(Не е ли време да признаем – икономиката не e наука, тя е нещо като психиатрична болест)

Едно великолепно определение на Виктор Пелевин за икономиката гласи, че тя е псевдонаука, която представя на хората халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване. Когато тази мисъл се появи в книгата му “Generation П” през 1999 година всички си мислеха, че това е литературна ексцентричност, налудничава волност на писателя, някакъв поетичен ексцес на неговото съзнание, за да си позволи да оприличи икономиката на сън и халюцинация. Пелевин определено е знаел какво казва. И се оказа прав.

Дори и непосветените в черната магия на реалността в последната една година сигурно са се натровили от споменаването на думата „икономика” в новините. Целият свят изпадна в психологически шок и емоционален ступор, когато осъзна, че трийсет години е градил икономиката на халюцинацията, произвеждал е брутен вътрешен продукт на видения, концентрирал се в трупането на съноподобни капитали, тоест в управлението на една въздушна, направо невидима икономика, която се разлетя на парчета в мига в който хората започнаха да излизат от упойката. Гърци, Италия, Испания, Еврозоната – всички станаха жертва на колективната халюцинация, че икономиката е нещо реално, че е наука, която може да бъде изучена, подредена и класифицирана.

След като всекидневно ни прострелват с шамански фрази като „спасителен план”, „дългова криза”, „рецесия” и „растеж”, икономическите шамани ни дължат истината: икономиката не може да съществува като реална наука и трябва да бъде изучавана като литературата – с всичките красиви възможности да направиш грешна интерпретация и да изглеждаш като идиот.

Няколко примера за това, че не можем да причислим икономиката към науките. Днес, когато мерките за спасяване на съня се провалят една след друга, всички анализатори твърдят, че „пазарите са изгубили доверие”. Моля? Я дайте пак?

Как така в „точната” наука икономика се появи термин като „доверие”? Нима си представяте един математик да каже, че 2 плюс 2 принципно е четири, ама понеже световната общност е загубила доверие в изчисленията, резултатът вече е 3? Или пък зъболекар, който да смята, че болката се дължи на развален зъб в дясната страна на челюстта, но поради липсата на доверие в денталното знание, той ще извади зъб от ляво?

Когато намесим в една наука поетичен термин като „доверие” можем спокойно да я причислим към големите шашмалогии на хилядолетието.

Значи липсата на доверие проваля мерките на световните правителства? Това е изключително интересен факт, защото е самоубийствен. Това са единствените мерки, които някой взима за спасяване на остататъците от халюцинацията, но колективно сънуващите вече нямали доверие в тях. Ами другият изход е просто да изчезнете, защото заради липсата на това доверие принципно се срива всичко останало.

Кога икономиката заприлича на черна психоанализа?

Още един факт. Наука ли е нещо, което се води от предчувствия. Това е стопанския вариант на това да отидеш при врачка. Очакванията за лошо развитие на политическата ситуация в Гърция срива акциите. Очакванията, че очакванията за развитието на политическата ситуация ще са лоши, допълнително срива цените. Това е самосбъдващо се пророчество. Икономиката днес, финансовите пазари могат да вярват единствено в черна картина на света и следователно – техните очаквания са винаги апокалиптични. Ако приемем „очакването” за нещо за икономически термин, то икономиката е като небрежен пушач върху цял барутен погреб, нейната чернота на възприятията ще я погуби като камикадзе.

В разгара на кризата, тоест в осъзнаването на халюцинацията като халюцинация, изведнъж стана ясно, че в една наука, която почива не върху реално знание, а върху предположения за човешката психика, мотивация и интерес, просто няма нима никаква логика и следователно изобщо не е наука. Да не говорим, че предположенията за самата същност на човека винаги се оказват уникално прецакани.

Нелибералите, тоест закалените монетаристи, талибаните на Милтън Фридмън и всички останали стари вампири, привържениците на неокласическата школа в икономиката, пък се оказа най-голямата банда от мошеници, която някога е била създавана по стихийната воля на еволюцията. Основното предположение на тяхното „знание” гласи, че оставен в свободен пазар, човек ще постъпва съобразно своите интереси, воден от рационално знание за света и така магически освободен от регулация и правила, пазарът ще постигне будистко равновесие с вселената, защото хората знаят какво искат и какви са техните граници и лимити. Това е простото обяснение – тъпите неолиберали ще ви обяснят на практика същото, но нарочно ще го замъглят с досадни термини, за да не усетите, че и те не са наясно.

Само, че хората никога не постъпват рационално. Пазарът оставен сам на себе си се самоунищожава като японски самурай, лишен от господар. Той никога не може да постигне равновесие, защото алчността не е рационално, а на практика метафизично явление, а когато тя се появи в икономиката – правилата отиват по дяволите, конкуренцията загива като младо кокиче, стъпкано от стадо бизони, хората масово обедняват и стопанските дейности се олигархизират.

Давам този пример само, за да схванем, че пред себе си нямаме наука, нямаме дори качествена психология, имаме черно магьосничество от средновековен тип, което се опитва да ни убеди в своя богоизбран статут. Когато всички инструменти се провалят, когато фундаментът се дъни, когато опасенията изместят фактите, а очакванията истината, то за каква наука изобщо можем да говорим?

Проблемът, няма да се уморя да повтарям това, идва още от въвеждането на термина „икономикс”, който ние тука превеждаме с по-благозвучната дума „икономика”. Икономиката не е в състояние да съществува като самостоятелна наука, защото се състои от правила, които не работят и теории, които зациклят при всяко модернизиране на света.

Икономиката е функция на политиката. Това е простата истина. Нашите предци са били по-честни. Те са изучавали „политикономия”, което е почтенното название на тази наука. Всъщност настъпването на термина „икономикс” е целенасочена идеологическа и политическа акция, това е опит за извеждането на икономиката пред политиката. С други думи – един фундаментален опит да се убеди обществото, че икономиката има общовалидни правила, формули, схеми и набор от знания, които й позволят да има самостоятелен статут.

Е, това се оказа в топ 10 на най-големите световни лъжи.

Всъщност светът сам създаде своя днешен Франкещайн като инвестираше във виртуалната халюцинация. Политикономията винаги си е давала ясна сметка, че основата на стабилната икономика е в реалното производство и сектор. Икономиксът обаче като сън на наркоман искаше да лети някъде там, сред розовите облаци и крилатите слончета, в идеалното либерално небе, недосегаемо за държава, закони, регулации и здрав разум. Заради това изригна като цепелинът „Хинденбург” над Ню Йорк.

Тоест, ако днес можем и има желаещи да говорят за икономиката като за наука, то трябва да я причислим като дял към психиатрията и никъде другаде. Една система, която циклично произвежда фобии, халюцинации, сънища и мании, трябва да бъде третирана като обществено заболяване.

Може би това е причината Гърция да не може да се оправи от кризата, Италия да тъне във финансови проблеми, Испания да затъва в блатото и да надава писъци, Португалия да се моли да не би кризата окончателно да я изблъска в Атлантическия океан, а Германия и Франция да се чудят как да се отърват от всички жертви на съня, който колективно сънувахме.

Въпросът с кризата очевидно не трябва да бъде даван на Европейската комисия и МВФ.

Може би с него отдавна трябваше да се заеме Световната здравна организация?