/Поглед.инфо/ Изборите в Нова Зеландия, проведени миналата седмица, приключиха с категорична победа на управляващата партия, водена от министър-председателя Джасинда Арден. Изборите трябваше да се проведат през септември, но заради сложната ситуацията около пандемията бяха отложени за октовмри. Не защото сега управляващата Либерална партия, с министър-председател Джасина Арден, има проблем, а защото е редно и коректно всяка от партиите да има реална възможност да представи пред повече избиратели своите политически платформи.
Самата Арден имаше много сериозна преднина пред своите опоненти за лидерския пост в страната, но това не й дава основание да се счита за недосегаема или да не бъде критикувана от опозицията. Напротив, лидерите на различните партии са в постоянен диалог. Но в този диалог водещи са политиките, различните гледни точки и най-вече морала.
Няма как в Нова Зеландия политици, които са нарушили обществените норми за морал, да останат и ден в политиката. Още повече, ако към тях са отправени преки обвинения от обикновените граждани. В Нова Зеландия моралът в политиката стои над всичко.
Тук е мястото да поясня, че лидерството на партиите в задокеанската страна е прозрачен процес, при това много динамичен. И не е запазена марка за определена личност. Нещо, което трябва да научат българските политици, вкопали се във властта. Всяка от партиите в Нова Зеландия може да смени лидера си по всяко време. Независимо от обстоятелствата. Достатъчно е член на парламентарната група на партията да прецени, че лидерът на същата не се справя добре с позицията си.
Разказвайки всичко това, няма как да не направя паралел с опозиция в България, водена от лидерката на БСП Корнелия Нинова. При нея борбата за оцеляване на лидерския пост е на всяка цена, без значение по какъв начин. Видно е от резултатите на 50-я конгрес на Партията. От Националния съвет, не без диктовката на Нинова, бяха изхвърлени емблематични лица на партията. В същото време емблематични леви медии не получиха акредитация за партийното събитие.
И ако амбициите на Нинова са кристално ясни, още по-трудно е да се пише за морала на властимащата партия. Министър-председателят на България, както се шегуват мнозина, е преминал в нелегалност и се е превърнал в „Сървайвър“, криейки се от резонните въпроси, свързани със записите и снимките от спалнята му, които обиколиха света. Може да се наречене наивно, но още чакам отговор на въпросите: Защо Борисов спи с пистолет върху нощносто си шкафче, защо и от кого се страхува? Защо медиите в България не задават въпроси?
Последните изявления на пътуващия с джипката Борисов будят по-скоро ирония, отколкото държавническа мисъл. За всички вече е ясно, че самотният сървайвър даже няма идея какви са основните задължения за един министър-председател, щом постоянно ни напомня как „ние работим, докато другите само говорят“.
Редно е някой по-грамотен да обясни на Борисов, че здълженията му като лидер на Изпълнителната власт е да работи, да създава политики, за да може бизнеса да функционира и да си плаща данъците, от които властта да изпълнява поетите задължения към ЕС от далечната 2001 година, за да строи инфраструктурни обекти. Изпълнителната власт не е само раздаване на пари за щяло и нещяло. Изпълнителната власт има задължението да работи.
Функцията и задълженията на Изпълнителната власт са да се създадат норми, критерии и добре работещи практики, които да стабилизират бизнес-климата в страната и да привлекат нови инвестиции. Изпълнението по задълженията за строителството на инфраструктурните обекти е функция на държавата, без значение кой е министър-председател. Те няма как да са собственост или на разпореждане на Борисов, те принадлежат на целокупния български народ, който със собствения си труд финансира всеки един от тези държавни проекти. Не случайно същите тези хора са по площадите, търсейки морална справедливост. Политиката за Борисов е мръсна дума. За него очевадно всичко се измерва в пари.
Липсата на морал както у Нинова, така и у Борисов, поставя на гилотината държавността в България. Лидеството като самоцел и липсата на разумен диалог за реални политики унищожи устоите на Парламента, Министрествата, Прокуратурата, Съда, институциите и обществеността като цяло. България е заложник на личните интереси на лидерите на двете водещи партии. Липсва какъвто и да е диалог между тях, свързан с политики, които са в полза на обществото.
Преставятели си как Борисов звъни в ранни зори на Нинова, за да обсъди и съгласува политиката и някои от решенията си, свързана с рестрикциите и пандемията КОВИД-19? Да съгласува политиките си за държавните средствата, къде, защо и как и ще се похарчат по време на здравната криза? Да си говорят и съгласуват някаква Национална програма, например. Можете ли да си представите и обратното, че Нинова би звъннала на Борисов? Няма как това да се случи, нали? Когато „Аз“-ът ти е водещ до самоунищожителност.
Диалогът между разлините лидери на партии и институции е задължителен, защото той е гарант за доверието на обществото към политиците. Така и не разбирам, защо призивите на водещи български политици за създаване на кръгла маса, на която да се обсъдят жизненоважни за страната въпроси, както и създаването на Национална програма, свързана с финансираето със средства от ЕС, поражда неодобрение. Та тя е задължителна. На всички трябва да е ясно, че когато става дума за национални приоритети, те не са презумция само на една партия.
Разговорите между различните лидери на партии в Нова Зеландия са реалност и ежедневие. Министър-председателят Джасинда Арден редовно звънни по телефона и разговаря с опозициоония лидер Джудит Колинс, а преди това и с нейните предшественици, за да съгласуват последните си действия, свързани пандемията. Не е задължително да са на едно мнение, но съгласуването е задължително. Защото то не касае само тях двете, а цялата общественост. Техните разговори и позициите им, пък било коренно различни, са публично оповестявани. Обществото е това, което решава, кой е прав.
Когато става дума да се вземат кардинални решения, свързани със сигурността на обществеността, лидерите на отделните партии в Нова Зеландия се обединяват около общи идеи и политики. Такъв е примерът с наложената мярка, според която всеки, който иска, може да напусне Нова Зеландия, но при завръщането си сам поема заплащането на 14 дневния си задължителен престой в хотел, предвиден за карантина от Ковид-19. Сумата възлиза на над 3100 новозеландски долара. Тази драстична мярка беше наложена с цел предотвратяване на безразборното пътуване на гражданите на Нова Зеландия, както и за тяхната лична безопастност.
Всички лидери на партии до един подкрепиха предложението на правителството, защото освен личната безопастност на гражданите, с тази мярка се спестиха средства от държавния бюджет, които преди това се плащаха от държавата. По този начин се гарантира възвръщаемостта на средства в държавната хазна. Гражданите на Нова Зеландия бяха уведомени за решението на Правителството месец преди тази мярка да влезе в сила. Изборът беше предоставен на всеки един, който би искал да пътува.
Не казвам, че в политиката на Нова Зеландия няма компромати и интриги. Но всеки дръзнал да каже и една погрешна сричка, да не говорим да излъже или злослови по адрес на колегите или политическите си опоненти, да не говорим да наруши общестено установените норми, бива наказван и автоматично напуска политиката. Без много обяснения. Дори и в управляващата партия.
Министър-председателят прие оставката на министъра на здравеопазването Дейвид Кларк, който по време на най-строгите мерки, наложени в страната заради КОВИД-19, си позволи да наруши наложените рестрикции, като той и семейството му предприемат пътуване до плаж в съседен квартал. Към този момент в страната беше обявно Ниво 4, според което гражданите на страната нямаха право да се придвижват от един до друг квартал, ако това не е свързано с работата им. Кларк също беше видян да кара колата си до писта за планинско колоездене. И всичко това беше показано по телевизията. Кларк се извини на обществеността, но чашата за Ардън преля, когато Кларк в интервю по телевизията се опита необосновано да прехвърли отговорността за всичко случващо се с пандемията върху д-р Ашли Блумфийлд, изпълнителният директор по здравеопазването в Нова Зеландия. След това интервю оставката на Кларк стана факт.
Всяка една от подадените политически оставки, не само в Нова Зеландия, но и в цял свят, е свързана с достойнството и морала на политиците! Не толкова с техните действия или бездействия като такива. В Нова Зеландия водещо са политиките, а не личностите. Даден лидер трябва да може да предлага адекватни политики и решения, които да са в унисон с пулса и необходимостта на обществото. И ако има и най-малкото съмнение за слободлудство или лъжливи приказки, да има морала да напусне политиката.
Борисов има много да учи още от колежката си Джасинда Арден, не само за морала и достийнстово в политиката, но и как се прави здравна и икономическа политика по време на пандемия. Нова Зеландия е на едно от първите места в справяне с КОВИД-19, не само защото заложи на твърди мерки, но защото потърси съдействието на всеки един човек, пребиваващ на територията на страната по време на наложената карантина.
Министър-председателят на Нова Зеландия в продължение на почти няколко месеца всеки ден, заедно с д-р Ашли Блумфийлд, изпълнителнителен директор по здравеопазване в Нова Зеландия, дават пресконференции на живо и обясняват търпеливо всичко, свързано с вируса. Без нагнетяване на напрежението, страх или неравнопоставеност между хората. Няма униформени, нямаше заплахи за обществеността. Понякога ти ставаше забавно да слушаш въпросите към тях, защото те са едно към едно същите като тези на колегите в България.
Разликата обаче е огромна, Джасинда Арден и д-р Ашли Блумфийлд всеки ден с широка усмивка и търпение обясняват на журналистите и обществеността какво и защо се прави. И най-вече как заедно можем да справим с критичната ситуация и как да подсигурим собствената си безопастност. Пресконференциите се предават пряко по телевизията.
Колкото и парадоксално да звучи, в Нова Зеландия хората никога не са били лишавани от правото си на разходка в парка, напротив, биват поощрявани да не се застояват, а да се движат. Както и никога не е било задължително да се носи маска. Използването им е препоръчително, задължително е единствено в транспорта. Спазва се и необходиата социална дистанция, която за доста дълъг период беше повече от задължителна! В сила беше и пълната забрана за събирания на голяма група хора на едно място!
Всяко действие или политика на правителството, освен на всекидневните пресконференции, се публикува и в съответните сайтове на министерствата. Така че всеки гражданин във всеки един момент да получи нужната му информация и помощ. Всяка стъпка на правителството, както и неговите послания и разпоредби се излъчват от националните телевизии и радиа под формата на клипове. Същите можете да прочетете във всяко печатно издание.
В Нова Зеландия процесът на карантината премина от пълно затваряне на Оукланд, най-големия град с страната; затваряне на кварталите до постепенно отпускане на мерките, като към днешна дата има пълни рестрикции на летищата за пристигащите самолети от международни летища.
Доверието към управляващите от страна на обществото е разковничето, което помогна Нова Зеландия да се справи с критичната ситуация. Правителството, както и здравните ограни, никога и при никакво обстоятелства не си позволиха да злоупотребяват с предоставената им властова възможност. Обществеността сама решава кокво поведение да има. Личен и морален избор. Резултатите са на лице. взаимното доверие е гарантирано.
Другият решаващ фактор за справяне с кризата и гарантиране спокойствието на хората в Нова Зеландия бяха бързите и навременни икономическите мерки, които се предприеха от правителството. Седмици, преди в страната да се въведе най-високото ниво на рестрикции и хората да останат изолирани по домовете, за да бъде предотвратено разпространението на вируса, бяха анонсирани множество мерки. Всяка една от които имаше за цел да подпомогне обществото.
Правителството на Нова Зеландия още в средата на месец март обяви, че е предвидило значителна сума, която да изразходва (ако е необходимо) за мерки, които ограничават въздействието на КОВИД-19 върху бизнеса и разлините организации, с които да подкрепят дългосрочното възстановяване на икономиката на страната.
Програмите за подкрепа бяха и все още са насочени основно към поддържане на бизнеса и ангажираните в него, като бяха въведени различни финансови инструменти, включително субсидии, преференциални заеми, пропуснати приходи и облекчаване на регулаторните задължения. Информация за различните финансови инструменти веднага беше публикувана в уебсайтове на министерствата и агенциите, ангажиране с прилагането на тези финансови инструменти.
Всяка една фирма или самоосигуряващ се гражданин на страната можеше и все още може до края на септември да кандидатства свободно за финансов инструмент от който има необходимост. Достатъчно е да отговаря на критериите и да подаде молба по интерент в съответната институция .
Най-популярният инструмент е свързан със заплащането на служителите във фирмите, както и на самоосигуряващите се граждани . Правителството предоставя индивидуална субсидия за 12 седмици. Молбата включва името на желаещия или фирмата, за да получи събсидия, както и осигурителния номер на съответното лице или фирма. Дали молбата отговаря на критериите, удостоверяват Министреството на социалните грижи и Данъчната агенция чрез осигурителния номер на лицето или фирмата. В рамките на няколко дни се разглежда молбата и ако лицето или фирмата е одобрена за финансиране, парите биват преведени по банков път. Без формалности и разходки по учреждения или банкови институции. Всички операции се извършват по интернет, от подаването на електронната молба, коренспонденцията, проверката, одобрението на молбата, до разплащането на сумата в банковата ви сметка. Първата стъпка от тази икономическа мярка беше въведена в края на март, а след изтичането й, всеки който пожелае и отговаря на условията през август и септември, може да кандидатства за удължаване на събсидията с още 8 седмици.
В Нова Зеландия електронното правителство работи безотказно, както и всички останали услуги се извършват основно чрез Интернет. Включително и получаването на гражданство, виза или паспорт. В началото на здравната криза, още през март, правителството автоматично удължи туристическите визи на над 71 000 души до края на месец септември, които пребиваваха на територията на страната. По електронен път. Без паника, без допълнително напрежение, беше преодолян имграционния проблем с туристите в Нова Зеландия.
Другата икономическа мярка, която имаше за цел да улесни и успокои гражданите, беше 6-месечна почивка за плащане на жилищните заеми. Банките бяха поставени в постфактум и бяха принудени да преструктурират банковите си платформи, за да изпълнят политиката, наложена от правителството. И в този случай, обиконовенния гражданин може да се възползва от мярката чрез телефонно обаждане, ръчно попълнена молба или изпратена по интернет такава. Цялата процедура по трансформацията на ипотечния заем и одобрението на молбата трае няколко дни, след което получавате имейл от банката за съответното одобрение. При създадената финансова нестабилност, правителството обсъжда да удължи т.нар. почивка за зплащане на жилищните заеми с още няколко месеца.
Дни преди да бъде въведена карантината, правителството прие закон, според който компании или финансови институции, които отпускат заеми на фирми и граждани, нямат право да получават повече от 20% печалба. Това наложи затварянето на много финансови компании, които се занимаваха с отпускането на заеми, като в същото време правитеството на Нова Зеландия пое ангажимента да отпусне безлихвени заеми за поддържане на местния бизнес. Ежедневно министреството на бизнеса и икономиката, както и това на социалните грижи предлагат различни варианти за подпомагане на икономиката и в частност различните фирми. Това може да се види от уебсайта на всяка една от институциите, която е в колаборация с икономиката на страната.
Тези и много други финансови инструменти бяха въведени и приведени в изпълнение още през първата седмица на принудително наложената карантина и обществеността не изпадна в паника или депресеия. Нейното нормално преодоляване беше гарантирано от държавата. Финансовите инструмени продължава да се прилагат и към момента. Това създава сигурност и доверие на обществото към политиците!
И ако направим паралел, запознати с кухнята в България твърдят, че около икономическата мярка 60/40 има много спорове, не само за закъснялото й въвеждане, но и за начина по който бизнеса трябваше да кандидатства за да получи някаква субсидия. Оказа се непосилен акт, не само за изпълнение, но и труден за прилагане. Злите езици твърдят, че субсидии са получили фирми, предимно близки до управляващите. А за средствата, получени от ЕС, се носят легенди. Но наказани няма. Прокуратурата и съдът са избягали от задълженията си, погазвайки законността в страната. Поне това е убеждението на онези над 65% българи, които подкрепят протестиращите граждани, не само в България, но и по света.
Унизително е да наблювадваш как все повече изглеждащ като „Сървайвър“, министър-председателят Борисов се изживява като „бащица“ и раздава държавните мириарди от телевизора и джипката си като джобни, безхаберно и безконтролно. За което никой, ама никой не иска и не му търси отговорност. Да не говорим, че работодателите на Министерския съвет, предствителите на Народното събрание демонстрират арогантност и агресивност, когато съвсем резонно и според закона опозицията иска и призовава за отчетност. Подобно нещо няма как да се случи в една цивилизована страна.
Още по-унизително е да наблюдаваш високомерието на министъра на труда и социалните грижи Деница Сачева, която очевадно не разбира финкциите и задълженита си. Вместо да търси диалог с политици от опзицията, обществото, синдикатите, работодателските и нестопанските организации, за да могат заедно да предлагат адекватни политики за справяне съа здравната и икономическата криза в страната, министърката при всяка своя поява злослови по адрес на недоволните. Без да разбира същността на проблема. Очевадно е, че тази дама не разбира съдържанието на думата „морал“, щом си позволява да обижда и нарича българските граждани с различни епитети. Същите граждани, които плащат заплата й.
Още по-унизително е, когато Председателят на Народното събрание не само не разбира функциите си, но и отговорността на позицията, която заема. С ежедневните си изяви Цвета Караянчева засенчи конкурентките си Сачева, Дариткова и Атанасова. Прав е Борисов, няма друго определение за тази дама, попаднала на случаен принцип на една от най-отговорните позиции в България, която докато разхожда новите си рокли и костюмчетата, може да изръси такива биреси, че дахът ти да секне: „...'Щoтo някoи cи пътувaт c хубaвитe кoли пo мaгиcтрaлитe нa Бoриcoв и викaт "aмa тe нe cтaвaт". Aми щo нe ги нaпрaвихтe виe, кaтo нe cтaвaт, бe?! Щo нe ги нaпрaвихтe, ми ceгa критикувaтe? Мeтрoтo! Oтивaт, прoтecтирaт cрeщу лoшия Бoйкo, кaчвaт ce нa мeтрoтo и ce прибирaт вкъщи, хoди пeшa, бe! Хoди пeшa!"
Няма как българското обществото да не е гневно! Тези магистрали, както и метрото, не са нито на Борисов, нито на Фандъкова, нито на ГЕРБ. Това са инфракструктурни проекти, одобрени в Национални програми, много преди да се появи на бял свят Партията ГЕРБ и нейния лидер. Който и да беше дошъл на власт, трябваше да ги изпълява.
Дамата с костюмчетата и хабер си няма колко първи копки съм направила заедно с министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова за играждане на пречиствателни станции, депа за отпадъци или еко-пътеки. Продецурата за изграждането на един инфраструктурен обект е дълга и продължителна. Да не говорим за строителството на една магистрала или метро. На Борисов и компания се падна честта да режат лентичките за свършената работа от други правителства. Но те никога не го признаха.
Но никой, никой преди Борисов не си е позволявал да се подиграва с българскя народ по този арогантен начин. Всеки един от тези инфраструктурни обекти се строи с парите на българските данъкоплатци. Тези обекти не са на дадено правителство, те са собственост на българското общество. Те са за това, за да се ползват от обществото!
Това, което се случва в България е невъзможно да се случи в Нова Зеландия. Два различни свята, с коренно различни морални ценности.
В Нова Зеландия политиците напускат голямата политиката при най-малкия гаф, който може да урони престижа на държавата или дадена партия. Напускат задари неправомерно изтекла информация, неправилен изказ или синал на гражданин.
Такъв е примера с лидера на опозиционната партия Тод Мюлер и неговите заместнички, които си позволиха да изнесат неправомерно информация в медиите. Такъв е примерът с министъра на здравеопазването на управляващата партия. И още по фрапиращ е случая с члена на парламента Андрю Фелън, който трябваше моментално да напусне Парламента на Нова Зеландия, защото срещу него имаше оплакване, че е отправял неприлични предложение към млади момичета по телефона. Напускането на Парламента е морален акт, но абсолютно задължителен. Полицията ще свърши останала част по разследването на дадения граждански сигнал. Съдът ще каже дали е виновен или не.
В този ред на мисли, ще напусне ли Парламента Цвета Караянчева, която обиди българската общественост? Ще напусне ли Парламента Марешки, срещу когото има ефективна присъда? Ще напуснат ли Парламента Биков, Дариткова, който демонстрира агресия и арогантност по оношения на мирно протестиращи граждани?
Ще подаде ли оставка министър-председателят, който не се е явявал на работното си място от месеци, а се скита немил-недраг по пътищата в една бронирана джипка? Ще му бъде ли потърсена отговорност за изразходваните средства и тяхната безотчетност? И не на последно място, ще му бъде ли потърсена не само морална отговорност, но и законодателна за пистолета, шкафчето с парите и златните кюлчета?
Моралът е необятен и лош съдник. Факт е, че можеш да се опиташ лъжеш един човек много пъти, един път много хора, но не можеш да лъжеш всички и винаги. Обществото може да търпи, но до време. Защото няма силата да го понесе, защото националното достойнство е по-силно от унижението и е над всичко!
И идва моментът! Българското общество вече произнесе моралната си присъда! Прави го вече повече от 100дни!
Драги ми Борисов и Нинова, когато става дума за диалог, морал и достойнство, учете се от новозеландските си колеги!
------
В Нова Зеландия моралът, законът, както и презумцията за невинност стоят над всичко.
Прокурорите и съдът нямат нищо общо с изпълнителната власт. Тук никога няма да чуете внушения от телевизора и на някого да му бъде вменена вина, преди съдът да се е произнесъл. Примерите са толкова много. И правораздавателните органи на България знаят това много добре.
Преди време България поиска екстрадацията на бившия областен управител на Варна Добрин Митев. Шумните акции, напъни и изявления на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, Митев да бъде върнат в България, останаха напразни. Факт е, че към 2005 годиа България и Нова Зеландия нямаха международна спогодба за екстрадиране. Не само това, независимо че срещу Митев има издадена присъда в България, правораздавателната система на Нова Зеландия няма основание да го екстрадира, защото той не е нарушил драстично новозеландските закони и няма законно основание той да бъде експулсиран.В сила е презумцията за невинност. Без коментар ще оставя слуховете, че най-заинтересован от връщането на Митев в България е бил именно тогавашният главен секретар на МВР, а днес министър-председател на България Бойко Борисов. Слуховете още твърдят, че бившият областен управител е държал уличаващи компромати срещу Борисов и това е била причината не само да бъде прострелян, но и след това Митев да се уреди с пет годишна ефективна присъда. Добрин Митев напуска България, защото се е страхувал за живота си. Но презумцията за невинност и върховенството на закона в Нова Зеландия е на негова страна.
Но не така стоят нещата, когато наши сънародници нарушават новозеландското законодателство. По време на Световното първенство за ветерани бяха заловени двама българи да източват пари от различни банкомати. Не от един, от някоко. И двамата бяха участници в първенството, с временно пребивабане в страната. Сумите, които бяха източили, възлизаха на около 15 хиляди новозелански долара, но бяха хванати в престъпление. Както в България, така и в Нова Зеландия съществува процерура по бързо съдебно производство. Въпреки това, двамата уличени в престъпление българи се ползваха с всички необходими привилегии на новозеландското съдебно производство. Съдебните власти потърсиха сред българската общност хора, т.е преводачи, които да подпомогнат комуникацията с хванатите в неправомерно деяние наши сънародници. Интересен беше фактът, че двамата българи, съзнавайки какво са извършили, бяха помолени да не бъдат уведомявани семействата им, както и имената им да не бъдат съобщавани. Но поради обществения интерес към делото, тази тяхна молба не беше удовлетворена. Журналистите бяха допуснати до съденбата зала. Естествено, осъдиха ги по бързата процедура.
Общественият интерес към това дело беше провокиран от факта, че двама души са посегнали върху неприкосновеноста на банкови сметки на обикновени граждани. Което според новозеландското общество и законодателство е сериозно престъпление. В Нова Зеландия можеш да вземеш огромен заем или да купиш къща за милиони по телефона, но всички официални разплащания се извършват по банков път. Като доказателство за лигитимността на плащането, поради тази причина, сигурността на банковата система в страната зад океана е на много високо ниво. Тук на секудната установяват, ако някой е влязъл в банковата ти сметка и е решил да тегли средства от нея. Навсякъде около банкоматите има камери, които следят какво се случва и ако установят нещо нередно, веднага блокират съответната банкова сметка и се обаждат на собственика й. Да не говорим, че доста бързо намират и престъпника.
За живеещите българи в Нова Зеландия едни от най-неприятните новини са, когато съобщават за организирани групи, които са участвали в кражба на пари от банкови автомати, в които активно участие са взели българи. Тези хора създават имидж на България по света! Унизително е!
P.S. Процедура за гласуване в Нова Зеландия
В Нова Зеландия няма дискусия дали изборите са честни или не, защото процесът е прозрачен и достъпен за всеки гражданин. Месец преди изборите всеки имащ право на глас получава по пощата пълна информация за изборите, като в рамките на две седмици, ако има някакви промени в статуса му, може да направи промените по Интернет в уебсайта за избори, където всеки един гласоподавател е регистритан. Гласува се на база адресна регистрация в съответния район. Тази година освен парламентарния вот, се гласуваше и за два референдума. Единият - за легализиране на марихуаната, а вторият - за правото на ефтаназия, да бъде прекратен преждевременно живота на даден човек, ако е неизлечимо болен. До двата референдума се стигна след много дълги дискусии сред обществото.
Две седмици преди изборите от избирателния национален център изпращат плик по пощата, в който всеки гласоподавател получава пълни инструкции за провеждането на изборите, както и идивидуален индикационнен номер, срещу който получава право да гласува. Инструкциите включват цялостната информация за изборите. Гласува се на две нива - за партия и мажоритарно по райони, за членовете на Парламента. Двата вота са в една бюлетина, разделени в две колони. Имаш възможност да гласуваш за дадена партия, но за различен от партията мажоритарен кандидат.
Самите избори се проведоха в рамките на една седмица, всеки има право да реши кога да гласува – предварително или в деня, определен за избори. Пунктовете за гласуване по райони бяха отворени цяла седмица, като предварително беше обявен работният им графика. Процедурата е една и съща, независимо кога си решил да гласуваш.
В пункта за гласуване всеки гласоподавател срещу индикационния си номер получва две бюлетини – едната за партийния и мажоритарния вот, а втората за двата референдима. И двете бюлетини са прономеровани и прошнуровани, а в тях е вписан личния индетикационен номер. И на практика няма как да бъдат фалшифицирани. Бройката на гласоподавателите трябва да отговаря на броя на бюлетините.
Броенете на бюлетините започва веднага след приклюване на изборния ден в 19 часа. Реалните резултати се коментират в студио и до 24 часа са изброени 98% от действителните бюлетини и се обявяват частичните резултати както за партйния вот, така и имената на мажоритарния вот по райони. Останалите места за членовете на Парламента се обявяват според реда в партийната листа на съответната партия. резултатите от двата референдума ще бъдат обявени по-късно, след като започне работата новият Парламет, защото подлежат на обсъждане и допълнително одобрение и гласуване от неговите членове.
