/Поглед.инфо/ Назначението на Дмитрий Патрушев, получил министерско кресло в новото правителство (министър на селското стопанство – заб.), предизвика поредна вълна на обществена дискусия по повод на ситуацията и тенденциите в руския елит. По традиция тази дискусия не излезе от рамките на многобройните алармистки предсказания и къде по-редките успокоителни мнения, след които традиционно последваха обвинения в платеност, подмазвачество и други неапетитни неща. При това зад кадъра на общественото внимание остана цялостната картина на процесите, протичащи в сферата на развитието на елита, при това и руския, и световния. А тази картина е далеч по-интересна и по-сложна, отколкото обичайното обсъждане на поредното кадрово назначение.

Същността е в това, че не Русия, а целият свят се сблъсква с огромен проблем: пълномащабна криза на всички познати елитарни системи. Окончателно престана, или направо пред очите ни престава да работи всичко това, на което се крепеше политическата сфера на планетата даже не столетия, а хилядолетия. Още в началото на миналия век претърпяха окончателен крах системите, изцяло опиращи се на наследствени форми на елита. Огромно количество монарси, лишени от живот в хода на многобройни революции и десетки (ако не стотици) хиляди екзекутирани от разбунтувалия се народ аристократи, убедиха, че „трябва да се споделя” и че са необходими социални асансьори, които да позволят на произхождащи от низините да се издигнат на самия връх на властта. След това в 20 век нашата страна проведе грандиозен експеримент, опитвайки се да създаде елит, от който да бъде напълно изключена наследствената съставяща, а системата да бъде поставена изключително на справедливия подбор на основата на личните качества на всеки конкретен човек. Резултатът е известен: национална катастрофа и държавен крах. Стана ясно, че крайно привлекателната на теория идея на практика е просто нежизнеспособна, тъй като противоречи на човешката природа. Абсолютното мнозинство „самородни таланти”, издигнали се благодарение на личните си качества от низините до върховете на властта, се отказват да прилагат аналогични принципи към своите деца и внуци, проявяват протекционизъм, непотизъм и прочие неодобрявани от егалитаристите черти и се стремят да предадат на своите потомци както заработения висок обществен статут, така и всички контролирани активи. СССР се провали точно заради това. Западът в 20 век, както е известно, тръгна по друг път. Той създаде смесена елитарна система, в която се съчетаваха наследствени и егалитарни елементи. Резултатите бяха впечатляващи. Подборът на най-добрите от високопоставени родове и от обществените низини обезпечи отлично качество на управляващия елит, в който в течение на няколко поколения, при доста високо средно ниво, сияеха истински звезди – от Чърчил до Кисинджър и от Кенеди до Тачър. По принцип Русия би могла просто да заимства този опит, да го адаптира за себе си. Проблемът е в това, че в този момент светът в пряк ефир наблюдава крушението на западната схема за формиране на елит. Деградацията върви с такива темпове и в такива мащаби, че се вижда с просто око. През последните години западните елити се превърнаха от обект на поклонение (и демонизация) в посмешище. При това процесът засегна даже най-старите системи, от рода на британската, в която или с Брекзит всичко тръгна не така както планираха, или министър-председателят, решила да укрепи позициите си, обяви предсрочни избори и на тях влоши резултатите си. За континентална Европа, стреляща в крака си с радикална либерализация и за САЩ със случая Тръмп няма какво да се говори. Властите на западните страни започват да изглеждат като истински клоуни, а общото развитие на ситуацията не позволява случващото да бъде отписано като част от хитър план на мъдри кукловоди, оставащи в сянка.

Причините за кризата на западната елитарна система могат да бъдат обсъждани дълго, но една от тях лежи на повърхността – западният свят е станал твърде спокоен, безопасен и охолен. Още преди 30 години, преди да се издигне към върховете на властта, човек, независимо от това дали се е родил в семейството на лорд или на перачка, преминаваше през редица сериозни житейски изпитания. На него му се налагаше да гладува, да оцелява в страшни епидемии без ефикасна медицинска помощ, да се напряга в тежък физически труд, да воюва и да разчиства разрушенията в бомбардирани градове. Принадлежността от рождение към даже най-привилегированата класа не му гарантираше, че няма да се окаже в концлагер, тифозен лазарет, или в окопите. Животът проверяваше здравината на абсолютно всички, в резултат на което в биографията на всеки представител на елита до съвсем неотдавна – преди едно поколение - имаше редове, свидетелстващи за изпитанията, с които му се е наложило да се справя. Сега това просто отсъства. При това, разликата между произхождащите от високопоставен древен род и от семейство, живеещо на социални помощи, има поразителен външен, но незначителен по същество характер. Няма вече глад, тежък до изнемога физически труд и войни, затова пък има ниво на здравеопазване и развлечения, които не са сънувани преди половин век. Освен това, има ново ниво на егалитаризъм с принципи на позитивна дискриминация във вид на квоти за расови, сексуални, джендърни и прочие малцинства. Не стига това, че самите променени условия на живот рязко снижиха трудността на подбора за елита, но доминиращите идеологически постановки още по-силно отслабиха изискванията към претендентите за влизане в управляващата класа. Резултатите са очевидни: от Тереза Мей до Макрон, от Илън Мъск до новоизбрания кмет на град Шефилд. Положението се влошава от това, че светът е навлязъл в период на пълномащабна системна криза, обхващаща всички ключови сфери на обществото и въпросът как сегашният световен елит ще се справя с нея, остава открит и поражда все повече тревога.

Особеност на Русия е това, че тя се сблъска с тежка криза и на елита и на държавността по-рано от всички. Това застави властите на страната по-рано от другите да се захване с решаването на съществуващия проблем. В резултат в Русия държавата осъществява мащабен проект за създаване на принципно нова елитарна система, която би отговаряла на предизвикателствата на времето, би била ефективна, адаптивна и при това би се възпроизвеждала от поколение в поколение. Нейните основни черти са очевидни: смесен наследствено-егалитарен характер, твърд подбор за представителите на всяка класа и проверка на претендентите в сложни условия, включително с пряк риск за живота. Новото назначение на Дмитрий Патрушев напълно се вписва в тази новосъздаваща се схема. Но тази тема заслужава отделно, далеч по-подробно обсъждане.

Превод: Поглед.инфо