(Драмата с Росен Плевнелиев и аферата с подкупа всъщност е върхът на айсберга на разяждащата корупция в София по времето на Бойко Борисов)

„Компроматът срещу Росен Плевнелиев е нов етап в българското политическо людоедство и е абсурдна от гледна точка на своето съдържание”, изохка тези дни от страниците на вестниците политологът Огнян Минчев. Той бе пратен като медиен командос да се опита да спаси каквото може от разрастващият се като пожар скандал с интересната история от 2007 година, когато на Росен Плевнелиев може и да е бил поискан подкуп. Със същата цел ден по-рано щабът на ГЕРБ активизира футболната икона Христо Стоичков, който написа комично писмо в което призова „провалените политици” да оставят на мира Росен Плевнелиев. Епистоларният порив на Камата ще се запомни и с това, че той обогати списъкът на мъжкарите в страната – в него вече освен самият Стоичков и Бойко Борисов, място намери и кандидатът за президент Росен Плевнелиев, въпреки, че визуално никак не се вписва в този подбран мачистки клуб. Самият факт, че в употреба бяха пуснати такива оръжия за обществено поразяване, вече ясно говори, че аферата с това дал ли е или не Плевнелиев подкуп, е скандал с потенциално по-разрушителна сила за ГЕРБ и управлението дори и от прословутите СРС-та в които Бойко Борисов се изживяваше като лобист и защитник на умрелият преждевременно Мишо Бирата, чиято смърт напомня на най-добрите традиции на романите на Агата Кристи – в хотелска статия и диагноза „инфаркт”.

Думите на Огнян Минчев обаче наистина могат да ни бъдат полезни, за да разкрият истинското измерение на политическата драма. Защото, ако има компромат и приемем, че той е бил „изфабрикуван”, добрият тон изисква да припомним, че аферата не сътворена в демоничните мазета на „Позитано” 20, а видя бял свят благодарение на потока на мисълта на Цветан Цветанов. Пред журналисти в Пловдив вътрешният министър се опита в омиров дух да възвеличи Плевнелиев и описа разкъртващата история как през 2007 година от него бил искан подкуп, но той с кристалната си съвест на пионерче от роман на Аркадий Гайдар, отказал да си има работа с нечистите сили. Цветанов е известен в цяла България с вселенската дълбочина на своя интелект и заради това вероятно не усети, че разказва история, която показва цяла серия от двойни стандарти в партия ГЕРБ и афери, които са били замитани с години. Минчев обаче нарича това „компромат”. Ако приемем, че шефът на предизборния щаб на управляващата партия пуска компромат срещу техния кандидат за президент, това отваря цяла серия от чудовищни питания за взривната атмосфера там. Какво точно се случва в ГЕРБ, че започнаха тази нова фаза от „българското политическо людоедство”? А именно, защото Огнян Минчев не отговаря на този въпрос и се прави, че историята е сътворена някъде другаде, а не в ГЕРБ, ще приемем неговия анализ за нищожен, измислен и поръчан.

Истинският проблем е в цялата поредица от лъжи, които бяха изсипани само и само да замъглят аферата с подкупа, или хайде, нека да я наречем – мистерията с подкупа. Първо – едва на петия ден Росен Плевнелиев излезе, за да прочете написано на лист обяснение за цялата ситуация. То беше изящно в своята простота – никой не му бил искал подкуп, не се бил срещал с общински съветници, цялата история просто не се била случвала. В изявлението на кандидат-президента обаче зееше логическа празнина с размерите на Атлантическия океан – ако такава среща не имало никога, то тогава какви щуротии е плещил Цветан Цветанов? Нима вътрешният министър е лъгал журналистите? Плевнелиев не се ангажира с коментар. На прекия въпрос дали обвинява Цветанов в лъжа, той отговори „не съм казвал такова нещо”. Да, това е все едно да твърдиш, че някой си измисля истории, но да настояваш, че не го обяваваш за въздухар.

Тогава паметта на медиите се събуди. Те си спомниха за интервю на Росен Плевнелиев във вестник „Банкер” през 2007 година. То е озаглавено по поетичен начин – „Живеем в града на греха”. В него предприемачът тогава Плевнелиев негодува срещу фирмата „Софийски имоти”, нарича я „лицето на злото в София” и признава, че са му правени намеци за подкуп. Това е изразено с почти поетичен език – той чувал гласове, било му намеквано. На практика това е признание, че при него са идвали хора, които са му искали пари. През 2007 година бизнесменът Росен Плевнелиев е имал правото да премълчи имената, защото се е надявал да сключи сделка и нека да приемем, че е искал тази сделка да бъде почтена, чиста и невинна. От 2009 година обаче Росен Плевнелиев няма оправдание за своето смирение и тишина по тази тема. В мигът в който е станал министър и то в правителството, което проглуши ушите на България, че ще смаже гръбнакът на корупцията, той е трябвало веднага да подаде сигнал срещу тези неясни гласове, които са му намеквали, че с подкуп нещата ще се уредят по-бързо. В противен случай излиза, че той е постъпил направо подло спрямо себе си – като се присъединява към отбор в който има хора, които са му искали рушвети. Имената на тримата брокери бяха изяснени на по-късен етап също след цяла поредица от лъжи – Орлин Иванов, Радослав Тошев и Данаил Кирилов, и тримата от ГЕРБ. Плевнелиев от 2011 година е в грубо противоречие с Плевнелиев от 2007 година. Кандидат-президента се прави, че нищо няма, докато бизнесменът най-вероятно е бил честен.

Драмата можеше и да утихне, ако не бяха лъжите от най-висше място. Самият Бойко Борисов в драматични телевизионни изяви – три за една сутрин, на шестият ден от аферата реши, че трябва да говори. Той каза, че не е знаел нищо за тази драма, Плевнелиев не бил говорил с него, не бил му се оплаквал, но ако знаел щял да смаже виновниците. Това, разбира се, не му попречи да обвини за всичко БСП отново, дори и за драмите от 2007 година, въпреки че по онова време, той вече втора година беше кмет на София и започваше битката с тройната коалиция. Бойко Борисов накара Плевнелиев да изглежда като ученик, който лъже учителката си защо е без домашно, защото само седмица преди изявленията на премиера, кандидат-президентът на ГЕРБ в интервю в „Стандарт” обяви, че се е запознал с тогавашния столичен кмет именно като е отишъл да му се оплаче, че го рекетират.

Точно тук аферата заприлича на театър на абсурда, защото всичко в нея се премълчава. За нея стана известно от една изпусната реплика, а за всичко останало трябва да се досещаме, защото основните фигури не спират да лъжат за случилото се през 2007 година. Порочният кръг от измами, недоизказани неща и интриги вече препъна кампанията на ГЕРБ, защото оттук-нататък това ще основната тема на всяка статия, свързана с Плевнелиев.

Малко след това Цветанов се опита да си върне думите назад: „Действително беше допуснато като грешка от моя страна, че използвах пример, който не беше уместно в тази конфигурация на хора, които присъстват, да бъде споменат”, в типичния си дзен-стил каза вътрешният министър. Това изречение обаче нищо не означава. Цветанов в него не казва дали е казал истината, а само, че е допуснал грешка. По-късно министърът вече се опита окончателно да обясни, че няма никакви съветници от ГЕРБ, няма история с подкуп, но пък само това изявление не върши никаква работа. Той трябва да обясни откъде се появи историята, която разказа в Пловдив. Грешка или не казаното е документирано. Всички знаем, че ГЕРБ се чувстват неудобно на територията на истината, но в случая думите не могат да бъдат върнати назад.

Междувременно цялата идеологическа машина на управляващата партия бе впрегната да опровергава самата себе си. Цецка Цачева се появи по една телевизия и разказа със свои собствени думи цитираната в началото версия на Огнян Минчев, за компроматите, за слънчевото момче Росен Плевнелиев, за тъмните замисли на опозицията. Този анализ е въздухарски и гумен, защото иска да замаже ситуацията. А тя е, че ГЕРБ има корупционен проблем и вече е време да си кажем истината в очите.

Скандалът, който започна край кандидат-президента Плевнелиев всъщност има унищожителна сила, защото това дълго отлаганият разговор за управлението на ГЕРБ в София. В крайна сметка, ако един ден някой направи ревизия на Столична община от там ще изплуват призраците на толкова крупни афери, че никой няма да може да си поеме дъх. Късметът на ГЕРБ все още работи, защото в режим на обяснение за това време влезе Плевнелиев, а не Бойко Борисов. Но леко истеричната и ядосана реакция на премиера показа, че той е наясно, че аферата вече е насочила смъртоносното си острие към него и може да го покоси изневиделица. Защото брокерството не е патент само на десницата в София. Брокерите после се лекота емигрираха в ГЕРБ и продължиха по старите схеми, докато ставаха безумно богати. „Борецът срещу корупцията” Бойко Борисов ги посрещна в своята партия и не им потърси сметка, но от днешна гледна точка това е най-голямата му политическа грешка. Защото престъпленията на миналото никога не могат да бъдат заметени докрай. Историята с искания подкуп от 2007 година го доказва. ГЕРБ имат нечисто минало и скелети в гардероба, които станаха толкова много, че вече искат да излязат от него.

Драмата с подкупа не само не е измислена, тя съвсем скоро ще стане диагноза на управляващата партия и е в състояние да пречупи блестящия рейтинг на техния кандидат. И тук безумният обществен образ на Плевнелиев вече е в негов минус. Ако не беше бягал от политиката като вампир от чесън, той щеше да има път за изход – можеше да измисли политически послания, можеше да разположи себе си като фигура, която да носи различен морал в средите на ГЕРБ. Плевнелиев обаче се сведе до киногерой с биография единствено на предприемач. И заради това темата за подкупа ще го преследва като древно проклятие и той няма да успее да се отърве от нея. Независимо от усмивките, независимо от безгрижните пиар-клипове, независимо от нищо. Той не се е противопоставил на статуквото – това е сигурна диагноза за това какъв президент ще бъде. Ето ви един пример – защо Плевнелиев не реагира, когато премиерът го изкара лъжец? Защо не го опроверга? Защо мълча пет дни преди да вземе отношение към аферата? Защо избяга от журналистическите въпроси? Плевнелиев май е кандидат, който не обича да отговаря на въпроси.

И един последен аспект от драмата. Той пак е под формата на въпрос. Ако приемем случката за компромат, трябва ясно да посочим, че авторът му е Цветан Цветанов. Как при тези условия Плевнелиев се съгласява да продължи да бъде участник в надпреварата за президент?

Та кое гарантира, че, ако го изберат на втория ден няма да има операция "Президентчето", а? :)))