Гласуването на вота на недоверие към кабинета на Борисов не поднесе реална изненада. Партийната машина на ГЕРБ си беше свършила работата - (не)зависимите депутати гласуваха свръхубедено за кабинета, хората на Волен Сидеров също забравиха, че тръгнаха да се правят на опозиция, а ГЕРБ... Всъщност, ГЕРБ винаги гласуват като роботи, така че новина щеше да има, ако някой бе сбъркал копчето заради политически бъг в главата си.
Интересното стана след гласуването. Парламентарната процедура е безпощадна и дава право на трима души да мотивират своя отрицателен вот. В този уникален политически миг се разкри кои парламентарни феномени и явления са основен крепител на кабинета - Искра Фидосова, Марио Тагарински и Павел Шопов.
Трябва да кажем по няколко думи за всеки, за да оцени читателят колко иронична е ситуацията.
Фидосова е парламентарен колос. Постмодерна дружинна ръководителка на анонимните депутати, които стресира с ядосани погледи и размахани пръсти. Политик от новата школа - неспособна да излезе от езика на клишетата, злобееща, когато трябва да гледа ядосано опозицията, подобна на тиранин, който не допуска някой да оскверни сакралното тяло на управлението. В нейно лице кабинетът си има парламентарен цербер, който упорито заприличва на герой от виц.
Марио Тагарински също трябва да бъде изследван старателно в музея на българската политическа екзотика. Самият той вероятно не може да възпроизведе вече правилно броя на партиите, през които е минал, за да се запази на върха на вълната. Министър при Костов, обикновен син депутат след това, дясна ръка на Яне Янев, Тагарински е като цветно петно на политическия пейзаж - пластичен като китайски акробат, гъвкав като дъвка, размазана върху паваж, и отдавна е забравил какво означава принцип, идеи или истина. В негово лице кабинетът си има платен фен, който винаги ще бъде гръмогласен, докато е убеден, че му осигуряват спокойна вселена.
Павел Шопов вероятно би трябвало да бъде моделът за чистокръвен българин в психиката на средностатистическия атакист в България, което показва колко лъжовна може да е реалността. По време на вота той си позволи да нарече молещите се в джамията "гаджалчета". Тази стилистика на поведение вероятно може да обясни добре защо убиецът от Осло в манифеста си говори за "Атака". Но Павел Шопов - човек, отдавна минал границите на приличното парламентарно поведение, също се обяви за защитник на кабинета и за негова основна опора.
Това са хората, които крепят управлението. Към тях трябва да добавим безличната група от (не)зависими депутати, на които вчера ГЕРБ започна да се отплаща, като се опита да ги настани в парламентарните комисии. Управляващите превърнаха политиката в цинична сделка, в телевизионна търговия на гласове, в пародия на обществен живот, в ситком, който дори не е смешен.
Това е музеят на всички, които крепят кабинета. Хубаво е да ги запомните.
Паметта е полезна в дните на избор.
