След като светът бе залят от невиждани протести, след като младото поколение се усети, че е попаднало в кошмарен финансов капан, който го обрича на доживотна бедност, след като будната част от Земята се усети, че се опитват да я заробят до гроб, стана ясно, че това, което наричаме генерационен проблем съвсем не съществува изолирано в България, а е проблем, който става все по-очевиден в планетарен мащаб. Старото поколение (в което е и неговата политическа трагедия) не може да разбере и дори изобщо не може да схване корените на бунта на младите. Досега никога не е имало такава епоха – пропастта между генерациите е огромна като Марианската падина. Трагедията е дори по-голяма – светът в който трябва да живеят младите е като свят два дни преди апокалипсиса – всички морални стойности са рухнали, готовата мъдрост се оказа пълна глупост, а предписанията за достоен живот абсолютна измама. В такива времена поколенията съществуват съвместно, без никакви допирни точки, без общ език, без общи идеи, дори и без общи социални реалности. Заради това живеем с усещането за разпадаща се вселена - защото животът на бъдещето няма да има нищо общо с живота на миналото. Което, ако гледаме на нещата радикално не е проблем, а единственият възможен шанс за реална промяна.

Тези дни налетях на статията на един американец Джон Чийз, подкупващо и коварно кръстена: „Съжаляваме, пичове. Вината е наша”. Не е ново явление някой от миналото да чете конско на младото поколение. Драматичните разриви между поколенията са били обект не само на журналистически, но и на литературен интерес. Нека да си припомним романа „Бащи и деца” на Тургенев. Старото поколение иска да се огледа в новото като огледало, да види в него отражение на собствения си живот, да препотвърди пред себе си, че не са живели в лъжа и измама. Новото поколение обаче винаги намира бунта по свой собствен начин. Защото животът по чужда правила, по измислени канони е сравним с идеята за вечно съществуване в ада. Всъщност от гледна точка на миналото бъдещето винаги е извратено, защото не се вписва в канона на традиционното мислене, а подадеш ли се на красивата лъжа, че ти си носител на абсолютната истина за живота, няма начин рано или късно да не започнеш да морализаторстваш за това как поколенията са се разбягали като космически галактики и световният ред е нарушен.

Същото прави Джон Чийз. Той се опитва да си обясни неразбираемият бунт на младите и понеже иска да звучи убедително, да звучи като разкаял се грешник, който лее сълзи в коленете на историята, започва да изброява вините на своето поколение, които са отдалечили така жестоко младите от идеята за нормален живот по архаичните правила. Всъщност Джон Чийз не е стар човек, той просто е някакъв улегнал скапаняк на средна възраст, който счита неговият отдавна забравен бунт за единствена възможност, а всичко друго за политическа аномалия, която трябва да бъде обяснена със сложни думи и моралистични клишета.

Джон Чийз с горещи сълзи се извинява на младите, че неговото поколение ги е възпитало така, че те днес се срамуват да вършат физическа работа.

Не, братче, давай го по-полека.

Младото поколение днес се бунтува не, защото не иска да бачка физически труд, а защото хората без връзки, протекции и роднини със синя кръв нямат никакъв друг шанс освен да бачкат физически труд. В утопичните времена след Втората световна война светът беше тръгнал в различна посока, далечни американски приятелю, хората смятаха, че всеки трябва да получи своя шанс за успех. Те бяха убедени, че фактът, че си роден в лош квартал и бедно семейство не трябва да е пречка пред твоето развитие като човек, защото бъдещето трябва да е светло и чисто. В онези времена хората вярваха в идеали. После обаче дойдоха нагаждачите като тебе, приятелю Джон Чийз, и започнаха системно да прецакват света. Самосъздадоха се като финансова аристокрация, като олигархична каста, като самозабравена богаташка клика, която не иска да работи, а да гледа как другите работят за нея докато тя изпада във фетишистко удоволствие от увеличаващите се банкови сметки. И така стигнахме до днешното положение – младото поколение се усети, че съдбата му е да бъде доживот крепостническо население, притежание на дузина свръхголеми банки и корпорации като роботи.

Младите се бунтуват, защото единственият път, който им посочиха е да затъват в заеми и да се примиряват с тъпотата на един елит, напълно забравил, че е земен, въобразил си, че е небесна гвардия, която е окупирила всички хубави места по земята. Новото поколение иска да работи, но нима трябва да си строши гръбнака в полза на един процент финансови зомбита, чиято единствена цел е светът да стане техен напълно и абсолютно?

Така че трябваше да им споделиш точно това – млади хора, ние сме виновни понеже не сме като вас, ние оставихме да бъдем използвани, набутаха ни го жестоко, защото повярвахме, че можем да станем част от елита, искахме всичко за себе си и пет пари не давахме за останалите, ние бяхме шибани егоисти и егоцентрични копелета, които повярваха на лъжата и станаха нейни абсолютни роби. Да, ако статията признаваше това – трябваше да издигнем паметник на проговорилата останка от миналото. Но не, текстът е написан от ужас, че младото поколение не иска да приеме конформистката истина, не желае да се примирява с тъпотата на предходниците, иска нови обяснения за света, иска нови истини, иска нов ред, иска справедлив свят, свят, който ще ти гарантира, че ако превиваш гръб по 70 часа на седмица, в крайна сметка ще можеш да постигнеш успех, а не да слугуваш като марионетка на олигархични компании и бездушни вампири.

Ако беше истински пич Джон Чийз щеше да напише тази статия със собствената си кръв и разкаяние. Той обаче като евангелистки проповедник ужасен от минижупа на някоя гимназистка продължава с извиненията. Извинява се на младото поколение, че ги накарали да смятат, че университетът ще им гарантира добра работа. Да, това е трудно разбираемо желание. Защо ли тези млади идиоти искат да учат и то безплатно, а не тръгват доброволно да работят в полза на големите пари и светите капитали? Защо ли тези млади смотянаци виждат в университетите своя шанс да разберат света и да го променят? Как така малоумните идиоти, които днес се бунтуват искат да четат книги, а не да се чудят как да изкарат повече кинти? Защо скапаняците от улицата тръгват да крещят и да пишат лозунги, когато правителствата с пламнали очи вдигат студентските им такси до небесата? Защо искат да учат, а не да лакействат на управляващата класа и да я боготворят заради това, че тя им подхвърля залъците от пира? И защо това младо поколение така много се ядосва от девалвацията на образованието, от умишлената атака срещу него, защото олигархичните класи нямат нужда от мислители, те искат само изпълнители. Те искат андроиди, а не самостоятелни хора. Нахъсани кариеристи, а не читатели на романи. Те устроиха света така, че да е удобен на един процент, а останалите 99 нима някога са имали значение изобщо. Образованието, дори и непотребно и девалвирано, ти дава единственият шанс да се разбереш, да се осъзнаеш, да се събудиш, да бъдеш някой. Всичко останало е опит за тъпа инсценировка за успешен живот, симулация на личност, световна измама от класа. Авторът на статията е дори измамник на дребно, защото представя образованието като нещо ненужно. Той очевидно е интелектуален самоубиец, защото, ако няма образовани младежи (дори и тези от тях, които са се нагълтали с клишетата), той няма да намери дори и един читател на текста му, а усилията му в радикалната защита на статуквото ще останат неоценени.

След като е обругал младото поколение, че е мързеливо и иска да чете, Джон Чийз отива една стъпка по-нататък – той го ругае, че иска да остане младо и не желае да се примирява с клишето на идиотските истини. Авторът на самобичуващият се текст лее сълзи, че юношеството е станало по-дълго, че мъжете на 30 години още се държат като тийнейджъри. Но по никакъв начин не се опитва да си обясни този факт, той просто не го приема и го громи иронично от позициите на постигнал съвършенството тибетски гуру.

В свят, който е напълно прецакан инфантилизацията е единственият начин за неосъзнат протест срещу статуквото. Има ли смисъл да ставаш възрастен, ако да станеш възрастен означава да приемеш правилата на чуждата игра? Нима е полезно да живееш натрапен живот? Кое е по-кофти - да стоиш дълго тийнейджър или да се превърнеш в костюмиран кариерист с амбицията да прецакаш всички, за да успееш? Кое е по-жестоко – да откажеш да приемеш света и да се затвориш в своята младост или да станеш нахъсан робот без сърце? Младите поколения не искат да порастват, защото няма никакъв смисъл от това. Навремето хората ставаха възрастни на 15 години, но светът беше тромав, подреден, стабилен и ценностно постоянен. Днес всичко това отиде на бунището. Капиталистите преебаха климата. Богатите фирми като паразити изсмукаха десетки страни по света. Справедливостта бе подменена от конформзма. Добротата от парите. Идеалите станаха клишета в политическите речи. Енергията на младостта бе впрегната във финансови афери. Цената на акциите рухна. Шантавите политически системи, за да закрепят своето статукво създаваха балон след балон и окрадоха парите от бъдещето. Купонът беше бляскав, шумен и еротичен, въпреки, че много малко се вредиха за сладостите от празника. После поднесоха сметката на всички. Младото поколение реагира по един-единствен начин – отказа да порасне.

То остана при игрите си, в детския свят, където идеалите съществуват неопетнени, където купонът е чист и масов, а забавлението - единственият отговор на проклетата сериозност, която всички искат от теб, приятелю Джон Чийз. Ти няма начин да не знаеш това. Но лъжеш като банкер пред парламентарна комисия. Като борсов анализатор два дни преди кризата. Като американски президент за сексуална афера. Като попзвезда за това дали е взимала наркотици. Лъжата е станала единственото развлечение на старото поколение. Неговата любима дрога и то я предлага в големи количества. Но – поне така се говори по филмите – наркодилърите не трябва да стават зависими от своята стока, защото така цялата верига се прецаква.

Това е трагедията на емисарите на статуквото. Те обичат дрогата си. Не могат без нея. Те са просто шибани наркомани.

Най-накрая Джон Чийз, този проповедник на вечния ред, започва да страда, че младото поколение не е разбрало, че развлечението има финансова стойност и, че се е самоизолирало и не иска да излиза навън. Това, че развлеченията имат финансова стойност е вярно. Това, че младото поколение пиратства на воля също е факт. Проблемът обаче не е там, където го търси американският психар. Проблемът е в това, че светът отчаяно не иска да се промени според вижданията на младото поколение. Всяка нова генерация има правото да живее в собствен свят и да не се съобразява с миналото. Тази идея за приемствеността можете да я вземете и да я погълнете като някой случаен антидепресант. Младото поколение иска безплатни или евтини песни – значи трябва да ги получи. Проблемът е, че много хора свикнаха да живеят от скъпото забавление. Това е нашата цивилизация – ако не се забавлява тя ще пукне тихо от вселенска скука. И много години хората вадеха луди кинти от този процес. Но днес всичко стана по-бързо, а пък и едни хора свиха всички пари. Младото поколение иска своя форма на забавление и ще я получи, независимо от моралните съображение и красивите социални фобии. Младите са носител на истината, защото тяхната истина ще бъде в бъдещето. Това е жестоката логика на света в който живеем. Когато не се съобразяваш с нея започваш да приличаш на динозавър, който вие от ужас, докато метеоритът бляска великолепно в обсипаното със звезди небе.

Забавлението днес е друго. Беше хубаво да си спомняме за касетките и колко бяха скъпи те. Как се дивяхме пред дисковете и се чудехме къде да ги слушаме. Но светът е в постоянна промяна. Днес скокът е огромен и това е великолепно. Няма по-красива картина от тази да видиш млади хора на улицата, които искат своите права и заявяват своята истина. Само така вселената става правилна, а животът смислен. Всичко друго е бутафория и писък на вампири, които няма къде да се скрият от слънцето. И младите не си стоят вкъщи. Постепенно светът го разбира. Те си стояха у тях докато ги беше страх или поне докато си мислеха, че са самотни в ледената вселената. Днес те просто разбраха, че не са сами. Те са 99 процента. А това е велико.

Защото тази вълна ще залее света. И ще отиде навсякъде. Няма да има държава, която да остане незасегната. И тепърва ще трябва да четем досадните текстове на динозаври, които не искат да повярват, че светът е станал друг или, че поне иска да стане друг.

Та тези пичове трябва да съжаляват само за едно. Че изобщо някога са слушали родителите си за нещо. Видя се ясно - новото поколение е виново просто, защото е виновно. Това е красив трик. Нещо като постмодерен кафкиански театър. Но вече няма да мине. И тези като Чийз наистина са виновни.

Така е, пич. Виновни сте.

При това много повече отколкото предполагаш.