"Не преекспонирам богатството си", каза Росен Плевнелиев пред четириетажната си къща с големината на селска гимназия в затворен комплекс в София. Така започна дебатът на претендентите за президентският пост по бТВ в събота. От телевизията бяха решили да въведат зрителите и в човешката страна на политиците в дискусията, но това е идея с две остриета. Защото подобна гледна превръща политиката в сапунен сериал. Тази територия е запазена марка за Росен Плевнелиев, който поради абсолютното отсъствие на политически качества и послания, може да предложи единствено себе си и своята история за спането по "паркинзи" преди да стане чудовищно богат.
Именно богатството на Плевнелиев обаче му изигра лоша услуга в тази дискусия. Защото показа, че той не живее животът на обикновените българи, а витае в икономически небеса. Само един факт - в миговете в които хората всекидневно получават аритмия от постоянно скачащите цени на хляба, а самият хляб с цената си от около лев и малко е непосилен за пенсионерите, Плевнелиев между другото сподели, че купувал хляб от 1,90. Каза го между другото! Като бъдещ президент на някаква България от съседно измерение. С България от това измерение обаче той няма нищо общо. Заради това милионерът приличаше на нещо слязло от летяща чиния, буквално секунди преди телевизионният разговор.
Дебатът демонстрира и друго за кандидатът на ГЕРБ. Неговото вице Маргарита Попова му иззе цялата политическа инициатива и започна да говори вместо него. Плевнелиев се примири с ролята на номер 2 в дискусията. Защо да не го направи. Той е идеалният номер 2 - няма собствено мнение, мълчи и слуша началника. Преди началникът беше Бойко Борисов. Ако стане президент - босът ще е същия.
Част от политическите анализатори се опитват да се заяждат с Калфин, че негова победа ще означава трети мандат за Първанов. Но защо никой никога не сподели, че Плевнелиев ще бъде просто едно продължение на Борисов, но в президентския пост. Само прическата му ще е малко по-хубава.
Плевнелиев не е само социално и телевизионно неадекватен. Той се оказа пленник на липсата си на политическа култура. Все пак, за да станеш президент трябва да има върху какво да надграждаш, а при кандидатът на ГЕРБ има единствено инженерни метафори и патологична любов към асфалта. Незабравим ще остане мига в който милионерът тръгна да обяснява, че в учебниците по икономика пишело, че в години на криза трябва да се строят магистрали. О, да, няма да отричаме икономическите търсения на полугербаджията, но няма как да не отбележим, че тази кейнсианска постановка е в твърде голяма противоречие с десните възгледи на Плевнелиев. При това Кейнс говори за строежи, за да може да се създават работни места, а не чужди фирми на концесия да ни продават българска пепел.
Дебатът обаче беше звездният миг на вицепрезидентите. Стефан Данаилов направи блестящо включване в миговете в който Плевнелиев се опита да твърди, че парите за подслушване не били много. Ламбо беше много по-харизматичен от Калфин. На него много повече му се отдава модерната игра на политика с публиката и заради това винаги той е бил по-подходящият кандидат за президент. Но не трябва да подценяваме и Калфин. Неговата атака срещу платената социология и скептицизмът му към "Маркет линкс" бяха един от неговите пикове. Защото точно в този миг Калфин беше гласът на хората, които вече тотално са ошашавени от платени социолози, манипулатори с цифри, интригантски проучвания и дискредитирани анализатори.
Любомир Христов се оказа с класи като интелектуална подготовка над Меглена Кунева. Личеше си, че е по-компетентен от нея в почти всяка тема и изпъкна с доброто си икономическо мислене. Самата Кунева удивително заприлича на приказната героиня, която се вози с летяща метла, а разменените й реплики с Маргарита Попова дразнеха максимално чисто интонационно и смислово.
Голямата неприятна изненада на дебата се оказа Маргарита Попова. Тя демонстрира писклив глас, командаджийски характер и липса на ясна мисъл. Вероятно това я прави великолепен юрист, но спецификациите за вицепрезидент са по-различни. Попова като развилняла се домакиня трудно даваше думата на Плевнелиев, но така вероятно го спаси от някое случайно харакири.
Най-странна бе позицията, която зае Меглена Кунева. Тя през цялото време не спря да говори срещу партии, сякаш бившата еврокомисарка не принадлежи към политическа формация. Неслучайната й политическа амнезия продължи по време на цялата дискусия и се разрасна като раково образование. Кунева, която е член на НДСВ и за която работи цялата жълта партия, се самообяви за гласът на хората, но така и никой не попита хората дали приемат една евробюрократка да говори от тяхно име. В крайна сметка точно този контраст (реалният срещу медийният образ на Кунева) разруши всичките й послания.
Не е ясно дали телевизионите дискусии са в състояние да обръщат нагласи и да формират наново мнения. Вероятно някъде по света това става. В страната на "златките" обаче дискусиите обикновено са парад на суетата, клиширан спектакъл и демонстрация на липсата на добър вкус. Българският проблем е, че ние никога не ходим на гости на света. Светът ни е тесен като дънките на анорексична манекенка. Всеки дебат отново и отново ни доказва, че България живее в нарцистично и самодостатъчно състояние, а после винаги се чувства изненадана от внезапния повей на смразяващите ветрове, които сякаш идват отникъзе.
Телевизионните дискусии не могат да спечелят едни избори, но могат поне да ни подскажат политическото състояние на страната в момента. Картината е тъжна, защото изборът е решителен. В крайна сметка залогът е по-голям от обикновено. Защото в денят след вота вече ще е ясно - дали сме дали цялата власт в ръцете на милиционерите или сме спасили някакво късче от демокрацията и сме го измъкнали от потните им и мазни ръце.
