Историята на ГЕРБ в управлението вече със сигурност трябва да бъде разказвана като виц за милиционери. Само по този начин можем да обобщим в едно тяхната склонност да довеждат всяка ситуация до нейния пълен абсурд. Това вероятно се дължи на факта, че ГЕРБ са първата по рода си медийна партия, която върши нещо само по страниците на вестниците, а в реалността събират сили единствено за разговорите с журналистите и не правят абсолютно нищо друго. Те са производите на думи и клишета, които никога не водят до резултат. Заради това България съществува винаги на ръба на вица.
50-те сантиметра сняг, които наваляха България през почивните дни, веднага разкриха абсолютната безпомощност на властта да реагира на каквато й да е форма на криза. Всеки сняг се превръща в радикален проблем за кабинета, защото оголва абсолютно пълната му несъстоятелност. При първия такъв случай през октомври миналата година регионалната министърка Лиляна Павлова се опита да се защити с мисъл, която е достойна за Нобел: "Зимата не ни изненада, тази година просто дойде неочаквано рано".
Сега властта постигна ново ниво на политическо откровение. Бойко Борисов нареди да има арест за всеки, който кара с летни гуми. Това бе измисленият от него начин да се справи емоционално с факта, че правителството напълно се провали с почистването на магистралите.
Тази величава идея е знаменита. Тя показва милиционерския манталитет по-добре дори от всеки виц. Те знаят да управляват само със забрани. Има сняг по магистралите. Арест за тези, които карат с летни гуми. Палят коли в София. Арест за всеки, който носи бензин в туба или бутилка. Това прилича на опит да вадиш зъб като стреляш в челюстта на човек. Но арестът се превръща в универсално средство на ГЕРБ за справяне с всички проблеми. В което има логика, ако се замислим по милиционерски - ако арестуваме всички няма да има кой да се движи по магистралите или да си купува бензин и ще се възцари идеалната милиционерска демокрация.
Дали тогава стомашните киселини на Борисов ще се успокоят и ще престане да ражда бисер след бисер в своя огледален свят, в който всичко е подредено наобратно и безумно.
Този обърнат свят обаче прилича изцяло на една митологична история от безсмъртните полицейски вицове.
Полицай спира кола, която се носи на зиг-заг из шосето. Органът на реда започва да проверява документите на шофьора, усеща миризма на алкохол и му казва: - Ти си пиян, бе! Вониш от сто метра! - Въобще не съм полицай, господин пиян! - обаче изхълцуква в отговор шофьорът.
А ние какво да кажем: Въобще не съм премиер, господин пиян!
Повредата не е във вашия телевизор.
Полицейският канал се е преместил в реалността.
