума на фактурата от 50 милиарда долара е само потвърждение. Бившите акционери се опитаха да намерят руски активи в различни страни, заведоха съдебни дела в съдилищата на САЩ, Франция и Обединеното кралство, за да арестуват имуществото на Руската федерация, но те не успяха. И през 2016 година окръжният съд в Хага като цяло отмени решението на международния арбитраж в Хага за плащане от страна на Русия на 50 млрд. долара на бивши акционери на ЮКОС. Решението на Хагския трибунал бе отменено за първи път от 20 години.

Наскоро украинският „Нафтогаз“ също се опита да следва този път. Арбитражът в Стокхолм взе решение по исканията на „Нафтогаз“ и „Газпром“ помежду им по договори за газ. Според него „Газпром“ дължи на „Нафтогаз“ дълг от 2,56 млрд. долара. Въпреки това, руската страна подаде жалба, решение за което все още не е взето. Киев започна да арестува активите на „Газпром“ в Европа с надеждата да си изплати дълга. По-специално той атакува Nord Stream AG и Nord Stream 2 AG и дори иска да арестува 35% от дела в Nord Stream - 1, където „Газпром“ притежава 51%.

Въпреки това, украинците не са постигнали нищо, освен шум. Апелативният съд на Швеция спря изпълнението на решението на арбитража в Стокхолм и всички арести, започнати от Нафтогаз, бяха отменени.

Както показва практиката, в крайна сметка европейската съдебна система все още взема разумни решения. Всички предишни опити за арест на руски активи за съмнителни искове се провалиха. Победата на украинските компании в арбитража на Хага вероятно ще доведе до същите резултати.

Превод: В.Сергеев