/Поглед.инфо/ В съвременния свят напоследък се появи едно понятие - прокси война. Това ще рече, че в някой район на света (примерно Сирия) се бият местни групировки, но зад всяка една от тях стои по-голяма държава. Така великите сили не влизат в пряк конфликт, а воюват чрез своите проксита. Май е време да въведем обаче и термина "прокси-държава". Държава, която е взета на командно управление отвън.
България е типичен пример за прокси-държава. Защото всички нормални българи отдавна знаят, че същинския носител на властта у нас не е министър-председателя или президента, а американският посланик. От него произтичат най-важните политически решения, а американското посолство е институцията, от която се научават най-съдбовните решения, които уж нашите елити са взели - от тестването на оръжия за сирийската опозиция на полигона в Анево, до разполагането на американска бойна техника. Което е ярък пример за това, че нашата власт е прокси-власт. Тя просто съобщава решения, които са взети някъде другаде. Не власт, а направо потьомкинско село.
Осъзнаването на прокси-характера на България като държава изисква от всички нас внимателно да проследим новината за препитването на бъдещия ни президент, пардон американски посланик в София Сет Рубин в Комисията по външните работи на американския сенат. Оказва се, че новият губернатор на подмандатната територия България (идея, развита от доц. Иво Христов, която брилянтно обяснява липсата на ред, последователност и логика наоколо) си поставя една основна задача. И каква според вас е тя? Пробвайте да отговорите без да надничате в Гугъл. Дали задачата му звучи клиширано в бюрократична тоталност като "подобряване на българо-американските отношения". О, не. Основната задача на Сет Рубин щяла да бъде да води "агресивна борба с руската пропаганда в България". Значи от далечен Вашингтон ни пращат не дипломат, а чист политически работник.
Рубин очевидно е бил подкован с опорни точки, защото пред американските сенатори, които в своя политически маразъм едва ли биха открили България на картита, е говорил, че у нас има...О, не, това е твърде добро, за да го преразказвам. Направо ще ви го поднеса едно към едно:
"Добрата новина е, че България е член на НАТО и ЕС, но има и непрекъснато "биене на тъпани", че българите никога няма да бъдат приети добре там, че трябва да се откажат от западния проект и да се върнат към "естетственото си място". Това се разпространява от местни медии и различни групи, получаващи пари, за да го правят. Мисля, че като работим с нашите естествени приятели, които са мнозинството от българите и от депутатите, с екипа си ще имаме предвид този въпрос и трябва да намерим ресурси за реагиране по такива случаи."
И още едно цитатче, защото без него няма да имаме естествен завършек на драматургията:
"Сред водещите ми приоритети като посланик ще бъде активно да обяснявам на различни групи в цяла България, особено на младите хора и на такива, които нямат традиционни връзки с Америка, колко е важно, че имаме общи ценности и цели като съюзници в НАТО и евро-атлантическата общност"
За първи път виждам представител на западното политическо пространство, който да използва митологичната фраза "евроатлантически ценности". Това е културен шок. Очевидно тукашният персонал на US-посолството е успял да се самонагълта със собствената си идеологическа отрова и сега тя пълзи като черен призрак из фоайетата на вашингтонските институции.
Но ме кефи как като опасност е посочено това, че има сили, които искат да ходят към "естественото място". Всички са наясно кое е естественото място.
Тоест думите на Рубин не се нуждаят от дълбочинен анализ. Очевидно е, че в прокси-държавата България съвсем скоро всички, които не приемат наготово западната гледна точка на света, ще бъдат обявени за политически престъпници. Очевидно агресивната борба ще бъде с тях. Господарят на отечеството е скръцнал със зъби, сега трябва да очакваме нова вълна от статии, в които правоверната интелигенция публично ще изпада в оргазъм от това заявление.
Интересно обаче е как в думите на бъдещия началник на България като в криво огледало можем да видим отразен другият, големият проблем. Как за това, че в България има медии, които са на издръжка изцяло с американски пари и как тези медии се държат като политически ченгета и доносници и се опитват като месомелачки на съзнания да твърдят, че нашето място е там, където очевидно много-много не ни искат.
Но да го оставим това настрана. Големият Армагедон очевидно ще бъде срещу "продажниците", които теглят страната към Русия, тези гадни евразийски копелета, които не разбират и не могат да осмислят величавата стратегическа дълбочина на евроатлантическите ценности.
В желанието си да покаже сила обаче, Рубин разкрива допълнително елементите на прокси-управлението у нас. "Мнозинството в парламанта и сред народа обаче са наши съюзници", е казал той пред Сената.
Това за народа е литературно преувеличение, разбира се. Дъвка за сенатори в първа степен на алкохолно опиянение. Виж, това за мнозинството в парламента вече си е чистата истина. Трябва да преведем правилно дипломатическия изказ на Господаря. Той разкрива кои са дистанционните пионки на външния център. Кои точно осъществяват прокси-политиката. Мнозинството в парламента. Това е машата на външния интерес. Именно през нея минава унищожаването на политиката у нас, защото, само когато цялата институционална култура е в руини, политическият език е разбит, а политическото мислене изтребено, е възможно България да съществува като една тъжна прокси-държава с генерал-губернатор.
Американците един път ни пратиха клоун в лицето на Джеймс Уорлик, сега очевидно ще ни зарадват с политически полицай, който да издирва всички, които не приемат курса на прокси-управлението. Добре е да сте готови.
Да няма изненадани, когато изведнъж генерал-губернаторът почне да ви издирва по адресните регистрации, предатели на евроатлантическите ценности такива.