Контрастът "тук" (България и всичките й политически особености) и "там" (далечният свят на страните, на които искаме да приличаме) и досега остава най-ефективния начин да открием какво ни куца, и то доста, по пътя към бъдещето, за което се надяваме, че ще е светло като поглед на фотомоделка.
Там се случват интересни неща. Информационните агенции вчера разпространиха новината, че чичото на американския президент Барак Обама е бил хванат да шофира подпийнал в САЩ. Количеството алкохол в кръвта на Онтяго Обама било два пъти над допустимото и полицаите веднага му щракнали белезниците. Там правят така. САЩ имат много проблеми със себе си и със собствените си представи за това как трябва да просперира икономиката им, но в такива случаи постъпват както трябва - не се съобразяват с роднинските линии, а спазват закона. Там законът не е просто книжка, която всеки може да тълкува както си иска.
Тук нещата стоят по съвсем друг начин. Дори и да приемем, че балканският дух изначално не приема диктата на правилата като някакво оправдание, пак няма да постигнем нищо смислено. Защото един скорошен случай показва тоталния фалит на всяка идея за законови правила у нас. Пред камерите на телевизията братът на депутата от ГЕРБ Георги Андонов, хванат за това, че има работници без сключен трудов договор нагло обясняваше, че това не може да е истина, че договорите трябвало да са в НОИ, че той е невинен като небесен ангел. Наглостта съществува там, където няма абсолютно никакъв закон. Няма друга държава, в която уличен работодател да си позволи да се държи като човек над всички правила, като господар на наглеците. И къде е източникът на това дебелоочие - роднинските връзки във властта? Само да имаш роднина-депутат и това вече те прави недосегаем за всяка форма на власт. В България всеки, който се види с малко власт, се чувства веднага надарен с мистични сили да отменя действието на законите и да се държи с тях като че ли са фантастична литература.
Тук е така. Историята за депутатския брат, за целия връзкарски цикъл на абсолютната несправедливост, е алегория за всичко, което България е днес. Чичовщина до дупка. Някакви хора идват за малко на власт, но започват да се държат така, все едно всичко започва от тях, а правилата изобщо не важат. Оттук произтича ужасното усещане за постоянна несправедливост в България, за хроничния недостиг на законност, за постоянното разделение тук срещу там.
Там хората имат шанс да получат справедливост. Тук царуват чичовците. Те се чувстват силни и могъщи и заради това никога не им пука за хората.
Тук-там.
И това, ако не е живот като игра на хазарт - здраве му кажи.
