/Поглед.инфо/ Не е лесно да си български социолог. Дори и когато цялата държава влезе в политическо затишие, тоест топнала е главата си в блатото с надеждата, че геополитическите вихри ще ни отминат, защото вселената е милостива, от експерта по обществените нагласи се изисква екшън-мнение, което да спечели публиката и да изпълни сърцето й с надежда, че България не е приритала с крака, ами в нея все още има някакви остатъци на живот и мечти за светло и безоблачно бъдеще. И така, насред цялата "стабилност" (свръхцелта на втория кабинет на генерал-лейтенанта, утопията на утопиите) изведнъж социолозите почнаха да отбелязват, че Борисов е минал в настъпление. След мрачното началото на зимата, когато част от Реформаторският блок си тръгна като старо гадже, прелъстено, изоставено и без съдебна реформа, след седмиците, в които премиерът предпочиташе да се крие от медийното внимание, изведнъж офанзивата започна. Ако има игра, в която Бойко Борисов няма равен, тя е в пиар-битката за медийно внимание и в създаването на сапунки с политически привкус, които да приковават интереса както на политическите, така дори и на светските журналисти. Точно така се появи краткият сериал "Борисов спасява чистачките на летището от лошия концесионер". И тук не става дума за това дали действията му са правилни или не (в случая с летището той май все пак беше сила на доброто), а за това, че е започнало не политическо настъпление, а битка за рейтинг. А в тази игра министър-председателят не е отборен играч. Той играе централен нападател и не му пука за това кой му подава, важното е фотографите да снимат него, а репортерките да го гледат с блеснал поглед, сякаш всеки миг ще му се обяснят в любов. В тази игра на рейтинги обаче има един генерален проблем. Светът. Да, точно така - ако при първия кабинет на Борисов светът беше едно кротко място, където стойностите бяха ясни и светкавици, не раздираха небето, сега е точно обратното. Всичко се обърна с краката нагоре и се стигна до ситуация, в която България просто не може да съществува в своя провинциален вакуум, а под напора на бурята й се наложи да разбере, че съществува в размирен свят, който си играе с огъня в динамитен погреб. Повторното навдигане на бежанската вълна и струпването на невероятно количество хора в съседна Гърция изведнъж накара българската власт да осъзнае, че страната е пред доста голяма заплаха, особено ако пътищата към Германия бъдат затворени, а Гърция задължена да осигури места за голяма част от мигрантите. Поради много причини - бедност, съвестно регистриране на бежанците, лоши условия и липса на всякаква работа, България досега минаваше между капките на това политическо земетресение, но в далечината почна да се чува зловещия грохот на бедствието и Борисов пак "мина в настъпление", разбирай, реши да устрои медиен спектакъл, за да успокоява тревогите в националната душа.
Миналата седмица, точно покрай националния празник, бе анонсирано провеждането на голямо учение под названието "Граница 2016“. "Използвайте тези почивни дни, защото за бежанците не са почивни дните. Населението, особено надолу по Петрич, по Сандански, вече е настръхнало", бе заповедта на премиера към военния министър Николай Ненчев и към вътрешния Румяна Бъчварова, както сочи стенограмата от правителственото заседание. Думата "учение" много подвежда. Човек очаква да види нещо подобно на холивудски екшън, демонстрация на удивително въоръжение и бойни способности, а всъщност бяхме свидетели на нагледно осъществяване на поговорката "напънала се планината и родила...мишка".
В учението се включиха около 400 души и бяха извадени едва 50 бойни единици техника, сред които 2 хеликоптера, джипове с висока проходимост, бронирани машини тип "Пустинна котка", жандармерия, пожарна и линейки. Толкова. А целта на цялото упражнение беше да се координират действията на МО, МВР и БЧК. Май в един момент дори наблюдаващите учението политици бяха повече, отколкото участниците в него. Защото това е тъжната картина на българските отбранитени способности днес. България показа, че е на нивото на африканска държава като военна сигурност. Заради това думите на Румяна Бъчварова след учението звучаха сюрреалистично: "Мисля, че на базата на това, което видяхме в момента, можем да доразвием нашите планове и да гарантираме на българските граждани, че ние сме в пълна готовност да реагираме, дори и при най-тежка ситуация за нелегално преминаване на българската граница от мигранти".
Да реагирате с какво?
С два хеликоптера?
С военни, които са въоръжени с палки?
С няколкото джипа, предназначени основно да бъдат снимани?
Всъщност, след пиар-учението, няколко неща просто не бяха споменати. Като, например, това, че видеонаблюдението на границата с Турция все още не работи както трябва, ако изобщо работи. А без него дори и стената, която бе вдигната, не е достатъчно ефикасна защита и представлява едни пари, хвърлени на вятъра. Очевидно властта усеща, че по тази линия предстои голям проблем и е дочула искрите, които прехвърчат в мненията на гневни граждани, защото точно по празниците бе разигран и спектакълът със засиленото полицейско присъствие в София. Останалите в столицата граждани вероятно за първи път са станали свидетели на картината барети да бродят из метрото и да гледат подозрително потенциалните терористи. А щастливите телевизионни репортерки обикаляха из зрителите и искаха да чуят възторжени мнения за поредната инициатива на правителството.
Самият премиер бе въплъщение на скромността."Ако Гърция иска, мога да им пратя нашия ГДБОП и ДАНС и за един ден ще приключат с трафикантите“, каза той, за да даде знак на дежурните по любов медии как да се изказват за новите пиар-акции. Вън от телевизионната България обаче народът никак не възприе видяното като знак за сигурност. Напротив - стана безпощадно ясно, че България няма никакви самостоятелни сили за реагиране, и ако геополитическата рулетка се завърти така, че да посочи нас като пореден маршрут, територията ще бъде изгазена само за дни. Уви, това, че светът напомни за себе си, не донесе политически катарзис, а само нова форма на ужас.
Колкото и да ни се иска да глътнем розовото хапче на щастието, което ни подхвърля Борисов, уви, няма как да избягаме от една аналогия, която веднага се набива на очи. За целта обаче ще трябва да направим една кратка историческа разходка, която като всяко завръщане в миналото може да изпълни само с тъга изстрадалото сърце на случайния избирател. През 1982 година се провежда най-голямото учение в история на Българската армия под името "Щит-82".То трае не половин ден, а три месеца. И сега се дръжте за столовете - в него участват над 60 000 бойци, като част от тях са запасняци. В това невиждано по мащаб оперативно учение са включени 800 танка, 1100 БТР и бойни машишни, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. Вярно е, това не е само българска техника, защото в учението участват силите на целия Варшавски договор, но изборът на България като място за неговото провеждане сам по себе си е гаранция за качество.
Това учение е така легендарно, че в годините след него всички войници си го спомнят като нещо епично, невиждано, което няма да се повтори повече. И уви, точно така се оказа. Само 7 години по-късно преходът започна своята смъртоносна сеч в България и една от първите жертви стана боеспособността на армията.
34 години след "Щит-82" стигнахме до "Граница 2016" с нейните "епохални" 400 души и два хеликоптера. Едва ли може да има по-добра диагноза за състоянието на държавата от описаното тук. България съществува като автентична държава единствено в спомените за миналото. Днес това, което трябва да минава за институции, всъщност е само имитация, кухи структури, които се опитват да залъжат населението, че е в безопасност и има кой да се грижи за него.
Метафоричното противопоставяне на минало и настояще винаги ще бъде главния виновник за недоволството на средностатистическия българин. Защото, вместо реално управление, му предлагат единствено имиджови акции, кратки медийни шоута. Това е знак, че риалити-форматите вече се прилагат и на най-висше държавно ниво. Но с два хеликоптера и 400 души толкова. Те дори и за качествено риалити не стигат. Най-много социолозите да отчетат рязко покачване на оптимизма сред българите.
Нали и те, социолозите, са хора, и те трябва да преживяват някакси.
