“Успехът никога не е окончателен, провалът никога не е фатален, единственото нещо е смелостта”. С тази мисъл на Уинстън Чърчил председателката на областния съвет на БСП в Кюстендил Мая Манолова се опита да обобщи резултатите от местните избори съвсем наскоро. Едва когато се разровим из данните на ЦИК за изборите в областта обаче, ще можем да установим защо й е било на депутатката да преравя творчеството на един консервативен политик, за да си търси оправдания.

Но нека да не подценяваме полета на нейната мисъл.

Манолова достигна до философските висини в своя набързо направен и истерично защитен анализ на вота. „На тези избори ние играехме честно, без да купуваме гласове и да манипулираме хората и в този смисъл загубата на тези избори, които претърпяхме всъщност, е успех”, обобщи кюстендилската лидерка, на която кой знае всички викат „пчеличката Мая”.

Не знам дали проумяхте тихото величие на този политически аргумент: дори, когато губи, БСП всъщност печели.

Ясно е, че подобно дзен-откровение не може да се роди във всяка глава. Необходимо е да притежаваш вероятно организационния талант, пламенните качества, добрата душа, спокойната мъдрост и будисткото търпение на Манолова, за да стигнеш до толкова прелестен израз, но не може да не ни направи впечатление красивият литературен паралел между обяснението, че БСП печели дори и когато губи, с думите на Христо Радевски, който се обясняваше в любов на своята партия през 1932 година с рефрена: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”.

Да не би Мая Манолова да е открила в себе си страст към поезията, откакто стана партиен лидер?

След като разбрахме, че трябва да мислим за БСП като успешна партия в Кюстендилска област, нека да се разходим из музея на победата, за да се насладим на изборните резултати и да видим колко точно рози трябва да купим на партийната водачка, за да я поздравим.

В самия Кюстендил БСП много победно остана трета сила, а настоящият кмет Петър Паунов взе изборите на първи тур. Кандидатката на левицата Мая Шишкова, с успешния резултат от 5342 гласа, остана дори след втория кандидат, представителят на ГЕРБ Никола Татарлиев. В интерес на истината трябва да отбележим, че БСП вдига броя на гласовете за себе си в сравнение с местните избори от 2007 година (5011 днес срещу 4027 преди), но е факт, че преди 4 години левият кандидат Иван Каракашки поне успя да отиде на балотаж. И второ – повечето гласове за БСП изглеждат леко иронично на фона на засилването на вота за ГЕРБ в областта, дори и да приемем, че част от него идва от купени гласове и силен полицейски натиск.

Да не говорим за това, че още преди 2 години, когато все още не й се налагаше да прибягва до мисли на Чърчил, Мая Манолова постави като основна задача на БСП да спечели изборите в Кюстендил и да спре дясната политика в града. Очевидно е, че чрез успешното трето място, тази задача остава в политическата история.

Да не говорим, че острието на лявата парламентарна група прояви един съвсем неочакван либерализъм и намери място в листата на бившия кмет на Кюстендил от БСП Кирил Алексов, който сега ще е отново общински съветник. На предишните избори той се яви като независим кандидат срещу собствената си партия, но милосърдното сърце на левицата очевидно знае как да дава християнска прошка.

В крайна сметка „успехът” в Кюстендил се изразява в трайна стабилизация на БСП на третото място. Само 6 години по-рано, през 2005 г. – резултатите в областта за левицата бяха най-добри в страната.

Анализът на Мая Манолова съвсем не засегна и друг факт – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов взимат на 1-ви тур 8972 гласа в Кюстендил, резултат доста над листата за съветници. Съвсем очевидно е, че това са хора с ляво мислене, които обаче не искат да имат нищо общо с големите успехи на БСП в областта.

Незапомнен успех БСП постига и в Дупница. Партията се издъни на балотажа и градът бе спечелен от ГЕРБ. Нещо повече – сривът в гласовете за левицата е доста голям. Кандидатът на БСП Станислав Павлов, блестящ със своята неизвестност и с желанието си да брани братя Галеви всеки път като види микрофон на телевизията, постигна незапомнена победа, като изгуби драматично. Преди това социалистите, които в Дупница уви наричат „сициалисти” се саморазправиха с вътрешната си опозиция в лицето на Първан Дангов, единственият човек, печелил от името на БСП кметското място в града. Вместо радостно да гледа тоталния успех на партията, Дангов се кандидатира като независим съветник и постигна четвърти по големина резултат.

В началото на годината Мая Манолова навести Дупница, където произнесе великото си прозрение, че БСП няма ресурси да издигне свои собствени кандидати навсякъде из областта. Още тогава из пространството се понесоха гласове, че това е нейният начин да си копае защитна линия в случай на грандиозен „успех” в цялата област. Сега, когато вече изборните резултати са налице, публиката в Кюстендилско очаровано чакаше нейния анализ за общините по отделно, но така и не го получи. И остана неанализиран фактът, че ГЕРБ за 4 години са увеличили 5 пъти своя резултат, а БСП трайно се върти около едни и същи гласове, давани от партийна дисциплина, а не с ентусиазъм в сърцето.

В Бобовдол още на 1-ви тур спечели партия „Лидер”. При цялата особеност на гласуването за тази партия трябва да отбележим, че пчеличката Мая остави следите на своя успех и тук. Преди изборите тя успя да изгони трайно към друга листа фолкпевеца Борис Дали, който преди това беше съветник от БСП и така опропасти шанса левицата да получи малко гласове в плюс заради харизмата на шоумена. Самият Дали даде няколко разочаровани интервюта в местната преса, но това, което Манолова не сподели с широката публика е, че тя като лидер бе отписала Бобовдол още в началото на годината, но това вероятно е било част от тактиката за геройския успех в областта.

В Сапарева баня успехът също споходи БСП. Издигнатият като независим кандидат Илчо Дамянов победоносно остана трети. А общината бе спечелена от досегашния кмет Сашо Иванов, който размаза ГЕРБ на балотажа.

В Кочериново кандидатката на БСП Невена Манова също остана трета. ГЕРБ спечелиха и там. В община Рила ГЕРБ също взеха надмощие и останаха слепи за големите успехи на левицата.

Истински, а не морален успех БСП успя да постигне в Бобошево и Невестино, където хората преизбраха предишните си кметове. И в Трекляно, където левицата успя да пласира новото лице Радко Петрунов.

В резултат на големия успех на левицата, ГЕРБ се утвърди трайно като първа сила в областта и обра всички големи области, а БСП трябваше да се задоволи с цитатите от Чърчил.

Когато през 2007 година БСП загуби изборите в Кюстендил, предишният председател на партията там Иво Атанасов подаде оставка. Действие, което така и остана неповторено в партиен мащаб. Атанасов можеше да прерови няколко книги да намери цитати от Лао Дзъ или от Достоевски, за да защити себе си, но не го направи. Махна се и освободи терена за новата лидерка Мая Манолова. Трябва да си припомняме тази случка често. В БСП тя се случва много по-рядко дори и от преминаването на Халеевата комета.

Очевидно обаче пчеличката има по-висши авторитети за следване. Тя дори и не спомена думата „оставка”. Но всъщност защо и да го прави, не забравяйте: „загубата на тези избори, които претърпяхме, всъщност е успех”.

В името на обективността обаче трябва да отбележим, че не можем да припишем цялата загуба на Мая Манолова. Изборите бяха сбъркани и на централно ниво, защото от „Позитано” 20 заложиха всичко на победа в президентския вот и оставиха областните лидери да се оправят както могат с общинските избори. Резултатът е като след игра на рулетка – пари няма, победа няма, остава единствено да търсиш утешения във философски сентеции и измъчени мисли.

Кюстендил на Мая Манолова има много малко общо с Кюстендил преди. Бяха времена, когато цялата област беше известна като червена крепост и никой никога не е поставял под съмнение победите на левицата там. Това наследство обаче бе пропиляно като фискален резерв от кабинета на ГЕРБ. Днес Кюстендил трябва официално да бъде воден като голяма болка на левицата, защото спомените за красиви победи вече са като романтичен сън. Грозната реалност е друга – загуба след загуба и жужене на една пчеличка, която има много думи за казване, но нито една от тях не обяснява нищо.

Медът на Манолова се оказа горчив и труден за преглъщане. Но нека БСП да му се наслаждава, ако смята, че това е пътят към големите успехи за в бъдеще.

И нека да завършим нашата обиколка из Кюстендилско с още един цитат на Чърчил. Когато през 1940 година той поема британския кабинет, произнася прословутата си фраза, че не обещава нищо друго освен „кръв, мъки, сълзи и пот”.

Това, което обикновено се пропуска в тази фраза е в името на какво Чърчил обещава страданията. Нека да видим: „Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Победа на всяка цена, победа въпреки всички ужаси, победа, колкото и дълъг и труден да бъде пътят към нея, тъй като без победа няма оцеляване”.

Радостно е, че Мая Манолова не е попаднала на тази мисъл. Сигурен съм, че би спряла цитирането веднага след „кръв, мъки, сълзи и пот”.

Защото победите нещо не и се удават.