Физикът Ервин Шрьодингер eдва ли някога е подозирал, че неговият велик експеримент с котката, който промени науката, ще окаже и титанично влияние върху българския политически живот. Шрьодингер прави следния мисловен експеримент. В една затворена кутия се поставя котка. В кутията има уред, който съдържа отровен газ и радиоктивно ядро. Вероятността това ядро да се радпадне в рамките на един час са изчислени точно на 50 %. Ако ядрото се разпадне, отровният газ излиза и котката ще умре. Квантовата механика излиза със следното решение на този парадокс - ако ядрото не се наблюдава, то в рамките на този час котката е едновременно и жива, и мъртва, защото и двете състояния са еднакво възможни.
Подобно квантово разделение на политическо ниво се забелязаха вчера из парламента. Депутатите от ГЕРБ бяха преброени от квесторите като част от кворума и така заседанието на НС успя да започне. И всичко това за огромно огорчение на ГЕРБ, които все повече започват да залагат на някакъв антисистемен радикализъм, което ги превръща в нещо като парламентарен хулиган, прекалил с политически допинг. Заради това се родиха крилати фрази.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев обясни, че "физическото присъствие не значи политическо присъствие". Това е политическа постановка по Шрьодингер. Физическите тела на ГЕРБ са в парламента, но очевидно политическите им тела са се реели в ниска околоземна орбита. И заради това политическата им телесност остро протестира срещу физическата им такава.
С квантов бисер блесна и Цецка Цачева: "Аз не съм сигурна дали съм била тук". Това вече е философия. Политическото същество на Цачева отказва да поема отговорност за физическото и тук котката на Шрьодингер изглежда като невинно пионерче в сравнение с този усложнен свят.
Дума не мога да кажа за политическите тела на ГЕРБ, защото няма очевидци, които да са ги виждали, а тяхното съществуване все още не е доказано със стопроцентова сигурност от науката. Физическите тела на ГЕРБ обаче бяха пред очите на камерите. Дори Неговото тяло седеше на банката и извършваше обичайните си дейности - блеене в залата и коцкарски усмивки на депутатките. Но тази квантова несигурност в политическото състояние на ГЕРБ е много тревожен симптом, защото, докато те са като парламентарен вариант на котката на Шрьодингер, всеки анализ за тях е обречен да бъде драматично неверен. Човек не може да анализира логиката на лудия. Няма как да имаме пътна карта за вътрешния свят на единреник. Тоест, ако видите, че някой ви говори за ГЕРБ с рационални думи, поискайте му свидетелство за психиатрично състояние. Или поне доказателствен материал, че е виждал политическите им присъствия, защото виждането на физическото им присъствие се оказва крайно недостатъчно.
Вън от тази шега, обаче, разрушителното поведение на ГЕРБ вече съвсем ясно започва да подрива основите на нормалното разбиране за държава. ГЕРБ не е партия, а вирус, с който България не може да се пребори от много години насам. Това, което прави партията на Борисов, дори не може да се нарече политика. Това е имитация на обществен живот, опит на една изпаднала от властта организирана престъпна клика да внуши на всички, че утре ще управлява пак. Само че пърформансът не може да замести съдържанието. Както и това, че отговорността да бъдеш истинска опозиция понякога е по-голяма от отговорността да бъдеш на власт. ГЕРБ се провалиха в тази отговорност. Политическите им тела просто почнаха да се държат демонично.
Но в целия цирк има нещо полезно. ГЕРБ са като лакмус, който разделя нормалното от ненормалното в тази страна. Може би заради това тяхната политическа лудост затъмни и протестърските послания. Всеки здравомислещ човек трябва да има ясно отношение към този пристъп на антидържавност.
И заради това трябва да попитаме - а къде е позицията на Реформаторския блок. Тези, които иначе са бъбриви като квартални подуянски клюкарки, от два дни мълчат гузно, а дори и пристъпно. Нали бяха оставили открехната вратата към Борисов? Поне така каза лидерът на ДСБ Радан Кънев. Сега е длъжен да каже дали Борисов ги е посетил и колко пъти ги и посетил посред нощ в тихата и романтична спалня на дясното пространство. Заради това ли мълчат и съучастват? Поне да си кажат. Открехнатите врати трудно пазят еротичните тайни.
Или и те предпочитат да се държат като котката на Шрьодингер - нито живи, нито умрели.
Нещо като нищо на света.
Мяу!
Споделете сред приятели
