(Нуждае ли се БСП от един Фортинбрас?)

"Ако спечеля – печели цял народ. Ако загубя – поне се надявам да не ме обесят". Това е репликата, която Янаки Стоилов е произнесъл в края на речта си на драматичният пленум на БСП, когато се решаваше кой ще кандидатът на левицата за президент.

На мен лично ми звучи като край на пиеса от Шекспир, защото е пълна със съвсем реален драматизъм, примесен (така се прави в модерната епоха) с достатъчно количество черна ирония, за да може публиката да преглътне нажежените страсти.

След като пленумът свърши и българската публика разбра, че Ивайло Калфин ще бъде кандидат на левицата, Янаки Стоилов много почтено каза пред медиите, че битката е била силна, той е участвал в нея, защото е искал да защити идеята, че БСП трябва да излезе на изборите с автентичен социалист и, че ако изборът е бил сред хората, по общинските конференции, резултатът щеше да е съвсем друг.

Всъщност точно този анализ оставя леко горчив вкус в устата от обявената новина. Всички знаем (дори тези, които ще отрекат тезата ми са наясно, че съм прав), че ако обикновените социалисти трябваше да се произнесат кой да е техния кандидат, Калфин щеше да остане седми или осми, а Янаки Стоилов най-вероятно безапелационно да бъде първи.

Това са реалностите.

Хората искат да гласуват за истински социалист. Такъв, който никога не ги е предавал и на когото винаги могат да разчитат да им каже лявата истина за света."Нека постъпим така, че нашият актив да се втурне в кампанията с цялата си душа, а не със свито сърце", пък завършва изказването на Иво Атанасов.

Калфин е изборът на свитото сърце. Кандидат, който вероятно като човек не е лош, но трябва да се убеждаваш с будистки мантри, за да гласуваш с ентусиазъм у него. Той е лъскав, умен и леко скучен, което вероятно би го направило идеален президент, но пък трудно би насочило народна любов към него.

БСП имаше шанса да се събуди и консолидира, вместо това заложи на избор, продиктуван от странни баланси, шантави изчисления, и една съвсем лека подмяна. Много е спорно доколко Националният съвет изразява мнението на цялата партия. Тази връзка отдавна е скъсана, защото този НС бе гласуван през 2008 година, в една съвсем друга обстановка, при съвсем друга политически обстоятелства и настоящият му състав със сигурност е непредставителен за настроенията на социалистите.

Обаче резултатът вече е налице. Те избраха Калфин. Сега вече започва вторият етап от работата. Всички, които имат притеснения от левия кандидат, ще получат критиката, че работят срещу партията, че вървят срещу единството, че развалят стройните редици на единния глас. С подобен тип мислене БСП ще загуби изборите много преди да направи опит да ги спечели. Защото дискусията е единствената форма на политически живот на една организация.

Единството е другото име на идеологическата смърт. Единство има само в смъртта, в политиката трябва да има битка на идеи, дори и в рамките на една партия.

Янаки Стоилов е символът на идеите в БСП. Това дори не е комплимент. Това е констатация на реалност. В последните 15 години той е сред хората-компаси, които показват къде са останали автентичните леви идеи. БСП бърка като си мисли, че трябва да играе с кандидат, който има центристки облик.

БСП дължи на себе си, на света и на цялата останала вселена да енергетизира цялото ляво пространство, а Калфин е неспособен да запали тази искра. Питайте го и него - убеден съм, че сам ще си признае това.

И сега вече трябва да минем към тежките думи. Националният съвет си позволи да прати по дяволите трима автентични социалисти - Янаки Стоилов, Иво Атанасов и Георги Близнашки. Това е символично действие, което ще изглежда особено знаменателно, ако БСП загуби президентските избори. Няма друга партия по света, която да се отнася по подобен начин към собствените си кадри. Оказа се, че наистина да си социалист май е само проблем в лявото пространство, защото изведнъж в псевдоекспертния поглед на социолозите започваш да изглеждаш тесен и не много мащабен.

Откога социолозите изместиха политиката? Откога едно проучване е по-важно от партийните настроения? Откога публичните екзекуции на автентични социалисти станаха любим спорт на Националния съвет?

Изборът на Калфин беше предизвестен и заради това не хвърли никого в ентусиазъм. Съвсем друго щеше да е, ако Янаки Стоилов беше кандидатът на БСП. А БСП в този миг се нуждае именно от емоционален стимулатор, от прилив на политически адреналин, но възможността беше изпусната. Сега ще трябва да гледаме изборът на балансите и тихите договорки и да се чудим има ли причини, за да го харесаме. В този смисъл това, което се случи беше политическо жертвоприношение в полза на неясни принципи, отдалечени идеи и странни интереси. БСП е в ступор, защото е станала развъдник именно на сенчести послания и постоянно примирение.

Янаки Стоилов щеше да бъде яркото противопостяване на всичко това. Или Иво Атанасов. Или пък Близнашки. Всеки социалист, който прие да участва в една предварително предрешена битка щеше да стане символ на отрицанието на цялата политика досега.

И ги обесиха.

Драматичното продължение на историята е ясно. В края на шекспировата пиеса рано или късно трябва да се появи един Фортинбрас и да произнесе репликата "Изнесете труповете". Само че, времената сега са други.

Трупове ще има.

Но няма да бъдат на обесението. Съвсем други хора ще трябва да бъдат изкарвани и то само след няколко месеца. Толкова е лесно да го предскажем, че не е необходимо да си Шекспир, за да напишеш последната реплика на пиесата.

В книгата си "Защото сме социалисти" Сергей Станишев има една интересна и подценявана глава: "12 "за" и 3 "против"! И така повече от век". В нея соцлидерът се опитва да даде интересно тълкуване на вътрешния плурализъм в БСП. Той припомня, че БСДП е създадена през 1891 година с 12 гласа "за" и 3 "против". Случката е разказана с лека ирония, но пък се прави извода колко плурализъм има в партията.

Не знам дали Станишев знае, че с пиеската, която се разигра плурализмът бе обесен също. На всички уж бе дадена думата, но дискусия на практика нямаше. Имаше театър.

Нима БСП се нуждае от един Фортинбрас?

Нима?

Дали Янаки Стоилов ще бъде добър в тази роля?