"Облечете ватенки, ще сложите калорифери. Има сняг три дни. Ще работите, както всички работници работят в България".Това е само малка част от мотивиращото слово, което дръпна премиерът вчера на археолозите, които работят край магистрала "Струма". Реч направо на могъщ държавник, който не търпи историята да му се пречка на плановете за тотална асфалтизация на страната.
Демонстрираната сила и експресивност пред археолозите обаче е в странен контраст с цялостното поведение на кабинета. Само вчера успя да стане ясно, че правителството се разтоварва от поддържането на много ценни археологически обекти и ги дава на общините да ги стопанисват, че заради решение на екоминистерството 5 хиляди миньори могат да останат на улицата и че България е страната с най-много безработни и необразовани младежи в Европа. А говорим за държава-отличник, според определенията на премиера. Кой точно е отличник е първият въпрос, който хрумва, защото не е ясно къде изобщо е държавата. Тя панически бяга от всичките си задължения и се е превърнала в държава-призрак, която съществува единствено в пиар акциите на премиера. Администрацията работи, за да поддържа егото на Борисов, но всичко вън от това все едно не съществува за нея.
Докога и докъде може да продължи това бягство на държавата? Къде е границата отвъд, от която паническото оттегляне се превръща в истинско дезертьорство? Но това са вредни въпроси. Веднага ще те изкарат немодерен болшевишки динозавър за това, че ги задаваш.
Трябва да бъдем модерни хора.
Тоест да се интересуваме единствено от новината, че Борисов е непобедим дори и на шах.
