Когато политиката заприлича на древногръцка трагедия, това винаги е знак за някакъв странен обществен дефект. Митологията не би трябвало да има място в политиката. Тя е ирационална дейност предназначена да замести липсата на знания за света в древните хора. Когато се появи в политическите обяснения на света, значи светът сериозно е навлязъл в кофти период.
Древногръцка трагедия се разиграва тези дни в "Атака". Дори описанието на драмата ще ни напомни за драмите на Софокъл.
Какво се случи?
Доведеният син на Волен Сидеров Димитър Стоянов поиска оставката на пастрока си. В отговор - Сидеров и неговите приближени изключиха Стоянов от партията. Няколко дни преди кулуминацията на драмата - лелята на Димитър Стоянов Цвета Георгиева напусна с гръм и трясък парламентарната група на "Атака". Цвета Георгиева е братовчедка на жената на Волен Сидеров Капка. Стана ясно, че сърцето на Волен е предало любовта на живота му, както бе обявил той, и сега се е насочило към младата депутатка Деница Гаджева, която пък е по-предишно гадже на доведения му син.
Следящите жълтата преса можеха да се досетят малко по-отрано за това развитие на нещата, защото в началото на годината Капка Сидерова беше дала серия от драматични интервюта, че някой й е направил черна магия. Запознати твърдят всъщност, че тази екзистенциална драма в душата й е била причинена от фактът, че тя е изловила благоверния си да излиза от хотелска стая с младата атакистка.
Всъщност драмата в "Атака" е доказателство, че сексуалните трагедии могат да стана политически по-бързо отколкото Бойко Борисов да си промени мнението. Подобно оплитане на романтично-политически отношения се случва единствено в латиноамериканските сериали. Оказа се, че когато направиш от семейството си партия, всяка емоционална драма ще се превръща и в политическа трагедия. Това е скритият дефект на "Атака" от самото начало.
В отговор на разпадащият му се личен и политически живот, Волен Сидеров започна да играе на терена на който е най-силен - производството на теории за конспирацията и тъмни, тайни планове за унищожението на неговата партия. Руският писател Виктор Пелевин има една много крилата мисъл: "План за унищожението на Русия, разбира се, има. Проблемът е, че в него участват всички пълнолетни руснаци". Същото може да се каже и за Волен Сидеров. Ако има конспирация за унищожаване на партията му, то той е нейният основен водач. Сидеров се самоунищожи с двегодишната подкрепа за ГЕРБ. Това беше ритуално харакири, извършено със страст, която западната култура не познава.
Когато политическото му съзнание дойде на себе си, Волен Сидеров започна да разиграва клоунада покрай изборите като яви на телевизионен екран, заобграден от 10 надуваеми секс-кукли и сега става ясно, че това е бил неговият отчаян опит да се спаси от собствените си изстрели върху своя авторитет.
В крайна сметка разпадането на "Атака" е неизбежно като окончателната трагедия в древногръцкия театър. Семейната партия се превърна в сапунен сериал - семейството се разпадна, групата отива на кино, а в общественото пространство остават единствено тежките думи, закъснелите обяснения и героичните пози.
Политическият смисъл на цялата драма е трудно доловим. Когато подмениш политическият с личният си живот - резултатът винаги ще е такъв. Изобщо лобювта е коварна величина в политиката. Тя е изменчива като сърцето на млада тийнейджърка. Волен страда, иронията е пълна, публиката не вярва на ушите си. Но това все още не е окончателният край на древногръцката трагедия. Преди два дни Яне Янев каза, че Бойко Борисов е явление и очите му блестяха особено.
Любовта продължава.
Просто придобива нови форми.
