Известно време си мислех, че единствено и само аз вечно попадам на откачени таксиджии в нощната София и дори за кратко го отдавах на повеите на журналистическата си аура, проявяващи се в желанието на всеки перко да си говори с мен по проблемите на земята и на собствената му шизофрения. После обаче с удивление открих, че и други хора споделят наблюдения върху бакшишите, които са в унисон с моето и тогава антропологът в мен се събуди. Реших да се възползвам по научен начин от возенията в такси и в крайна сметка да хвана общите характеристики на това нововъзникнало градско номадско племе – таксиджиите и тяхното усещане за света наоколо. Поставената задача никак не е лесна, защото изучаване на навиците и социалните възгледи на тази прослойка е занимание скъпо и особено финансово изцеждащо в тази върлуваща криза по света. Пък и невнимателният учен докато си прави труда да слуша истории и съвестно да картотекира поведение, почти със сигурност ще бъде измамен от представителите на тази високоблагородна професия с философски пориви и наблюдателни очи. Това просто е веселата част от изучаването на антропологически категории. И преди да преминем към същината, позволете ми една високултурологична препратка. Клод Леви Строс, който съвсем наскоро почина на преклонната възраст от 100 години, посвети дълги години от живота си на изучаването на митовете, както и общото между тях. В едно от съчиненията си той наблягаше на това, че във всяка култура има митологически фигури, които играят ролята на медиатори (тоест посредници) между различните истории. Сега, след като вече е време да се отървем от ненужния интелектуализъм и дребнобуржоазна ерудиция, смело можем да тръгнем към очевидното предположение, че таксиджиите са просто едни медиатори между различни градски легенди, те са нещо като носители на няколко повтаряеми мита и пет-шест изтъркани лафа, които обаче сами по себе си се оказват спойката в нощното общество на София. И така след дълги странствания в нощните столични земи, вече съм в състояние да споделя със света, своите наблюдения върху бакшишите и тяхното видово разделение. За удобство ще класифицираме видовете с номера.

1. Клетникът

Най-набиващият се на очи представител на бакшишите е именно Клетникът. Той вечно се оплаква. Всъщност още преди да се качите в колата му, шофьорът вече е започнал да разказва за безкрайната си социална драма и нейните космически измерения. Веднага с ошашавения пътник се споделя, че цените на такситата в София са толкова мизерни, че това превръщало шофьорът на подобна кола в обществен благотворител сравним с майка Тереза, с нейните преки божествени началници, а дори понякога и над тях. Като аргумент в космологическият разговор веднага се вади тезата, че въртящият волана по цял ден работи за лизинга на колата в резултат на което в края на деня той искрено гладува или кара само на мухлясали банички. Клетникът обаче никога не спира дотук. Той държи клиентът му да осъзнае мащабите на социалното бедствие в което е изпаднал. Споменава се, че се работи от тъмно до тъмно, че от постоянното висене на едно място започват да се обаждат болестите, а заради безумно ниските цени на такситата, докторите просто били недостижим лукс за бакшиша. После разговорът минава на още по-глобално ниво. Шофьорът, без да даде време дори и за поемана на дъх, се втурва направо в темата за това колко са се озверили хората. Броели си стотинките до последната и никой никому не помагал. Умишлено използвам думи като „никому”, защото точно в този момент на разговора, Клетникът започва да вади библейски фрази от речника си с цел успешно да уподоби мъченик и ангел едновременно. По-изпечените представители на този вид обаче с годините са схванали, че всеки човек си има психологически бариери при възприемането на нещастни истории и миг преди тоталната кулуминация, миг преди да обявят света за изцяло сатанинско дело и продукт на нечисти сили, сменят регистъра и потапят клиента в красивото море на изключенията. Тук обикновено следват истории за предишни клиенти, които за курс от 5 лева, оставят бакшиш от 10, защото са осъзнали колко е несправедлива системата към чистите души, чиято единствена мисия е да бъдат спойката на алтруизма в изчанчения свят. Ако шофьорът е преценил добре своите сили, историята за добрините трябва да е последна, за да остави клиента с чувство на вина, че ако не остави бакшиш, той все едно е минал на страната на злото, станал е нещо като егоистичен Дарт Вейдър, поддал се изцяло на тъмната страна в себе си. Естествено оттук-нататък какъвто й бакшиш да оставите – все ще получите укорителни погледи в стил: „пич, ти никога няма да си достоен да те разкажа пред някой друг”... Един път в прилив на интелектуална енергия и очевидно със страстта на камикадзе се осмелих да попитам един от тези черни философи – защо след като постоянно са вътре и работят на загуба все още са зад волана, а не си потърсят поне друга работа, която няма да ги вътре толкова. Резултатът беше опустошителен. Шофьорът ме погледна с наранен поглед, отправи ми поглед пълен с изтънчено пролетарско презрение, а после ядовито мълча по целия път и от възмущение дори не ми надписа сметката. Оттогава си знам урока – само слушам.

2. Черногледецът

За неопитния наблюдател на софийските реалности шофьорът –клетник и шофьорът – черногледец вероятно са от един и същи тип, но това е опасно заблуждение, което може да ви струва от 5 до 10 лева при формирането на крайна цена на курса, така че си отваряйте очите и си водете записки.

Черногледецът в началото изобщо не говори. Като попиташ дори да може да те повози, той не произнася думи, а само безлично свива рамена и издава няколко универсални междуметия, умело съчетали нещо между възхвала и псувня към окръжаващия свят. Клиентът чинно сяда на седалката и тъкмо когато си мисли, че все пак е улучил джакпота и е попаднал на мълчалив шофьор, отсрещната страна започва да говори. Причина за взимането на думата може да стане всичко. Например това, че светофарът се бави да светне зелено или, че някой друг участник в движението подло и нагло се е опитал да задмине таксито. Тогава черногледецът започва да ругае като впряга в едно изречение всички фрази с които народът е способен да описва половият акт в неговите екстремални и почти незаконни форми. Съответно дразнещият обект (бил той светофар, друг шофьор, полицай или смешно облечен гражданин преминаващ по тротоара) се титулува с имената на всяка нецензурна част от човешкото тяло, при това съчетана с прилагателни, които не могат да бъдат открити дори и в най-пълния речник на българския език. Малко след като е излязъл от първоначалното вцепенение, Черногледецът вече псува целия свят. Подобен тип таксиджия има история, която да потвърди, че светът е създаден с дефекти още от самото си начало. За 10 минути такъв екземпляр е способен да ви изреди поне за пет катастрофи станали пред очите му, а някои от тях и с негово участие, които се характеризират с едно-единствено нещо – той е бил перфектната страна, защото цял живот или откакто се помни върти волана, а всички останали са пародии на шофьори, които единствено се пречкат на професионалистите по пътищата. Ако не разказва за катастрофи, Черногледецът е пълен с коварни истории за клиенти, които са го измамили и не са си платили, каквото трябва. Разказването на тези истории съответно е придружено със стрелкащи клиента погледи, които ясно показват, че возещият се вече е обект на подозрение и то огромно. Никой не може да излезе на глава с такъв антропологически вид. Заради това – това го показва здравият разум и опита – единственото полезно действие в случая е да се съгласявате с историите за черния свят и вселена и да се надявате, че поне кимането ви ще накара шофьорът да кара по-бързо, за да се отървете качествено от него.

3. Конспираторът

Това е вид, който се среща сравнително по-рядко, но с необходимото постоянство и редовност на нощните си запивания рано или късно ще попаднете на подобен тип бакшиш. Той обикновено изглежда като забавен чичка, който си тактува с ръка по волана, но бъдете нащрек, ако радиото, което звучи в колата не е настроено на станция за популярни шлагери или на спортни емисии, а предава новини. Това и сигурен признак, че сте попаднали на конспиратор. Силата на неговия светоглед идва от постоянният обмен на информация, който е минал през ушите му. И тогава се започва. Вместо да преразказваме думите му, нека да се опитаме да пресъздадем една негова кратичка реч, за да добият неопитните читатели повече знание по този казус:

„Баси тъпанарите са тия депутати! Само знаят да лапат, да лапат. Абе то и на мен ми се лапа, ама аз насита имам, а тея нямат. Ей така са зинали с такиви усти и смучат народа. Ама и тоз народ е много прост, да ти кажа! Баси говедата, значи! Тъй ли се трай това, бе?! Кви са тия овце?! Ония ни крадат там значи, чукат ни както искат, а ние не само не се вдигаме, ами си наместваме задниците, пфуууу! Той добре, че дойде Бойко да им покаже сега на тия какво ще им се случи.... Въпреки, че да ти кажа аз и на него не вервам. И той е като тия! Тия всичките са от една ложа, масони ли, кви са, не знам, ама до един са си плюли в устите. Ти току-така ли си я представяш тая работа? Тя тая работа е изпечена много отдавна, брат ми. Още онези старите куки като са се събирали и са решили как да клецат държавата и хората. Та, мигар и Бойко е по-различен. И той ще е като тех да ти кажа....”

Това е кротък опит за лека импровизация на този развихрен светоглед, който трудно може да бъде обобщен в единна теория, защото черпи за своя енергия части от съвършено различни космологии и ги споява в своя собствена и неповторимо уникална версия на околния свят. Интересното е, че във всичко, което се случва конспираторът е в състояние да види потвърждение на своите теории. Той живее в един максимално обяснен свят, който със страстта на проповедник от зората на религиозното мислене държи да сподели със своите събеседници. Естествено, всичкото това споделяне няма да му попречи да ви прасне в цената за изпроводяк, но поне до момента на вашето разделяне с кеша, ще бъдете наясно с взаимовръзките между повечето неща във вселената.

4. Романтикът

Това е особен подвид на описваните софийски медиатори, с който най-често се сблъскват представителките на нежния пол. Заради това за тази част ще се опирам предимно на свидетелски показания, както и на натрупаните си впечатления от многократното гледане на филма „Дами канят”, където Стефан Данаилов, наричан за кратко Ламбо, обезсмърти образа на точно този тип шофьор, достоен ценител на женската прелест.

Та една моя колежка, видна представителка на лявата журналистика, топагенционно перо и екстремна почитателка на салсата бе споделила в свое откровение във Фейсбук, че един шофьор на такси й е казал: „Тези очи не се забравят”. Ах, някои архетипни фрази очевидно са в състояние да надживеят времето и да пренасят духа на сваляча от урва на урва и от век на век. Поради особената природа на таксиджийската професия е съвсем естествено представите за романтика на бакшиша и на неговите клиентки да се разминават рязко като управляващи и опозиция в парламента. За обикновения бакшиш представата за романтика се изразява в меланхолично подпяване на нежни парчета и хвърлянето от време на време на горещи погледи към возещата се пътничка, докато за представителките на нежния пол в повечето случаи държането на таксиджията им прилича повече на психария в неопределени размери. Пак ще ви повторя – тук действам по спомени и слухове, така че за тази част не мога да бъда сто процентово категоричен. В крайна сметка обаче е факт това, че романтикът сред бакшишите вероятно е една по-приятна разновидност на иначе този екстремен вид. Друга моя позната ми разправяше, че един път таксиджията, който я возел опитал съвсем различен подход на свалка. Разказал й как все не си е вкъщи. Как не е виждал очите на жена си отдавна. Как с децата му си комуникирали само в събота и евентуално в неделя. Как заради карането на такси семейството му започвало да страда. Как наистина трябвало да се прибира по-често вкъщи. „Тогава обаче се качва жена като вас и аз забравям всичко това”, добавил като апотеоз на историята бакшиша. Тази история не му е свършила работа, но си струва да бъде запазена за бъдещите поколения.

5. Разказвачът на истории

Разказвачът на истории е вид в който се събират всички описани дотук представители на професията. Това е хамелеонест тип шофьор и трудно се разпознава сред множеството на жълтите коли. Но когато се появи в истинския си вид, просто няма начин да го сбъркате. Този пич още от първият миг започва с историите. Те никога не са някакви въздухарски, а винаги са свързани с конкретната житейска действителност, дори с возенето насам-натам из града. Най-интересното при този вид е, че всичко, ама абсолютно всичко е повод за история. Качваш се с раничка в колата и шофьорът започва: „аха, само преди два дни един такъв като тебе с раничка се качи и сега само слушай....”. Или пък му казваш адреса си и той пак: „съвсем наскоро един клиент също беше за към твоя квартал”. Повечето истории, които съм чувал таксиджиите да разправят обаче съвсем не стават за описване в такъв строго научен текст, защото ще изгоним детската аудитория и ще бъдем подложени на строго мъмрени от хардморалистичните групи. Най-общо можем да кажем, че никога не съм чул таксиджия да ми разкаже оптимистична история за човешкия характер (изключение правят историите на Клетниците за големите бакшиши, но впредвид националния български характер можем спокойно да определим разказваното по-скоро като продукт на фантазия, отколкото на житейска истина). Разказвачите на истории винаги развенчават идеята на хуманизма за човека като венец на сътворението и сриват представата за високоблагородните житейски пориви. Тъй като спецификата на професията им е такава, бакшишите запомнят единствено екстремните случки, които след това с поетична наслада не само пресъздават, но и тълкуват в крайно песимистичен дух. Разказвачите на истории са неуморни свидетели за граничните човешки състояние за които обощ-взето никой не иска да знае, но те със страстта на философи вадят от небитието истории, които биха потресли и Стивън Кинг и замерят всичките си пътници с тях отново и отново, за да са сигурни, че знанието е осенило пътуващите под формата на някакво скверно просветление...

6. Общи черти

Този антропологически софийски анализ ще бъде непълен и некоректен, ако не видим общите черти между петте описани типа таксиджии (естествено, че темата може да бъде продължена, но вселената и без това се затормозява от дългите текстове, така че някой друг път...). И петте типа имат една обща омраза. Тя е една-единствена, но пък е споменавана толкова често, че няма как да не се набие в ушите дори и на несъвестния наблюдател. Жените-шофьори. О, ако оприличим таксиджиите на валенсиански бикове, то жените-шофьори са им като размахан червен плащ. Клетниците виждат в тях потвърждение на факта, че светът е несправедлив. Черногледците разглеждат дамите в коли като ясно доказателство, че Висшата сила си е оставали ръцете при строежа на вселената. Конспираторите виждат в жените шофьори част от порочната система, която репресира истинските професионалисти и като мащабен план за скофтване на движението по пътищата. Романтиците разглеждат жените на пътя като враждебен обект, защото нямалява шанса им да се запознаят с тях, а разказвачите на истории виждат в дамите единствено повод да разкажат история за това какви некадърни шофьорки има. Което ни навежда на мисълта, че единствено сред таксиджиите глоболазицията не е успяла да изтръгне мизогиничния дух на омраза и вероятно именно бакшишите един ден ще поведат демонстрациите срещу новия световен женски ред. Това е битка, която са обречени да загубят, но очевидно аз няма да съм човека, който ще им го каже. Нека да го разберат сами.

И така приключвайки това антропологично приключение в дебрите на софийската нощ, можем само да споделим с читателите, че се надяваме този кратък наръчник да им бъде от полза. Всъщност приемете едно основно правило и може да не четете този текст. Таксиджията винаги ще намери начин да ви излъже, колкото и бдителен да го раздавате. Вселената е така устроена, че обикновените хора в крайна сметка просто нямат шанс в тази битка. Това не е болка за умиране. Накарайте бакшиша да увеличи радиото и започнете да си припявате. Колко много революции са почнали именно с песен....:)))