През 1979 година Георги Иванов с кораба "Съюз 33" се отлепя от земната гравитация и поема по своя път в космоса. Това, предполагаше се, завинаги би трябвало да е променило мисленето на хората, защото България стана една от космическите нации, надскочи себе си, заяви присъствие и погледна към зведите...
От това време май вече нищо не е останало. След като дори Столична община иска да прекръщава детска градина "Съюз 33" в "Щастливо детство". Сякаш някой целенасочено се опитва да остърже остатъците от онзи друг възможен живот. И това не е случайно действие. Това е битка с паметта, независимо в какви красиви фрази ще я опаковат. Бъдещето обаче не се строи посредством пълна амнезия за историята.
Дали най-големият проблем на България е прекръщаването на една детска градина? Това ли ще промени София - даването на ново име на забавачка? България е заключена в своите дребни войнички, а тъжното е, че те нито за миг дори не се докосват до големите проблеми. И именно заради дребнотемитието на нашите армагедони, жертва става паметта. В името на дребния и нечист интерес днес има хора, които са готови да пожертват големите мечти на миналото. Защото спрямо тях лилипутщината си личи по отвратителен начин. Но с какво ли ще се занимават кордоните за битка с паметта, когато изтрият всичко от миналото? Дали тогава ще се огледат и ще видят, че там, където можеше да има прекрасна държава, са останали само руини, обитавани от дърлящи се хора.
Заради това, поне на децата оставете мечтите за космоса. И името "Съюз 33". Това, че живеят в България, не е причина да не ги правим мечтатели.
