/Поглед.инфо/ Вчера вицепремиерът Дмитрий Патрушев съобщи, че през тази селскостопанска година (юли 2024 г. - юни 2025 г.) Русия ще може да изнесе до 60 милиона тона зърно, а брутната реколта на страната ще бъде най-малко 130 милиона тона.

Ръководителят на Министерството на земеделието Оксана Лут заяви, че „този резултат ще бъде сред първите пет в съвременната история на Русия и ще ни позволи да поддържаме значителен потенциал за износ както на суровини, така и на преработени продукти“, въпреки факта, че Русия вече е осигурила собствените си нужди от зърно с голям резерв.

Въпреки изключително неблагоприятните метеорологични условия (замръзване и суша), руските фермери не само запазиха, но и засилиха позициите на страната на външните пазари, докато основните ни конкуренти отчитат загуби: например износът на зърно за Китай миналата година се увеличи с 50%, до Египет - с 11%, към Индия - с 45%. Доставките за Бангладеш, ОАЕ, Виетнам, Индонезия, Мароко, Нигерия... И списъкът продължава да нараства.

С това можеше да завърши поредният победоносен репортаж от нивите в стила на Съветското информбюро и без никаква ирония да поздравим безименните хора с вратовръзки и сиви костюми от Министерството на земеделието, ако не беше едно „но ”, или по-скоро „всъщност”.

Всъщност нашите хора в сиви костюми (и разни гащеризони) в момента водят тиха, но изтънчена и брутална война със Запада, където всеки ход може да означава прехвърляне на цели пазари и фалит на сектори от икономиката. И победата в тази глобална икономическа война е не по-малко важна от напредването на истинските армии.

Politico, който исторически е много далеч от комбайните и торовете, публикува статия през март тази година, озаглавена „Русия печели глобалната война за зърното“, в която авторите, истерични и разплакани, се оплакват, че „за разлика от други големи износители на зърно, Русия играе не според правилата."

Според тях „напълно ясно е, че Русия използва износа на храни, по-специално износа на пшеница, като форма на мека сила“ и „главният злодей, който дърпа конците, е Путин“.

Подобни хормонални емисии се появяват в западните медии все по-често, тъй като става все по-ясно, че Западът губи „Игрите на глада“ от Русия почти на нула. И това се случва – отбелязваме – на фона на безпрецедентен санкционен натиск и опити на Запада да възпрепятства по всякакъв начин увеличаването на нашата „клиентска база“.

Но да се възпрепятства не е много лесно.

Алжир почти напълно се отказа от френската пшеница в полза на руската и сега цяла комисия на ЕС се втурва там да засрами алжирците с „недопустимата дискриминация“ от тяхна страна.

Неотдавна Мароко реши да „засили“ покупките на зърно от Русия и тази година за първи път в историята Русия стана един от тримата най-големи доставчици на кралството.

Преди седмица австралийското министерство на земеделието съобщи ужасено, че Русия е започнала нагло да прави магазин в задния им двор и е сключила годишно споразумение с Малайзия за доставка на 700 хиляди тона пшеница, което е половината от общото количество на консумация на страната.

Австралийците се оплакват, че имат всички естествени предимства - установени контакти и маршрути, по-бърза и евтина доставка (20 дни срещу 45 от Русия), демокрация и трансджендъри, но глупавите и неблагодарни малайзийци избраха „агресивното“ зърно от Русия.

Преди обвиненията срещу Малайзия да стихнат, от Министерството на земеделието на САЩ дойде информация, че Индонезия е увеличила десетократно покупките на пшеница от Русия.

Египет е внесъл повече от 3,5 милиона тона пшеница от Русия през януари-април 2024 г., което е с 20% повече от същия период на миналата година, а наскоро нашите страни подписаха споразумение за доставка на повече от три милиона тона от тази зърнена култура в рамките на шест месеца , което претендира да бъде исторически рекорд.

В този момент обикновено следват възгласи от публиката: „Разбира се, продавате за стотинки, така че те го вземат от съжаление!“; „Не знаете как да търгувате нормално, така че убивате всякаква печалба с цената и не остава нищо в бюджета“, както и още много, подобно на това.

За тези, които са алергични към пропагандата на Кремъл, ето честната демократична правда от селскостопанското министерство на САЩ: Русия продава зърното на същата цена като Аржентина ($231 за метричен тон) и само с два долара по-евтино от Европейския съюз ($233). Чакай, гражданино, къде отиваш? Искахте да крещите, че разпродаваме богатствата на нашите предци в пъти по-евтино от отговорните западни държави? Или просто на нас така ни се е струвало?

С други думи, нашите специални сили в сиви костюми умело балансират цената, така че да е изгодна за нас, но изключително неизгодна за нашите опоненти. Например, когато ЕС реши да ни натрие носа и да намали цената на пшеницата до същите 231 долара за тон, веднага започна да губи 21 (!) долара на всеки тон, което веднага доведе до огромни загуби и масови фалити.

Резултатът е на таблото: Euronews пише, че „Европа е изправена пред зърнена криза“. Една от основните причини са колосалните производствени разходи (те се удвоиха за година, специални поздрави от Северен поток!) и опитите да се играе с Русия с дъмпингови цени. Близките перспективи за ЕС са производството на зърно да падне до най-ниското си ниво от 2007 г.

Какво следва

По-нататък - повече. На последната среща на върха на БРИКС в Казан нейните участници подкрепиха руската инициатива за създаване на зърнена борса на БРИКС. Като се има предвид, че страните от блока са „отговорни“ за почти половината от световното производство и потребление на зърно (Бразилия и Русия са световни лидери по производство, Китай по потребление), има всички шансове за дедоларизация, демонополизация и преформатиране в своя полза на един от най-„вкусните“ пазари в световната икономика.

А фактът, че Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) наскоро съобщи, че само през октомври цените на храните в света са се повишили с 2% и са достигнали най-високото ниво от април 2023 г. - ах, нима санкциите срещу страната - бензиностанция не сработиха ? Е нищо, случва се.

Превод: ЕС