Да приемем реалността: договаряне с богатите - това е възможният път към бъдеща победа

Изборите свършиха.

Пак ни биха.

Дали ще ни бият и през 2013 г.?

За да открием отговора, ни трябва анализ - дълбок, искрен, безпощаден. И да взимаме мерки. На какво се дължи това постоянно ядене на бой? С какво разгневихме вселената, че тя е решила да ни държи в нокдаун като боксьор, който не може да се изправи на ринга? Основната причина за нашите загуби е фактът, че богатите ни изоставиха. Да, това е истината. Тръгнаха си като високомерна любовница и ни изоставиха. Защо стана така? Защо? Не бяхме ли добри с тях? Не се ли отнасяхме с тях мило, щадящо, с разбиране? Не им ли осигурихме възможности за просперитет? Нима не гледахме да направим България уютна и китна за тях?

Най-важната част от богатите е тази, която държи големите медии. Без тези медии може да имаш прекрасни идеи, унищожителни критики, безкрайни факти в своя подкрепа, но си абсолютно безсилен. И обратно. Всъщност може да си пълен управленски некадърник и бандит, но ако те са с теб, всичко е ОК.

Помните ли какво стана с "батко - братко"? Стана нарицателно. Стана опаковъчна хартия за едно цяло управление. И какво толкова се беше случило? Някой помни ли? Сега, като кажат "Братко", и все едно те поставят в килията за разпити на ДАНС.

А как стоят нещата сега?

Днес имаме един вицепремиер, който така и не можа да обясни откъде са му апартаментите, но нищо. Тъст му (очевидно потомствен самарянин) бил подарил пари. После засекретиха откъде тъстът-пенсионер има пари. Това е тайна, пазена по-зорко от рецептата на Кока-кола. Настояща министърка в качеството си на зам.-министър на финансите декларира суми, които й били дарени (над 100 хил. лева) и нищо. Представяте ли си каква обич е налегнала някой, за да дари такива пари на зам.-министър на финансите? Медиите обаче казват "Голяма работа!" и вместо за това, пишат за операцията на бюста на някоя фолкдива. И работата с далаверата става микроскопична като амеба в епруветка. А представяте ли си това да се беше случило на някого от тройната коалиция?

Ръководството на БСП спешно трябва да започне преговори със собствениците на големите медии. Да разбере какво са получили, какво са им обещали. И да наддава. Да обещае повече. Богатият затова е богат, защото е лаком и пресметлив. Ако на някого са му обещали 100 декара за голф игрище например, нашите да му обещаят 200. Ако трябва да подпишат. Всеки собственик на голяма медия има и друг бизнес. А държавата ни може да издигне до висините всеки бизнес, както може и да утрепе всеки бизнес. Трябва да се обещава. Много. Така има шанс тази част от богатите да се върне при нас. И да се обичаме отново.

Втората мярка трябва да бъде следната. В ръководството на партията да се привлекат хора, които могат да сплашват. Като ги погледне човек, като се взре в стоманения им поглед, да замръзва. Ама да замръзва като депутат от ГЕРБ пред погледа на Искра Фидосова. Когато човек изглежда страшно, може да спечели всеки диспут по земята.

Нима някой ще противоречи на оценките за развитието на страната на човек, който изглежда така, все едно може да удари шамар на Майк Тайсън? Кой ще оспори идеите на политически активист с юмруци като павета и челюст с размера на наковалня? И тия, от БНТ-то да си правят сметката.

Когато направим партията привлекателна за страшните хора, няма да чакаме изборите с ужас като посещение при зъболекар, а самоуверено ще можем да твърдим, че хората ни обичат, вярват, боготворят и ще докажат това с бюлетините си. Ако има пробойна - хората със страшни лица знаят как да я запушват.

И стига сме ругали богатите.

Някой да знае някой да е победил по света без тяхната категорична подкрепа? Ако не са на твоя страна, можеш да си дремеш с идейките си и да ги разпространяваш най-много в кварталната кръчма. Вижте у нас например комунисти, социалдемократи и всякакви други, които са пълни с програми. Дремят и една пресконференция не могат да платят. А за клипче могат само да сънуват. Идеята, че можеш да спечелиш вот с идеи е като идеята, че можеш да се нахраниш, докато гледаш кулинарен канал. Друго си е някой да ти сготви наистина. Богатите са готвачите в политиката. Имат продуктите и рецептите и ги готвят навреме.

Заради това партията трябва да захвърли остарелите разбирания. Богатите са като крехки цветя. Нежни души са. Трябва да бъдат ухажвани и прикотквани. Те се засягат, ако някой говори срещу тях. Обиждат се, ако намекнеш, че няма как честно да спечелиш стотици милиони в утрепана България. Гледат сърдито, ако се правиш на Робин Худ и мърмориш за по-добро възнаграждение на наемния труд. Тропат с крак, ако почнеш да намекваш за по-справедливо разпределение на отговорности.

Отношенията партии - богати трябва да са като качествен летен флирт - пълни с романтика и обещания. Иначе - победа на куково лято. Усилието е съвсем малко, ама пък победата след това е сладка.

А, да. Още една идея. Стига с тези приказки срещу диктатурата. По времето на социализма, като имаше диктатура, лошо ли беше? Да не мислите, че на хората им пука от диктатурата? Даже им е добре. Не ги провокираш да критикуват, да мислят.

Нещата да са ясни - в кого е морковът и в кого е тоягата. Те трябва да са на едно място. Когато е ясно, хората изпитват спокойствие. Това за диктатурата да си го приказват французите. Диктатурата означава социална предсказуемост, стабилна политическа обстановка, липса на шум, ясна йерархия, ред. Идилия.

Хората искат подредено общество. Като говориш срещу диктатурата, все едно правиш реклама на политически блянове. Приказките в тази посока подриха изборите и помогнаха за нашата загуба.

Трябва да се помисли за поправяне на тази нередност. Оказа се, че обществото не дава и пет пари за демокрацията. Вместо нея то се задоволява с телевизионните думи и новите сериали. Кой се нуждае от демокрация, когато новият епизод на "Седем часа разлика" е толкова брутален?

И още нещо.

Стига с тая интелигенция. Мрънкала и досадници. Все се оплакват, че държавата не била наред, отивала към пропастта и развалят доброто настроение на народа. Можем да заменим интелигенцията с икономисти с романтични души, които знаят, че единственият начин за просперитет е богатите да бъдат по-богати, а бедните да бъдат държани на синджир, защото са лентяи и хрантутници.

Това са само няколко прогресивни идеи за развитието на БСП.

Без тях няма да има спечелени избори.

Власт също.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)