/Поглед.инфо/ Интервю на Валерий Коровин за сръбското издание „Печат”
- Неотдавна президентът на Русия Владимир Путин разказа за новия вид стратегическо оръжие на Русия, против което американската противовъздушна отбрана е безсилна и за което всяка цел в света е достъпна. За някои аналитици това е блъф, други го наричат заплаха към Запада, заявление, насочено към вътрешното обществено мнение в рамките на предизборната кампания. Ако твърдението на Президента на Руската Федерация е правилно, а ние нямаме причина да се съмняваме в това, какви промени в глобалната система на сигурност то ще предизвика? САЩ в бъдеще ще успеят ли да защитят съюзниците си и самите себе си? След това САЩ остават ли глобална свръхсила?
Валерий Коровин: Намирайки се повече от хиляда години под постоянен удар, руснаците са се научили много добре да воюват, въпреки че очевидно не обичат да го правят. Строго погледнато, днес добре да воюват могат само руснаците. Преди такива бяха немците и японците, турците също, но сега всички те се намират в американска окупация, в състояние на национално унижение и военно-политическа кастрация. Но ако някой наистина не умее да воюва, това са сегашните САЩ, които са загубили практически всички свои военни кампании, добре справящи се само с беззащитно мирно население, нанасяйки подли удари отдалече, намирайки се на недостижимо разстояние от възмездието. Именно затова тяхно основно оръжие са подлостта, лъжата и безпринципността. В този смисъл на сто епизода американска лъжа Русия отговаря веднъж с руска истина, скромно, сдържано, но абсолютно убийствено и необоримо.
Най-недоверчивите напразно провокират, изказвайки своите съмнения на глас. Руснаците вече са били в Европа, във всички европейски столици, в Париж, три пъти в Берлин. Във Вашингтон засега не са били. Не съветвам да се проверява истинността на думите на руския Президент. Ние винаги говорим по-малко, отколкото имаме в действителност. От скромност, богобоязливост и смирение. Такава е руската православна култура.
Всичко това кардинално променя разположението на силите, трансформирайки картината на глобалната сигурност. Америка повече не е способна да защити не само своите съюзници, което тя, впрочем, никога не е правила, но и сама себе си. А това изтръгва стълба на еднополюсната структура на света. Няма повече смисъл да се полагат клетви във вярност на САЩ, жертвайки собствения си суверенитет, пари, стабилност, предоставяйки своята страна като плацдарм за американските експерименти. Отсега-нататък Америка вече не е свръхсила, следователно нейната роля в света затихва.
- Защо предупреждението на Путин към Запада (САЩ) идва точно сега? Има ли връзка между това и текущите събития в Украйна или Сирия?
Валерий Коровин: Сирия стана преломен момент за днешния свят. Именно в Сирия забуксува, а след това се счупи американската машина за десуверенизация. Достатъчно беше да се формулира и да се настои на алтернативна гледна точка и се разкри цялата въпиеща несправедливост, целият волунтаризъм и незаконност на американските действия не само в арабския, но в целия свят. От американското лице падна маската на „права на човека”, „демокрация” и т.нар. „свобода”. Америка е враг на човечеството и днес все по-малко страни и народи поставят това твърдение под съмнение. Единственото, което заставя много държави да се кълнат във вярност на Вашингтон, е страхът. Днес този страх е преодолян. Именно в Сирия стана ясно, че „непобедимостта” на САЩ е мит. Няма смисъл да се изпитва страх от този, на чиято страна не е не само истината, но и силата. Сирия – това е нова отправна точка в посока на многополюсния свят.
С Украйна ситуацията е различна. Тук се явиха вътрешни проблеми в самата руска държава, нейната политическа и управленска система, проявиха се пороци и недостатъци, които трябва да бъдат отстранени срочно, иначе системата може да се саморазруши и окончателно да се разложи отвътре. Украйна е слаба точка не само на руската държава в нейния сегашен вид, но и на цялата руска цивилизация.
Самата война в Донбас можеше да бъде избегната, като бъде повторен в руската Новорусия кримският сценарий, с въвеждане там в март-април 2014 г. руска миротворческа мисия, обезпечавайки сигурността на провеждането на референдуми и присъединяването към Русия на частта от бивша Украйна, населена с руснаци, открито съзнаващи се и самоидентифициращи се именно като руснаци, като руски народ. Но тогава руският президент се сблъска с вътрешния саботаж от страна на собствените елити, с двуличието на шестата колона – хората, само номинално наричащи се „приятели на Путин”, но фактически асоцииращи се с глобалния Запад, изповядващи либерални ценности. Путин се сблъска с открития шантаж на прозападните елити, с безпрецедентен натиск отвън, засуети се и загуби време. В резултат ние имаме и война с десетки хиляди жертви от двете страни, и позор и материални загуби, и санкции, и целия набор от външен натиск. Всичко това показа сериозни системни грешки, които трябва да бъдат радикално отстранени.
- Възможно ли е да се възобнови войната в тази страна? САЩ продължават да въоръжават властите в Киев и да реорганизират украинската армия, очевидно с цел противопоставяне с Русия.
Валерий Коровин: Ситуацията в Украйна в момента няма невоенно решение. Украинската страна е недоговороспособна, украинската армия, особено наказателните батальони, са неуправляеми, тоест на киевските власти липсва монопол над насилието, а това поставя под въпрос украинската държавност като такава. А и самият бандеровски преврат беше осъществен не за да има договорености с руснаците и още по-малко – за да се постигнат с тях някакви споразумения. Основният замисъл на тези, които разработиха и осъществиха т.нар. евромайдан, се състоеше тъкмо в довеждането на власт на антируски, русофобски сили, за разгаряне на конфликта с Русия и за геноцид на украинските руснаци. В тези условия всякакви преговори и опити за постигане на действени споразумения са напразни. Оттук и несъстоятелността и обречеността на т.нар. „Минск”, напразните усилия на „нормандската група” и разбирането за безсмислеността на техните усилия от страна на европейските лидери, станали „гаранти” на украинската страна. В сегашния си вид Украйна просто не е държава, а само пародия на такава, оттук формулата „бивша Украйна” или failed state (провалена държава).
Това, което наблюдаваме днес на мястото на бившата Украйна – това са множество неконтролирани от Киев, разпокъсани, самостоятелно действащи, следователно незаконни въоръжени терористични групировки, казано просто – банди. Които грабят и тероризират собственото население, както на подконтролните им територии, така и на неподконтролните, като се има предвид Донбас. Оттук и изводът за невъзможност за мирно уреждане на ситуацията без пълна смяна не само на сегашната власт, но и пълно прочистване на всички украински елити от бандеровския елемент, тоест пълна денацификация на бившата Украйна с изкореняване на „украинството” като такова, с преформатиране на цялата политическа система. А това, предвид милитаризираността на сегашните елити, опиращи се на въоръжените банди, е невъзможно да бъде направено, освен на основата на силовия фактор. При това силите на противостоящите страни – бившата Украйна и Донбас – са приблизително равни и нито една от тях не е способна да осъществи решителен военен прелом без странична помощ.
Оттук произтичат два варианта на развитието на събитията: Западът помага на Украйна да завземе Донбас по военен път с последващото му прочистване от руснаци, тоест осъществяване на геноцид при пълната ненамеса и пасивно съзерцание на случващото се от страна на Русия; или Донбас – сегашните ДНР и ЛНР – с подкрепата на Русия освобождава териториите на бившите Донецка и Луганска области от Въоръжените сили на Украйна и бандеровските наказателни формирования и след това, с подкрепата на местното население, се насочва към Киев, отстранявайки бандеровската хунта. След това се насрочват избори за Рада и президент, на които жителите на Украйна избират нова власт. Първият вариант е по-малко вероятен, вторият – твърде възможен. Може разбира се да продължи изчакването на благоприятна конюнктура за мирно решаване на ситуацията, безкрайно повтаряйки мантрата за това, че „Минск няма алтернатива”, но само за сметка на човешки животи, с които се плаща всеки ден отлагането на военното решение. Какъв е балансът на съотношението на животите в такъв „мир” или война – е голям въпрос. При това трябва да се прекратят всякакви спекулации на темата как ние спасихме руснаците в Крим, тъй като точно такива руснаци ние оставихме да умират в Донбас, със заклинанието за някакъв „Минск”. И колкото повече отлагаме военното решение на фона на продължаващото въоръжаване на украинстващите терористи от страна на САЩ, толкова по-кървава ще бъде развръзката. Войната е неизбежна, Русия отново ще трябва да освобождава Киев, въпросът е само в това – с какви жертви, тъй като всеки ден отлагане само влошава ситуацията.
- Италианският мислител Клаудио Мути твърди, че вече сме влезли в нова ера на биполярността. От едната страна имаме Атлантически блок, от друга – Евразийски, който набира сили, такива страни като Русия, Иран, Китай. Според френския мислител Бернар Анри Леви, по света броди нов призрак – „призракът на империята”. Навлизаме ли в епохата на новите империи, връщането на империите?
Валерий Коровин: Би могло да се говори за възстановяване на двуполюсния свят, връщане към онова устройство на света, каквото то беше във времената на СССР. Но не, Русия не желае и засега морално не е готова да стане втори полюс на двуполюсната система. В значителна степен именно поради тези системни вътрешни грешки, за които вече говорихме. Руската власт е изцяло проядена от метастазите на либерализма, западничеството и глобалистките възгледи, пряка проамериканска агентура работи във висшите слоеве на ръководството на страната, а това връзва ръцете и краката на президента. Невъзможно е да се предприемат решителни действия без сблъсък с вътрешна агресия и твърдо противодействие. А това заплашва безотказната работа на цялата държавна машина. С такова обкръжение руският президент рискува да получи удар в гърба от уж най-близките му хора, при това изповядващи абсолютно чужди на руския свят идеологически възгледи.
Без да имаме в тези условия възможност да претендираме за създаване на втори полюс в двуполюсния свят, въпреки това ние имаме всички възможности за построяване на многополюсен свят. Където не един и даже не два, а няколко цивилизационни полюса на Големите пространства, на Империите (в теорията на многополюсния свят става дума за шест-седем такива полюса), на основата на консенсуса и баланса на силите, ще решават съдбата на народите и собствените си съдби. Под наблюдението на Русия. Наблюдението над основния агресор, рушителя на мира, спокойствието и международното право – САЩ.
Тук е необходимо да се даде пояснение относно термина Империя и да го възприемаме, както големия европейски мислител Карл Шмит, като технически термин, с който се определя стратегическото единство на разнообразните форми – народи, етноси, езици, култури – съвместно съществуващи в рамките на Голямото пространство. Това е алтернатива на еднообразието, унификацията и обезчовечаването, които днес биват натрапвани от Запада в рамките на реализацията на неговия глобалистки проект – на единния „котел”, в който се заличават всякакви форми на колективна идентичност.
Очевидно е основното: нито Европа, нито арабският свят, нито Азия се нуждаят вече от американската опека. Сега големите цивилизационни пространства са в състояние сами да определят своята съдба, образувайки самостоятелни цивилизационни блокове, Големи пространства, Империи. Векът на Америка приключи. „Еднополюсният момент” премина точката на пречупването. Идва времето на новите Империи.
- Приключи ли „либералният експеримент” в Русия? Какво ще бъде руското „ново правителство” (след 18 март)? Намира ли се Русия пред решаващ повратен момент?
Валерий Коровин: Самата логика на руската история налага да се преразгледа кардинално подхода към формирането на руските елити. Сега е наложително фундаментално прочистване на руската власт от остатъците от либерални кадри, все още намиращи се по най-високите върхове на руската власт. Без това е невъзможен мобилизационен проект, сериозен тласък в развитието, окончателно възстановяване на руската геополитическа субектност, на голямото Евразийско пространство, на Евразийската империя на народите. Точно затова сега САЩ с особено настървение ще се борят за съхраняване на своята либерално-глобалистка агентура в руските елити. Остава да се надяваме, че новият Президент, поучен от горчивия опит от миналите поражения, нанесени му от петата и шестата колони, ще намери в себе си мъжество и сили окончателно да приключи с либералната зараза. Голямата историческа битка за Русия тепърва ще се води. Да даде Бог сили да преживеем и нея.
- В 2012 г. Вие много точно предвидихте бъдещите събития. Ключов момент е това, че Русия навлиза в нова епоха на открита конфронтация със САЩ (Запада). „В течение на 12 години Путин се готви за конфликт със САЩ”. Китай се явява естествен съюзник на Русия, на Евросъюза предстои да решава явява ли се той „суверенна, независима геополитическа организация”. Може ли Европа въобще „да се освободи от американските обятия”?
Валерий Коровин: Противопоставянето между Русия и Запада е неотменимо, в каквито и форми – идеологически или геополитически – то да се облича. Нашите отстъпки винаги се възприемат от Запада като наша слабост и повод за настъпление, което винаги заплашва не само Русия, но и целия свят, тъй като в ситуация на наша слабост се нарушава балансът на глобалната сигурност, Западът започва да безчинства и никой в този момент не може да го спре. Ситуацията се стабилизира само когато Русия отново е силна, когато тя е способна да принуди Запада да съблюдава мира, договореностите, конвенциите, международното право и въобще да се държи прилично. По такъв начин само силна Русия представлява залог и гарант за глобалната сигурност, удържайки Запада под необходимостта да съблюдава нормите на приличие, под страха от силово въздействие. Западът разбира само от сила. Русия прави отново и отново същата грешка, доверявайки се на Запада, вярвайки всеки път в неговото благоразумие и вменяемост и отново търпейки разочарования.
Китай се явява съюзник на силна Русия. В момент на наша слабост Китай, което по принцип е присъщо на цивилизациите в зоната Римланд, се придвижва в посока към Запада. Както всъщност и Европа, която трябва да се разделя на атлантистка и континентална. Евроатлантизмът винаги е бил антипод на Русия – преди в неговата основа се намираше Великобритания, сега това са САЩ. Евроконтинентализмът, като правило, също избира страната на силния. За него е напълно допустимо да бъде с Русия, да се намира в съюз с нея, но само в случай че Русия е извънредно силна. Ако Русия слабее, евроконтинентализмът отначало започва своята игра, след това преминава на страната на евроатлантизма.Същото се отнася и за Източна Европа, твърде често заставаща на страната именно на евроатлантизма.
Тази схема дава възможност да се прогнозира ситуацията в Европа. Преориентацията на САЩ към своите проблеми и стремителното укрепване на ролята на Русия в световните процеси дава възможност на Европа да се измъкне от американската опека. Евроатлантистите, начело с Великобритания, могат да започнат своята игра, която, при отслабване на позициите на САЩ, ще бъде умерено антируска., основана на договорености и с оглед на взаимните интереси (по-рано Великобритания игнорираше интересите на Русия).
В най-неудобна ситуация се оказва Източна Европа. Отделните страни там бяха така сигурни в могъществото на САЩ и падението на Русия, че вече извършиха редица погрешни действия, за които сега ще се наложи да плащат скъпо. За Америка, все по-затъваща в собствените си проблеми и противоречия, Източна Европа ще бъде все по-малко интересна. Русия е до тях, тя е силна и велика. Общо взето, с Източна Европа всичко ще бъде както винаги…
- Идването на власт на Доналд Тръмп, Брекзит, обявяването и началото на митническата война между САЩ и ЕС… Какво, според Вас, действително се случва на Запад? Създава се впечатление, че той не е бил нито монолитен, нито уникален, че неговият разпад вече е започнал.
Валерий Коровин: Тръмп откри нова епоха, давайки на света шанс за многополюсност, за възстановяване на глобалната справедливост. В този смисъл Тръмп е действитено знакова, историческа фигура. Както и да завърши неговото президентство, едно е ясно – след Тръмп светът никога няма да бъде предишният. Еднополюсният момент е приключен. Америка отново ще бъде велика. Но… не само Америка, както това беше по-рано. Русия отново ще бъде велика! Китай и целият Азиатско-тихоокеански район, който окончателно ще стане самостоятелен цивилизационен полюс. Индия и Иран, консолидиращи около себе си ислямския свят, също бъдат велики. Турция, ако окончателно излезе изпод американската опека, освободена от оковите на НАТО. И даже старата, пред очите ни слабееща и разлагаща се Европа, също има шанс да поживее, ако поеме по същия път, както Турция. Даже и старата Англия се освобождава от американското робство, все по-малко е „американски самолетоносач на бреговете на Европа”, все повече си възвръща признаците на държава, самостоятелно определяща своята съдба.
Западът, като единна цивилизационна основа, вече не е универсален. Неговите ценности са все по-малко привлекателни и го доведоха до краен упадък. Човечеството се откъсна от Запада и неговото загниване не е вече пропагандна формула от съветската епоха. Западът е загнил и вони, движейки се по пътя на обезчовечаването. Новият свят ще бъде плуралистичен, мнополюсен и справедлив, където ще има място и за Запада, тази периферия на човечеството, приютила се на неголяма педя от западния край на Евразия.
- Балканите отново станаха арена на конфликти между Изтока и Запада. Понастоящем това състезание се води чрез дипломацията, пропагандата, икономиката и още не е преминал в „гореща фаза”. Какви са днес интересите на Русия на Балканите?
Валерий Коровин: Русия все още идва на себе си след разпада на СССР и катастрофите на 90-те години. Не можем да преоценим своя подход към международната политика, да престанем да заемаме отбранителна, обектна позиция, към което Русия беше привикнала през последния четвърт век и да започнем да действаме субектно, активно, да осъществяваме културна и геополитическа експанзия. Това е не само и не толкова в интерес на самата Русия, колкото в интерес на човечеството. Тъй като именно Русия във времената на своя подем осигурява на света стабилност, сигурност и справедливост. За съжаление, Русия все още е много пасивна на Балканите. Вместо открито да обявят Балканите за зона на стратегически интереси на Евразийския съюз, сегашните руски власти оказват внимателна военна подкрепа на Сърбия, очевидно боейки се, че могат отново всичко да ни вземат. Време е да престанем да се оглеждаме към Америка и Запада и да действаме в интерес на народите, които през столетията са ни доказвали своята преданост. В края на краищата днес въпросът е за спасението на самата Европа – от американската хегемония, разложението, обезчовечаването, унищожаването на Европа като самостоятелна цивилизация. Единствената сила, която все още е в състояние да спаси Европа, е Русия и трябва да се движим заедно с Балканите, които винаги са били плацдарм за руското настъпление за освобождение на Европа.
- При такъв преход към нов международен ред Сърбия се намира в особено сложна и деликатна ситуация. Сърбите отначало бяха против Запада и по такъв начин станаха обект на откритата агресия на НАТО. Днешна Сърбия е възмутена от войните от 90-те години, санкциите, грабежите, либералната приватизация, деиндустриализацията, глобалната нищета… Нейното ръководство е прагматично. Тя се кълне в лоялност на „евроинтеграцията” и се опитва да провежда политика на равноотдалеченост, „седейки на два стола”. Съществува също въпросът за Косово, който сръбското ръководство явно не може да реши.
Валерий Коровин: След варварските бомбардировки в 1999 г. и последвалата десуверенизация Сърбия се намира в състояние на национално унижение и либерална окупация. Днешната ситуация е една от най-тежките в цялата история на Сърбия. Даже във времената на османското присъствие не беше толкова тежко – врагът беше очевиден, целите бяха ясни и народно-освободителната борба мобилизираше сърбите за действие. Днес врагът не е така очевиден, той е разпилян в културното, медийното и информационното пространство, а това че той убива сърбите – ценностите на Запада, либерализма, постмодерността – се възприема от обществото не съвсем еднозначно. В най-добрия случай отношението към това е тревожно, в най-лошия – всичко това се приема като положителни явления, като някаква неизбежност, като съдба на глобализацията. Сръбското общество е консервативно и това позволява на сърбите да съхранят своите традиции. Но същата тази консервативност заставя сърбите, както впрочем и руснаците, да живеят в рамките на либералната глобалистка инерция, някак си по навик да приемат Запада като някакво ефимерно „развитие” и „прогрес”, нямащи нищо общо с действителността.
Време е да се разбере: Запад – това е абсолютно зло и ние трябва да се откажем от всичко, което идва оттам – било то НАТО, ЕС, масова култура или политическа идеология. На нас ни трябва свой ум, не западен – руски ум, сръбски ум, своя ценностна система, която се корени в нашата хилядолетна история, за разлика от кичозната, повърхностна история на Запада с неговите лукави мъдрувания и предизвикателства към Бог и особено САЩ – дребен фрагмент от човешката цивилизация, държава на отцепници със съзнание на подрастващи. Необходима ни е руска консервативна революция, сръбска консервативна революция, опора на нашите ценности и Традиция. Само така ще се спасим и ще спасим другите народи в бъдещия справедлив, многополюсен, плуралистичен свят.
Превод: Поглед.инфо