Действията на кабинета в политиката на България нанесоха щети, по-големи дори от урагана "Катрина"

През 2005 година ураганът "Катрина" жестоко и зловещо помете китния американски град Ню Орлиънс. Епичната буря срина със земята цели квартали, наводни много от тях, остави хиляди без покрив над главата им и показа, че в американската политика за справяне с бедствията зее дупка с размера на небостъргач. Дори и до днес, 6 години по-късно, Ню Орлиънс все още не може да стъпи на краката си след опустошителното събитие, което само за няколко мига унищожи абсолютно всичко, което хората смятаха за даденост и недосегаемо за ръцете дори и на природата. Това е природата на големите бедствия - те идват изненадващо и носят фатални последици.

Съвсем без преувеличение можем да кажем, че всички "постижения" на ГЕРБ през 2011 г. са сродни с опустошенията на Катрина. Изминалата година може да остане в българската история като абсолютен връх в много политически безумия, управленска безпомощност, полицейщина в невъобразими размери, избори, извадени като от роман на Кафка и крилати фрази на премиера Бойко Борисов, които придават завършен абсурдистки вид на цялото шоу.

Флашки с часовников механизъм

2011 г. започна екстремно с цяла серия от необичайни разкрития. В общественото пространство изтекоха записани разговори на премиера Бойко Борисов. От единия от тях ставаше ясно, че министър-председателят лично лобира за това, митнически служители да не проверяват складовете на известния бирен бос Михаил Михов, известен като Мишо Бирата, производител на марката "Леденика". "Хайде, прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент", остана една от легендарните реплики, която всъщност е премиерска заповед към шефа на митниците Ваньо Танов да спира моментално всяка проверка. Самият Танов пък бе записан как казва за цялото МВР, че са абсолютна отврат и вече му се повръща от тях.

Властта реагира на тези записи, качени на флашки, с тактиката на щрауса и абсолютното отричане. Бойко Борисов направи редовната си обиколка из телевизионните студиа, за да твърди, че цялата операция е удар срещу правителството, опит за разклащане на властта, атака на тъмни кръгове.

Малко след това нова порция записани разговори осветиха друга част от лирическия герой на премиера - неговата абсолютна страст към футбола, или казано по министър-председателски "мачле по обед". В новата серия от скандални флашки се чуваше как Борисов настоява уволнен от летище София митничар да бъде върнат на работа, защото му бил партньор по футбол.

Всъщност управленските драми не са изяснени и до днес. Така и не стана ясно кой точно и защо е записвал Бойко Борисов, а само няколко дни преди края на 2011 г. вътрешният министър Цветан Цветанов сподели, че това не било работа на неговото министерство. Не се разбра как точно свърши конфликтът Ваньо Танов - Цветан Цветанов. Изобщо не се изясниха стотиците въпроси за управлението на ГЕРБ, които възникнаха от тези записани разговори. Стана ясно, че във властта има нещо много гнило, точно както в митологичната шекспирова Дания, но удобните медии и липсата на каквато и да е журналистическа опозиционност потулиха този въпрос

Два месеца по-късно един от героите на разговорите - Мишо Бирата, бе намерен мъртъв в хотелска стая в Правец. Официалното заключение беше, че е получил инфаркт, въпреки съмненията, че един мъж на около 50 години, който спортува редовно и е в перфектна физическа форма, трудно би бил покосен точно от сърдечен удар. Но за мъртвите или добро, или нищо...

Темата за безконтролното използване на специални разузнавателни средства и полицейската злоупотреба с тях достигна дори до Европарламента. През февруари на заседание в Страсбург темата бе поставена на дневен ред пред европейските представители. Евродепутатите от ГЕРБ се опитаха да вдигнат димна завеса около фактите и да удавят цялата фактология в приказки и истерия, но все пак фактът, че Европа дори и малко се заинтересува от драмата, която още не е получила решение, показва друг от трайните дефекти на тази власт. Управлението на ГЕРБ изглежда устойчиво в България и все още се крепи, но цялата му европейска политика е пълен провал. В Европа позите, клетвите, шаманите, лафовете, които така успешно вървят тук като някакъв вид обществена луксозна козметика, изглеждат нелепи и много бързо се сриват. От провала с кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар в началото на 2010 г. ГЕРБ търпят пълен крах в ЕС и това обяснява защо на последните семейни снимки на лидерите от общността българският премиер стои изолиран самичък в крайно ляво, напълно далече от същинските дебати, абсолютен самотник в Европа, която той нито разбира, нито иска да разбере.

Високоволтовите драми

2011 г. може да бъде разказана и като роман за това, в коя част от нея на кой министър е бил сърдит министър-председателят. Защото конфликтите в кабинета избухваха като внезапни партизански войни в далечна държава и по съвсем същите странни причини. През април за основен загубеняк на кабинета бе нарочен министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той стана жертва на собственото си неумение да разбира настроенията на министър-председателя и да следи внимателно и изкъсо криволичещия поток на неговата мисъл. Министърът обяви пред медиите, че ще уволни шефа на НЕК Красимир Първанов. В психоаналитично изявление пред медиите Трайков се ожали, че енергетикът зад гърба му бил подписал споразумение с руската страна да бъде сключен договор за АЕЦ "Белене". Изведнъж и страдащата от хроничен недостиг на ясна идентичност десница се събуди, започнаха да надават кресливи викове за това, как "рубладжиите" са инфилтрирали цялата власт. Тъкмо когато Трайков трябваше да бъде обявен почти за национален герой на българската либерална мисъл обаче, премиерът се появи и веднага го плесна през ръцете - каза му, че няма да уволнява никого и му направи забележка да си кротува, защото при още само един размахан пръст щял да изхвърчи от кабинета.

После лично вицепремиерът Симеон Дянков бе пратен в Москва да преговаря по проекта за АЕЦ "Белене", което даде повод да се предположи, че именно финансовият министър е суперфаворитът на началника на правителството. Дянков бе припознат като фигурата с най-голяма сила, и той започна да гастролира по медии с оценки за министри и с поредната порция прогнози, че страната излиза от кризата.

Близо половин година именно вицепремиерът беше човекът, който правеше сечено на своите колеги и за част от тях (особено за социалния министър Тотю Младенов) се чуха нелицеприятни приказки - че изостават със скоростта и че се изживяват като министри в ляв кабинет, което в света на ГЕРБ е равносилно с това, да те сравнят със сатаната. Вместо да си тръгне Младенов обаче, жертва на чистките в редиците на властта стана транспортният министър Александър Цветков, който през май бе принуден да подаде оставка. Беше заменен от своя заместник - абсолютно неизвестния Ивайло Московски, а мотивът за рокадата бе обяснен с клише "лични причини". Неофициалните мотиви бяха още по-клиширани: "нежелание да се правят реформи".

Точно в края на годината обаче Борисов най-вероятно се стресна от медийните твърдения за прекомерното разрастване на властта на Симеон Дянков, който последователно го вкара за пореден път в конфликт с учените, с университетите, със зърнопроизводителите и пенсионерите, и в опит да спаси поне малко реномето си публично го нахока пред медиите, че цяла година му е прикривал гафовете.

Само в света на ГЕРБ може да съществува подобно нещо - с гаф да обясниш, че си прикривал гафовете. Никой не попита премиера защо си е затварял очите пред политиката и деянията на Дянков. Никой не зададе въпроса колко още други министри е прикривал по тази начин.

Изобщо 2011 г. може да бъде наречена година на незададените въпроси.

Изборната Камора

Една случка обаче вероятно най-добре характеризира целия обществен климат. В Добрич премиерът Бойко Борисов бе посрещнат от демонстранти, които скандираха срещу опитите на кабинета да пусне сондиране за шистов газ у нас. Вбесен, министър-председателят изсъска, че ако продължават да го дразнят, той на инат ще подпише договор с компанията "Шеврон".

Държава на инат и премиер на инат.

Този инат, превърнат в железен юмрук и смразяваща полицейщина, се видя най-добре на изборите за местна власт и за президент. Спомените за дългите опашки пред секциите, абсолютно неадекватното поведение на Централната избирателна комисия и депутатите от ГЕРБ, които мъкнат чували с бюлетини, все още са пресни. Това, което ще остане основно от този вот, беше превръщането на управляващата партия в машина за репресии срещу всяка опозиция. Резултатът от абсолютното потъпкване на демокрацията беше избирането на Росен Плевнелиев за президент, който само няколко дни след "победата си" тържествено обяви на света, че е преродена ирландска пастирка и повече се интересува от преражданията, отколкото от конкретната и реална политика днес.

На този фон трябва ли да ни учудва фактът, че само месец след като смаза демокрацията, Борисов се изпълни с увереност да се обяви за истинския спасител на еврото и да припомни своите рецепти, че ако Европа иска да се оправи, трябва да намали пенсиите до българските нива.

Това е пък политическата рецепта на 2011 г. в България - мизерията като отговор на всичко.

Може би е добре, че европейците никога не си правят труда да слушат Борисов.

Голямо Еднолично Размазващо Бедствие /ГЕРБ/

Ако се опитаме да обобщим всички разпокъсани и хаотични събития, които ГЕРБ осигуриха през 2011 година, ще видим, че те нанесоха много по-големи щети от урагана Катрина. Онази дивашка буря разруши един град, а партията за гарантирани бедствия разруши устоите на цяла една държава и създаде на всички граждани безкрайното усещане, че живеят в полицейски сериал със сюрреалистични мотиви.

Американският режисьор Майкъл Мур завършва филма си "Капитализъм: Любовна история" с потресаващи кадри от ужаса в Ню Орлиънс. Показва как хората стоят по покривите на наводнените си къщи и отчаяно чакат помощ, която не идва и не идва. Тогава Мур задава вечния въпрос: "Защо винаги всичко се случва на бедните хора?" Защо, пита се той, на покривите никога не са богаташите, милионерите, онези, които разрушиха световната икономика, големите акционери, търгашите, мошениците? При всяко бедствие най-ощетени винаги са най-бедните, тези, които когато загубят малко, губят всичко.

Тази власт може да бъде описана с подобна аналогия. Кабинетът на Борисов осигури добри условия на своите богати приятели, протежета и фирми. Подпечата бъдеще на сиви бизнесмени, контрабандисти и правоверни партийци.

Всички останали българи са по покривите, чакат бедствието да свърши и винаги се питат - защо всичко се случва все на бедните хора?

Но пък нали знаете какво става, когато бедните осъзнаят, че няма повече какво да губят?