Тези дни, в поредното си епохално интервю, посветено на абсолютно всичко, премиерът Бойко Борисов направи стряскащо изявление. На въпрос защо свръхупотребява думата "аз" при условие, че управлението на държавата не е еднолично, а колективно занимание, при това спонсорирано не от личните пари на Борисов, а от средствата на данъкплатците, премиерът ядосано изпуфтя: "Глупости! Когато казвам "аз" - това е събирателен образ".
Доста от българите винаги са подозирали, че в Бойко Борисов живеят повече хора от допустимото, ама той взе, че и официално си го призна. Премиерът като събирателен образ. Вероятно никога не му е скучно, защото компанията е голяма. Тази идея би възпламенила мисленето на някой психиатър и определено би предизвикала революционен бум в психоанализата, ако стресиращо не се случваше точно тук, пред очите ни, в държавата ни.
Алфред Адлер, един от учениците на Фройд, автор на фундаменталната книга "Невротичният характер", сигурно се обръща в гроба си от ужас, че не може да дойде да изследва уникалния политически случай на премиер, който всъщност е събирателен образ. С подобно политическо-емоционално признание един достоен учен би написал поне два доктората и щеше опитно да разкрие, че очевидно психиатрията солидно изостава от политиката, защото не може да се пребори с този свръх "Аз", който е овладял като паяк цялата държава.
Всеки запознат с теорията би споделил, че населяването на собственто ти съзнание с добра компания е класически защитен механизъм. Страдащият от такова размножаване изкривява реалността и вероятно това е причината да е възможно да си се самофантазира като Футболист номер Eдно, Почетен Художник, Висш Строител на Магистрали, Спасител на Еврото и други.
Дали в историята на психиатрията има случаи, когато е била диагностицирана цяла една държава? Защото България си реве за преглед в началото на тази така мрачно прогнозирана от маите 2012 година.
Нека накратко да синтезираме медицинските факти. Министър-председателят изповяда, че е колективна личност. Финансовият министър страда от остри шизоидни халюцинации, защото около 8 пъти обявява, че кризата свършва. Бъдещият президент на страната се оказа преродена ирландска пастирка, която с ужас е напуснала идиличните простори на бившата си родина от 1730 година и сега не е наясно кога ще се прероди отново. Вътрешният министър пък изпада в параноидни настроения и отказва да сподели откъде има пари за 6 апартамента.
Епохата на събирателната лудост.
Дали пък един ден някой няма да потропа на вратата на Министерския съвет, линейката да включи червените светлини и двама мощни санитари с усмирителна риза няма да ни отърват от Събирателния образ като го заведат на място, където ще могат да сведат личностите му до само една?
А в този свят линейките са неизбежни.
Събирателните образи да му мислят.
