В България е лесно да повярваш, че има национална конспирация срещу здравия разум. Отвориш вестник - виждаш снимката на усмихнатия Плевнелиев. Пуснеш телевизор - кандидатът на ГЕРБ пак извира от там и лъчезарно обяснява, че не е политик и не иска да бъде бъде. И пак се усмихва..."Усмихвам се, усмихвам се", обичаше да казва позабравената май вече министърка Анна-Мария Борисова. Плевнелиев й е последовател.
В българската десница очевидно битува някакъв таен култ към усмивките. Навремето навсякъде ни преследваше усмивката на Софиянски и ни я рекламираха като светлото лице на столицата. После се оказа, че усмивката крие много мрачни тайни, а когато софиянци се усетиха вече беше късно. Плевнелиев днес - това е Софиянски от вчера. Едни и същи номера, едни и същи маниери. С тази разлика, че поне Софиянски не криеше, че е политик и не бягаше от тази дума като герберски министър от парламентарен контрол.
А кандидатът на ГЕРБ трябва бъде вписан в книгата на "Гинес". Откакто се завъртя във висшата управленска сфера, той така упорито се опитва да не мине за политик, че създаде усещането за звезда от сапунена опера. И целият спектакъл бе разигран с усмивка все едно последният две години са най-радостното време в новата българска история.
Плевнелиев е просто кавър-версия на старите десни схеми в техния опит да овладеят цялата власт в държавата. На тях той им е жизнено-необходим - трябва им някой, който да се усмихва бляскаво пред камерите, докато те стоят в тъмното и съсипват страната.
А, който си мисли, че господин Усмивка или мистър "Аз не съм политик" има качества за държавник, нека да се попита само едно - колко пъти за две години Плевнелиев си отвори устата, за да изрази несъгласие с Борисов? Нула.
Усмивчица!
