Нямам абсолютно никаква представа дали сагата около палата на президента Росен Плевнелиев в Гърция е истинска или не. Дали е дал кинтите кеш или ги е превел по банков път. Честно казано - темата дълбоко не ме интересува. От мига, в който Плевнелиев преглътна като порноактриса репликата на Борисов в изборната нощ на 2011 година, че и магаре да е било сложено, то е щяло да стане президент, за мен този човек съществува единствено като пародия на политик, като карикатура на държавник, като шарж на общественик. Той беше избран за президент, а се остави да го сравнявят с магаре.

Едва после ни се разкриха детайлите - че той е бил древна и меланхолична ирландска пастирка, че хороскопите са оставили траен отпечатък в неговата биография и че екипът му очевидно смята, че Колорадо е изконна част от българската територия. В този смисъл сагата около имението му в Гърция вероятно е важна, но и без нея, за мен на "Дондуков" 2 стои едно огромно нищо, а не държавен глава. А и честно казано, бих повярвал много по-бързо на цялата история, ако на прокурор по този случай не се правеше Николай Бареков. Николай Бареков, моля ви се! Пфууу!

Не трябваше да ровя дълго, за да попадна на този линк от 2011 година, за който си спомням смътно, в който Бареков се фука в национален ефир, че е взел изобщо първото интервю от Росен Плевнелиев и го казва с неземна радост. С други думи, сюжетът около тази прословута къща е такъв, че човек се чуди от кои повече му се гади - от обвиняемите или обвинителите.

Но това не отменя факта, че Росен Плевнелиев е пълна издънка. Има една пресгрупа (ако ги питате - те изобщо не са ръководени от олигарх, разбираш ли), която ден и нощ се опитва да изкове някакъв героичен имидж на този случаен човек в политиката, но тази задача е толкова нелепа, че всеки опит за героизация се разпада на поредица от сюрреалистични вицове. Бяха написани десетки есета, в които Плевнелиев да бъде изкаран като остров на стабилност, ама, хайде моля ви, съвсем очевидно е, че ролята на Плевнелиев в момента е да бъде професионален провокатор. Досега на два пъти, когато проестите притихваха, държавният глава биваше активиран да се появява, та белким налее малко бензин на протестърите, но този, последният опит, вече е обречен на провал. Защото Плевнелиев със сигурност се хвърля в сюжета "Пеевски" да отклони огъня от себе си.

На мен лично ми хареса фразата: "оттук нататък няма да отговарям на всяка лъжа или атака и няма да легитимирам популисти, продукт на политически инженеринг, които, вместо да обяснят какво смислено ще свършат за нацията, предпочитат да фабрикуват компромати".

Добре, вярваме ти, ама защо тогава отговаряш сега? Или си мислиш, че ако срещу теб има такава фабрика за компромати, която виждаш, тя ще се задоволи да спре заради пресконференцията, която си дал.

Тази криза на образа, в която е изпаднал Плевнелиев, се дължи на пропиления му шанс. Той можеше да бъде добър президент, но предпочете да играе задкулисни игри, маскирайки ги със загрижени думи. Изчерпването на президентската институция се дължи не само на компроматите. Компроматът не е точно оръжие. Той много често се обръща срещу тези, които го ползват. Фактът, че Плевнелиев пищи при всеки скандал, защото, независимо какво говори, той винаги се обяснява, ама винаги, намеква за някаква спотаена и тъмна вина, за която той знае, че е там и се чуди кога ли точно мракът ще го стигне.

Президентската институция днес не заслужава дълъг текст. Истината е, че кризата в българското общество е доста по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото въобразените добри са същите вампири като всички останали. И президентската институция е превърната в нещо като гротеска на истинска институция. Хей, президентът говори за себе си в трето лице, как да не е гротеска?

Президентът за многократна политическа употреба, обаче, солидно върви към своя политически фалит, защото, честно казано и на него не са му останали много ходове. Убеден съм, че нощем сънува далечната Ирландия.

Там със сигурност всичко е било много по-лесно.