/Поглед.инфо/ Нали си спомняте горещият 14 юли 2013 година, когато летните протести навършваха един месец. До тази дата автентичното недоволство бе напълно преодоляно. Протестът бе пиаризиран, сложен в рамките, антикомунизиран до възможната крайност. Интелектуалният лумпенаж подмени наистина ядосаните хора, а пиарките се вживяха в ролята на политкомисари.
Тогава на 14 юли стана ясно, че пърформансите са станали състояние на духа, защото по нагорещените улици на София протестърите пуснаха една гола манекенка, която трябваше да играе Свободата от прословутата картина на Дьолакроа. Името на манекенката беше Таня Илиева, а на мен още тогава ми направи впечатление, че иконата на бг-демокрацията Йоло Денев на всяка снимка е на не повече от 50 сантиметра от нея. Ние го мислим за изкукал пророк на Тангра, а очевидно баш-протестърът като види полугола жена, все пак идва на себе си.
Още тогава стана ясно, че това е гаф. Понеже пърформансът бе направен да почете националния празник на Франция. Първо - какъв точно капут трябва да си, че да правиш тържество по случай празника на друга държава, но дори и да оставим това, на 14 юли 1789 година е бил щурмът на Бастилията и французите честват именно това.
Проблемът е, че картината на Дьолакроа съвсем не е вдъхновена от тези събития. В известната си картина той изобразява парижкия метеж от 1830 година и това би станало ясно на всеки, който направи справка в Гугъл, която отнема не повече от минута и половина.
Още когато огромният фал на символно ниво се случи пред очите на всички и на Йоло Денев, на мен метафорично ми стана ясно, че работата на тия не е чиста. Не можеш да се правиш на светъл и умен, а всъщност да си исторически профан. Не можеш да се правиш на идеен революционер, а всъщност основният ти мотив да е мракобесната омраза и желанието приятелчето ти от Реформаторския блок да стане депутат. Подмените почнахме да ги броим и тогава, когато спряхме, се оказаха, че повечето изговорени думи са били една опашата, мръснишка и интригантска лъжа.
Но метафората с подмяната може да продължи. Тези дни стана ясно, че новият шеф на Българската агенция по храните Дамян Илиев всъщност е баща на полуголата манекенка, която събра очите на пророка на Тангра, който шества по българските улици с блеснал поглед и липсваща конска опашка в ръцете си.
Ех, как добре се отплаща на своите чеда победилият уличен пърформанс. Заголиш гръд - родата ти става началник. И всъщност, когато днес трябва да направим рекапитулация на протестите, един факт се набива на очи моментално и боде като съвест, която не иска да заспи. Всичките протестъри се уредиха на държавна работа. Един стана министър, другите станаха съветници, всички живуркат кротко, щастливо и доволно под полицейската кубинка на ГЕРБ и си прибират държавната заплатица с блеснали погледи. Което не им пречи от време на време, колкото да им се слегне вечерята, да решат да се правят на опозиция и да се самоизживяват като съвести на нацията, угрижени реформаторско и бдящи над евроатлантизма.
Бащата на голата манекенка е просто поредното доказателство, че нищо ново не дойде на власт, а там се намърда добре забравеното порочно старо. Дамян Илиев вероятно може да е голям специалист, не изключвам възможността да е железен експерт, но роднинската му връзка винаги ще остане да стои като позорно клеймо. Защото той не е единствения. Много им станаха държавните чиновници на протестърите. Повикаха едно лято, а след това започнаха да дрейфуват блаженно и да усвояват държавни средства.
Това е морална деградация, която се случва пред очите на всички. Голата гръд стана символ на протестите, но вече в циничния смисъл на думата. Всичко им е оголено. И всичко им е употребено за задоволяване на инстикта за власт на гербаджии, реформатори и сие.
Протестър - това звучи назначено!
Точно така трябва да се преформулира великата фраза на Горки, че човек звучи гордо. Никаква гордост няма в това. Тук като в кривото огледало на голотата се вижда какво точно ни се случи като държава след протестите.
Реставрация на всичко отвратително.
Триумф на кариеристите.
Победа за алчните.
А междувременно един от любимите ми еврокуку от ГЕРБ Андрей Ковачев на някаква дискусия за националните идеали се е обявил за промяна на Конституцията. Той поискал да падне фразата, че България е социална държава и да бъде заменена с това, че България е щастлива държава.
Как да не е прав човека. Това "социална" е толкова архаично, толкова болшевишко, толкова соц, така дразни благовъзпитаните сетива на столичната снобария и жълтопавираните мозъци. Но нека поне да имаме кураж да кажем цялата истина и да запишем, че "България е ощастливена държава". Толкова гербаджии, толкова протестъри се опитаха да ни ощастливяват, че това щастие скоро ще се окаже най-големия ни ресурс. То не бяха голи цици, то не бяха обещания, битки с корупцията и посещения на евродепутатки тъдява.
Тази страна винаги някой се опитва да я ощастливи, а след това тръгва да пише гневни текстове как българите за пет пари не стават. Защото тия лузъри, обикновените хора, вече отказват да приемат това постоянно щастие, което им сервират и опозиционно не приемат еротиката на разголената кариеристично гръд.
Народ - това звучи псуващо. Защото тия назначените няма как да си намерят друг народ.
И това им е най-голямото нещастие на земята.
