(възторжено-политически анализ на уставния химн на управляващата партия )

Българската политика не те оставя да излезеш спокойно във ваканция. Точно в миговете в които мислиш, че си се отървал от нея и вече можеш да си натопиш краката в безвремието на една почивка, тя те причаква като американски филмов гангстер из-зад ъгъла, насочва пистолет в гърба ти и ти предлага нова порция лудости и странности, достатъчни завинаги да те откажат от мечтата, че можеш да имаш спокойствие в страна в която премиерът е като внезапно материализирал се герой на виц.

Не, няма да ви говоря за безкрайна игра на руска рулетка за това ще имат ли ГЕРБ кандидат за президент и кой ще е той. Това заиграване с политиката може да изглежда като висша форма на стратегическа мисъл на читателите, пристрастени към таблоиди, но всъщност е управленска безпомощност. ГЕРБ нямат какви идеи да предложат на България и заради това до последно няма да са наясно какъв човек да издигнат. Всичко при тях е сведено до елементарна уличка сметка, а това придава на политиката мирис, подобен на мирисът на черноморски курорт, без така любимите на премиера пречиствателни станции. Заради това е и целият управленски гърч с обикалянето на България и краденето на печеливши кметове. Управляващите ни разбират политиката единствено като игра на обеден футбол в която отборът на Бойко Борисов трябва да бие. Че не бие ли – ритането може да продължи до среднощ.

Лятото не промени нищо в описаната мрачна картина. Защото премиерът реши, че докато той се отбива по морския бряг, където неспирно мисли само за управлението и нито за миг не се отклонява от идеите си как да помогне на производителите на царевица и да спечели битката с „Лукойл” (нима се съмнявате, че на морето някой ще мисли за нещо друго – ако се съмнявате, може би е време сами да се предадете на Цветан Цветанов, преди той да е стигнал до вас), да остави по телевизионните екрани неспирно да шестват неговите министри, а те вгорчиха ваканцията на народа с безумна статистика и два милиона бюрократични тикове и фалцети, които ни демонстрираха.

И тъкмо, когато си мислех, че ГЕРБ не могат с нищо повече да ме изненадат, освен с внезапно решение на половината кабинет сам да влезе в затвора, попаднах на нещо, което тази партия е сътворила през далечната 2009 година.

Ехх, нека да си припомним политическата атмосфера на онези дни. Братовчедът на сатаната Сергей Станишев и неговите демонични партньори от черната тройна коалиция се гавреха с България и ехидно увеличаваха пенсиите на пенсионерите на всеки шест месеца, докато на хоризонта изгряваше слънцето на бъдещето, което щеше завинаги да прекрати тези злокобни практики да се глезят хората с работа и пенсии. Народът обръщаше поглед към ГЕРБ, а ГЕРБ очевидно е обръщал поглед към себе си, защото през 2009 година музикантът Митко Щерев е написал официален партиен химн на формацията, а текстописецът Людмил Такев е сътворил кратък опус за величието на бъдещото управление. Трябва да чуето тази песен задължително преди да продължим, за да можете да попиете от атмосферата, аурата и безумието – ето ТУК.

Да, знам, така е. ГЕРБ винаги са една идея по-напред в лудостта отколкото можеш да предположиш. Това е „Шифърът на Бойко”. През 2009 година тази песен може да е звучала невинно в ушите на електората, който стенеше под игото на 6 милиарда евро чуждестранни инвестиции в страната, но днес вече си звучи като официален химн на Джак Изкормвача. Заради това в името на бъдещето ще се постарая да ви открия смисъла на този текст, който възвеличава ГЕРБ и неговите странични ефекти.

ГЕРБ - ти си надежда

в теб е нашта вяра

ГЕРБ - България е в нас

и ни зове в този час

Смело можем да предположим, че поетът е бил опиянен от любов и четири бутилки с водка и заради това се е получило метафоричното заместване на реалности с литературни метафори.

Първо – началото е несполучливо. ГЕРБ са сравнени със съществително от женски род. Какво намеква този писач на рими? Нима иска да изкара, че партията се състои само от женчовци? Диверсия ли усещам? Бойко Борисов преди време като древнокитайски учител бе споменал, че мъжете в ГЕРБ си говорят с мъже, жените с жени, а тук за цялата партия се говори в женски род, сравнена е с някаква си надежда и може би е крайно време ДАНС да се самосезира за този литературен образ, който намеква разни неща. Защо не сравни ГЕРБ с мускул, например. „ГЕРБ – ти си нашият мускул”, езикът ли щеше да му се откъсне на поетчето да използва това сравнение?

Вторият ред вече обръща поглед към небесното. „В теб е нашта вяра”. Кефи ме, че е думата е „нашта”, а не интелектуално-префърцуненото „нашата”. Правилно говорят само съмнителните привърженици на тройната коалиция. Но фразата пак остава неизяснена. Може би в поетичния свят на автора се има предвид, че вяра е другото име за фискален резерв? Така нещата вече стават ясни – ГЕРБ нашите кинти са в теб. Ето изречение, което вече може да бъде разбрано и одобрено, дори и от подслушващите агенти на ДАНС.

„ГЕРБ – България е в нас” е изречение, което заплита загадка. Как така България е проникнала така дълбоко в ГЕРБ, след като последните две години създаваха усещането за точно обратното? Вероятно поетичното видение на римотвореца просто е отбелязало попълзновението на цялата партия по българската територия и прибирането на половин България по техните джобове. Така смисълът се навързва, макар и мъчно като първата маратонка на първолак.

Последното изречение е най-лесно разбираемо, въпреки, че също поставя капани: „и ни зове в този час”. В началото си мислех, че става дума за зовът на хиляди хора, които останаха без работа и пари в последните две години, но после бързо се поправих – разбира се, че творецът има предвид зовът на фолкпевиците да си правят тройки с премиера. В ГЕРБ нищо друго не може да бъде чуто, освен послание в този регистър.

Вторият куплет вече е като удар на Мохамед Али челно в зъбите или като забиване на зъбите на Майк Тайсън в ухото ни по коварен начин.

ГЕРБ нас ни повежда.

ГЕРБ – евронадежда.

С теб изгрява светлина

В нашия дом и сърца.

„ГЕРБ нас ни повежда”. Литературата е коварно нещо, мама му стара, това всеки кръчмарски поет ще ви го признае. Вижте колко е красива измамата тук – говори се за ГЕРБ като за нещо, което може да поведе хората. България бе взета за заложник зад огромния врат на Борисов и зад мащабният като карта на света гръб на Искра Фидосова – оттук-нататък няма как да сме сигурни дали изобщо ни водят нанякъде или просто стоят и си свирукат чалга по някое световно шосе.

Второто изречение размазва – „ГЕРБ – евронадежда”. Абе, текстът на този химн одобрен ли е от Симеон Дянков. ГЕРБ е представен само като една евронадежда? Само като една? Този поет не чете ли, как така не е успял да предскаже, че ние ще сме по-добре от САЩ и от всички европейски страни, както мъдро сподели по екраните преди няколко дни Симеон Дянков? Текстът спешно трябва да бъде променен и да звучи така: „ГЕРБ – булгарнадежда за цяла Европа”. Какво ме интересува, че ритъмът щял да бъде повреден и римата ще се разпадне. Моля, моля, фискалната дисциплина трябва да стои преди поетическите видения по важност, ясно ли е? Ясно ли е питам?

„С теб изгрява светлина в нашия дом и сърца” вече звучи като цитат от Библията и то преписан по радикален начин. ГЕРБ са носителите на светлината в света, разбрахте ли? Нищо, че ако оставиш на тях и една ядрена централа не могат да направят. То ето защо няма смисъл от АЕЦ „Белене” – светлината, която струи от тях ще озарява тъмните нощи, само трябва да сложим по един електомер на всеки гербер, за да знаем колко му дължим за тази вътрешна светлина, която ще озарява не само нас, но и сърцата ни. Ех, винаги съм се надявал сърцата да ги озарява Анджелина Джоли, но очевидно литературата е безмилостна – в тях (сърцата бе) е нахълтал ГЕРБ и не иска да си тръгва като американска окупационна част от Ирак.

Още през 2009 година те са се опитали да изпеят какво възнамеряват да направят в България, но кой да слуша най-музикалната партия на страната. Нека да припомним – ГЕРБ бяха направили депутат един бургаски рапър Маниака (който обичаше да римува маниака, патлака, бум мада фака), а предишната здравна министърка Анна-Мария Борисова също бе продуцент на детска песничка, която призоваваше младото поколение да пие по осем литра прясно мляко всяка сутрин и по 15 портокала, а в замяна обещаваше палави погледи от Пипи Дългото Чорапче и Червената шачица. Те предпочитат да пеят, защото, ако изкажат намеренията си в проза, народът сам ще откърти жълтите павета от улиците, за да им ги подари във вид на евронадежда по черепите. Такива работа в отпускарския свят на България.

Прослушването на химна на ГЕРБ обаче ме убеди в едно. Човек просто не бива да си взима отпуска.

Просто някой трябва винаги да бди на дежурното гише на психиатрията на вселената. За всеки случай.