/Поглед.инфо/ Има мигове, в които цялата бляскава маска от либерални клишета, митологеми, фалшиво лицемерие и абсолютни лъжи изчезва и разкрива истинската картина на политическата ситуация. Понякога тези събития са дори неочаквани. И идват като прозрение от най-баналните и пиарски сценки, предвидени да показват на земното кълбо какви пичове са милитаристичните копелета от един алианс, който от ден на ден става все по-безумен.

Лично за мен това откровение дойде, когато видях клипчето, в което външните министри от НАТО пеят прословутата песен "We Are The World" (Ние сме светът) и се клатят като надрусани с нова дрога музиканти. Това стана по време на вечерята след края на заседанието, на което те обсъждаха проблеми на сигурността от Украйна през Сирия,та чак до Либия. На сцената бяха изтъпанали генералния секретар Йенс Столтенебрг и командващия обединените сили в Европа ген. Филип Брийдлав, както и ръководителя на дипломацията на ЕС Федерика Могерини.

Камерата е абсолютно немилостива. Защото, освен сцената, тя дава кадри и от това как други мазни бюрократи, хванали се за ръце, разиграват нещо като евроатлантически вариант на хоро и човек, който е имунизиран срещу патетиката на излъсканите държавни чиновници, със сигурност би поискал да повърне докато ги гледа. Между другото, в коментарите под клипчето в Ю тюб някой беше написал точно това: "Искам да повърна", а друг изключително вярно бе вметнал, че истинският текст на песента трябва да е: "We are killing the world, we are killing the children" (Ние убиваме света, ние убиваме деца).

Това тъпашко самочувствие на най-силните, че изчерпват целия свят, е отразено изцяло в избора на песен. Ако НАТО е света, то значи цялата друга планета не е. По-голямата част от земното кълбо не е в НАТО, но имам лоша новина за нея - вече сте отписани. Бюрократите пяха единствено и само за себе си, опиянени от усещането, че са световни лидери. Може би точно защото те са световни лидери, светът е в това положение. Когато те управляват клоуни, не можеш да искаш смисъл.

Между другото - песента "We Are The World" е изключително хубава и има много трогателен текст. В него се изразява увереност, че само когато човечеството е единно, то може да се изправи срещу всички беди и се призовава за протягане на спасителна ръка, за един по-ярък ден. В този текст наивно се говори, че трябва да се дава повече и това е пътя за спасението. Хохохо, и това го пеят министрите на организацията, която е втренчила алчно очи в бюджетите на най-бедните си членове и иска да откъсне от тях пари за старо въоръжение. Абсолютно несъотвествие между текст и певци. Направо карикатурно със своята нелепост.

Според мен, превръщането на срещите на НАТО в един купон на ентусиазирани млади кариеристи, които гледат как застаряващите им големи шефове се излагат, показва все по-ясно, че НАТО вече никога, ама никога няма да бъде част от решенията. Този алианс е част от проблема. Съществуването му се е свело до пеене на американски песни и самовъзхищение на белите якички, че управляват целия свят. Само те си знаят как го управляват - някоя бомба тук, някоя бомба там, бомбардировка над някоя страна с петрол и целият свят (а не забравяйте - те са света) тържествува.

Който пее зло не мисли, гласеше една българска поговорка. Ето, че имаме видеодоказателство колко е сбъркана тя. Тия пеят и се кефят, все едно наистина са хванали небето за интимните части. А в последните години всичко, с което се захванат, е пълен провал. НАТО е една тъжна, нелепа и шантава останка от времената на Студената война и нейното запазване в годините след 1990 година беше ясен симптом, че новият хегемон на света иска да си има армия, която да употребява по своя воля, където си реши.

Заради това песента на външните министри от НАТО днес звучи повече от цинично. Целият свят вече може да го види. Евроатлантизмът приключва като идея, защото е изтощен, изхабен и е затънал в собствената си политическа немощ да реши какъвто й да е проблем на планетата. И, интересно, дори в най-десните български сайтове, коментиращите във форума схванаха пълната перверзия на показаното. Разбира се, винаги има трима-четирима психодесни, които са готови да се напикаят от радост, щом видят нещо натовско, но отвъд тях вече има едно стържене със зъби, едно тихо недоволство от това, че НАТО не само не е цивилизационен избор, но очевидно не е дори и културен такъв. Тия пичове, министрити, дори не могат да махат ръцете си в правилния ритъм на песента...

Но сега вече е по-лесно. Сега вече имаме начин да видим палячовците, които са си въобразили, че са супергерои. Едни караоке-клоуни, които само си мислят, че те са света.

Не са. 

Опасявам се, че са решили обаче да го научат по трудния начин.