Плачете за Париж!
Това, което някога беше столицата на свободния дух, на пламтящите идеи, на политическата непоколебимост, днес е едно интелектуално гето с повече претенции от разглезена манекенка. Няма как по друг начин да тълкуваме изявленията на френския вътрешен министър Манюел Валс (социалист) по отношение на българските роми. Тези дни Валс обяви, че Франция няма да одобри България и Румъния за Шенген, докато проблемът с ромите не бъдел решен. Министърът допълни, че ромите не можели да бъдат интегрирани във Франция и заради това трябвало да бъдат върнати и интегрирани в България.
Именно в ситуации като тази лъсват всички двойни стандарти за политиката. Значи, когато е за свободното движение на капитали и стоки, Франция е пръв защитник на свободата, но когато стане дума за свободното движение на хора, изведнъж свободата се превръща в проблем. Единственият смислен отговор от страна на България на подобно политическо предизвикателство и цинизъм е пълен бойкот и забрана на френските стоки. Нима един министър от европейска страна може да си позволява да развива расистки теории за ромите и това да минава за бон-тон, ако трябва да се изразим като парижани?
Кое е по-ценно за Франция - печалбите или хората? Това е въпрос, който всяка демократична страна трябва да си постави. Обаче отсега е ясно какъв е отговорът.
Това, което прави Валс особено уникален случай, обаче, е факта, че той се опита да развие своята теория направо на идейно ниво. И обяви, че политиката по изселване на ромите всъщност е лява. "Да бъдеш с леви възгледи, означава да се противопоставяш на мизерията и на биваците, в които са струпани семействата. Лявото означава и да се противопоставяш на злоупотребата на мафията с чуждата бедност и с децата", обяви френският министър.
Думите му се нуждаят от внимателен анализ. Да си ляв наистина е да се противопоставяш на мизерията. Но действията на Франция не се противопоставяне на мизерията, а просто до нейното маскиране. Нима гонението на роми ще реши проблема с тяхната бедност? И каква левица е това - някакъв театрален социализъм? Това не е ляво мислене, а само заиграване с левите думи, нищо повече. Зад философското убеждение, изразено точно по този начин, се крие единствено политически мрак.
Ромският проблем е преди всичко социален, а Валс се опитва да го постави на културна плоскост, сякаш циганите са същества от друг свят, които не приемат високите и светли френски идеали. Това е сегрегация, която е напълно антилява. Според "лявата" логика на Валс, концлагерите би трябвало да са някакъв политически труимф на новото френско ляво мислене. А Валс е пророкът на хайверената левица, която очевидно не иска да си разваля храносмилането с гледките на бедност. Много по-добре е да прогониш бедността зад граница, просто да не ти се мярка пред очите.
Плачете за Париж!
