/Поглед.инфо/ Световният ред е в безпорядък. Светът се движи по наклонена плоскост към огромно безредие в отсъствието на международна структура, способна да се справи с проблемите, за които съществува вероятност да се разразят почти едновременно. На всичкото отгоре хаосът сред основните сили би могъл да причини наистина катастрофални последици.
Досега президентът Тръмп не успя да формулира някакви важни изявления от практическа значимост, свързани с глобалната обстановка. Вместо това светът е оставен да тълкува понякога безотговорните, некоординирани и невежи изявления на неговия екип.
Не трябва да се допуска тези, които се саморекламират в търсене на важни позиции, да създават впечатлението, че тяхната понякога опростена и екстремистка терминология се превръща в национална политика. Последният публичен провал във връзка с американската политика към Кремъл, достигнал кулминацията си в оставката на Майкъл Т. Флин като съветник по националната сигурност само след 24 дни на тази служба, говори сам по себе си.
Макар и да не подкрепихме г-н Тръмп, той е президент на Съединените щати. Той е нашият президент и ние искаме той да бъде успешен. Точно сега той не изглежда такъв в очите на останалата част от света или за нас.
Уязвимият свят се нуждае от една Америка, отличаваща се с ясно мислене и лидерство, което проектира оптимизъм и прогрес. „Да направим Америка отново велика“ (Бел. пр. – Make America Great Again) и „Америка на първо място“ (Бел. пр. – America First) стоят много добре като стикери за кола, но външната политика на Съединените щати трябва да бъде нещо повече от лозунг на кампания.
Така че ние бихме посъветвали президента да направи обръщение, в което смело да изложи своите възгледи, включително и своята решителност да осигури лидерството на Америка в усилията за създаване на един по-стабилен свят. Тази реч не трябва да бъде подробен план за американската външна политика, а по-скоро трябва да послужи като едно крайно необходимо напомняне, че президентът на САЩ е нащрек, активно ангажиран и притежава усещане за историческа посока.
Това, което искаме да чуем от нашия президент, е защо Америка е важна за света и защо светът се нуждае от Америка. В същото време той може да се възползва от възможността да посочи какво САЩ очаква от света.
Ние може да не сме съгласни с краткосрочните решения на президента Тръмп, но го призоваваме да признае, че идеалното дългосрочно решение е това, в което трите сили, доминиращи във военно отношение – Съединените щати, Китай и Русия, работят заедно в подкрепа на глобалната стабилност.
Много зависи от степента, до която Америка и Китай могат да се ангажират в успешен диалог. Това би отворило пътя за по-сериозно, стратегическо китайско-американско разбирателство. Това, от своя страна, би могло да създаде основа за по-трайно разбирателство между трите основни сили, тъй като Русия би осъзнала, че ако не бъде включена в китайско-американското споразумение, нейните интереси ще бъдат изложени на риск.
Освен това Америка трябва да не забравя за опасността, че Китай и Русия могат да образуват стратегически съюз. Поради тази причина Съединените щати трябва да внимават да не се отнасят към Китай като към второстепенна сила: това едва ли не би обезпечило едно по-тясно обвързване между Китай и Русия.
По-наболял и тревожен е проблемът, предизвикан от Северна Корея, който ще породи необходимостта от засилено сътрудничество между по-силните съседи на Северна Корея, включително Китай и Япония (и потенциално Русия), както и Съединените щати. Малко вероятно е изолираните американските усилия да подтикнат Пхенян в положителна насока.
Ако Съединените щати искат да подобрят отношенията си с Русия, те трябва да подновят декларацията на двете страни, че ангажиментът за спазване на закона е от централно значение за международния ред. Привидната демонстрация на по-добри отношения не трябва да служи като параван за заблуди, маневриране или насилие срещу по-слаби съседи. Желанието на президента Тръмп за конструктивно ангажиране с Русия е разумно, но трябва да има рамка на приемливо поведение, което, за съжаление, не съществува в момента.
Предизвикателство пред Русия са не-руските бивши съветски републики като Украйна и Узбекистан, които затвърждават своята независимост, а икономическото проникване на Китай в Централна Азия също намалява ролята на Русия в този регион. Залозите за трите основни сили са високи, но такива са и потенциалните ползи – и те го знаят.
В краткосрочен план Америка трябва да се стреми към специфични регионални споразумения с партньори като Япония и Великобритания, като тези отношения ще бъдат от съществено значение за справянето с регионални проблеми. В тази връзка окуражаващи са мерките на администрацията за потвърждаване на ангажимента на Америка да защитава Япония и Южна Корея. Но като важна част от НАТО, Америка трябва също така да бъде готова да защитава Западна и Централна Европа.
Съдейки по неговото минало, президентът Тръмп знае каква е силата на бизнеса. Съединените щати трябва ясно да покажат на Русия, че всяко военно нахлуване в Европа, включително тактиката на „малките зелени човечета“ (Бел. пр. – руски войници, облечени в униформи без отличителни знаци), наблюдавана в началото на конфликта в източната част на Украйна, би довело до наказателна блокада на морския достъп на Русия към Запада, което ще засегне почти две трети от цялата руска търговия по море.
Като се има предвид досегашното крайно лошо представяне на администрацията на Тръмп при установяването на лидерство, способно да взема стратегически решения, от решаващо значение за Америка и света е да чуят възгледите за лидерство и ангажираност от нашия президент. Доктрината на Тръмп, почти всякаква доктрина, е крайно необходима.
------------------------------
Збигнев Бжежински, който е бил съветник по националната сигурност на президента Картър в периода 1977–1981, е попечител в Центъра за стратегически и междунродни изследвания, където Пол Васерман е научен сътрудник.