Винаги съм искала да разкажа за тоалетните в Нова Зеландия. За културата една страна можете да съдите според начина, по който тя третира най-необходимите биологични нужди на населението си.

Когато за първи път посетите Нова Зеландия  няма как да не ви направят впечатление тоалетните, особено ако сте българин.  Те са навсякъеде. Повечето от тях са огромни, просторни и много луксозни. Като повечето лъскави тоалетни на най-елитните заведения и инститиции в България.  И представяте ли си, на входа им не ви причаква никой, за да поиска финансова отплата за естественит ви нужди.

Няма как да не ви направи впечатление, че  тези места са много чисти, навсякъде и по всяко време има достатъчно тоалетна хартия. Ще видите, че на всяка врата има лист, в който е описано почасово кога хигиенистът е минал от тук за последен път.  Истината е, че много трудно можеш да засечеш някой от тези служители по време на изпълнение на техните задължения, но ако това се случи ще останете приятно изненадан.

Ще срещнете дружелюбна персона, която с усмивка ще ви поздрави и ще попита „Как сте?”.  Дискретно ще ви изчака да привършите с битовите си потребности,  включително гримирането и преобличането на дрехи, след което ще се захване със задълженията си. В страната на кивитата доброто обслужване и удобствата на хората са поставени на първо място.   

Е, ако това ви успокоява, ще ви кажа, че за повече от четири години пребивавне в Нова Зеландия съм платила само два пъти за тоалетна. Но причините затова са къде, къде по-различни от нашенската български действителност.  

Няма да преувелича, ако  кажа, че в  най-далечната точка на света в населените места има тоалетни на всеки 500 метра.  Стига само да се огледате и ще видите необходимата табелка и стрелка, която да ви отведе до съответното място.  И това е толкова естествено, че на никой даже не му прави впечатление. 

Например, ако тръгнете по главната улица на най-големия град  Окланд „Куин стрийт”, още  на първите 100 метра ще се натъкнете на една малка кокетна будка, обвита в стъклени реклами за предстоящите културни събития в града. Тя е в непосредствена близост до автобусните спирки, където преминават стотици граждани и туристи. Дискретна  табелка с две сини човечета показва, че това е тоалетна.

Будката е с размер около 4-5 квадратни метра,  вътре са използвани всички последни технологии, за да бъде помещението максимално функционално. Като започнете от автоматичното заключване (то е сигнализирано в зелено и червено и винаги можеш да разбереш има ли някой или не),  подвижната седалка за инвалиди, масата за преобличане на малки деца, сензорния умивалник, машинката за течен сапун, тоалетната хартия и приключвате с автоматичната машина на сушене на ръце.  И всичко е толкова чисто, та имате усещането, че никой не е бил тук преди вас. Ароматът е на свежи цветя.

Малко по-нагоре по-централната улица в Окланд се намира един от МОЛ-овете на най-голямата верига в Нова Зеландия – Уестфийлд. Още като влезете в партерното му помещение виждате синята табелка, която да ви отведе до мястото от първа необходимост.

Попаднете ли вътре,  ще бъдете много изненадани от огромното пространство, отделено за естествените ви нужди.  Ако мерим с нашенските български стандарти, тук ще можете да поместите  поне 2  заведния, няколко лавки, чендж бюро и още нещо. Само че новозеланците не мислят по този начин. Техните тоалетни са големи, с най-последна мода оборудване. Тъй като това е търговски център, има най-малко 10 кабинки, още една за инвалиди, много умивалници, а да не забравяме и помещението за майки с деца.

И тези две луксозни тоалетни са само в началото на централната Окландска улица. За другите няма да пиша. Просто трябва да следвате сините табелки, за да разберете къде да се отбиете.

Душевността на потребителя е поставена на пиедистал. Да се чувства комфортно, все едно че се намира в някой културен център. Много от тях са направени с дизейнерски усет – мраморни умивалници, сензорни кранове за чешми, картини по стените, ефектни  огледала, светлини и музика. Всичко е съобразено с най-новите технологии и тенденции в този бранш.  Но, водата се пести, винаги е лимитирана, точно толкова колкото ти е необходима, за да си измиеш ръцете и лицето.

За строителството, поддръжката и доброто обслужване на обществените тоалетни в Нова Зеландия  се грижи основно държавата, ако ли пък те се намират в някой голям МОЛ, то фирмата соственик, носи пълната отговорност за това.

Представете си как съм се почувствала,  завръщайки се в родината преди няколко месеца, когато се разхождах по любимата на всички ни централна улица на нашата столица „Витоша” и изпитах необходимост да удовлетворя биологичните си потребности. Ужас. Късмет е, че съм живяла дълги години в този град и знам къде трябва да отида в такъв наложащ момент. Тежко му на туриста - чужденец или на нашенеца, попаднал случайно в столицата.

Добре, че наблизо са Централните хали и ЦУМ , ако искаш да ползваш малко по-цивилизована услуга.  В краен случай влизаш в някое заведение и като престъпник се промъкваш до тоалетната, като през цялото време се молиш да не те хванат.  И ако това се случи, следват едни дълги обяснения и извинения. Късмет е да попаднеш на приятелски настроен служител, в противен случай изпадаш в състояние на дълга нервна криза, ако трябва да се обясняваш с поредния сърдит индивид от обслужващия персонал.  Всъщност и Централните хали, и ЦУМ, и заведенията наоколо, са частна собственост.  Обществение се познават много лесно – по миризмата и липсата на каквато и да е хигиена вътре.

А докато на следващия ден се разхождах по „Раковска”, където положението с нужниците не е по-различно,  ми се наложи да посетя тоалетната на заведението „Хепи”. Бях толкова приятно изненадана, когато отпред открих щанд,  на който бяха поставени безплатни карти на София с обозначение на всички по-значими  места, които трябва да посетиш. Освен това в нея имаше списък на българските традиционни гозби. Взех си я за спомен, нищо че издател се оказа не Софийска община, а веригата „Макдоналдс”.

Още по-приятна беше изненадата ми, когато открих, че в подлеза на Софийски университет има Информационен посетителски център. Трябваше да изчакам два дни, за да го отворят и да мога да получа някаква информация.  Не ми стана много ясно как туристите могат да стигнат до тук и как могат да получат по-компетентна информация, след като аз самата не получих такава. Всъщност, в Нова Зеландия в близост до всяка тоалетна има Информационен център и абсолютно всички материали вътре са безплатни.  За да им е по- лесно на туристите и посетителите, които идват за пръви път в града

И някак си ми се ще Бойко Борисов да бъде малко по-скромен в изявленията си, защото именно той беше кмет на София през последните години и именно негово е било задължението да помисли за изграждането на обществени сгради за информация и други за биологични нужди на гражданите и посетителите на столицата, която има претенциите да се бори за най-европейска от европейските столици в Европа.

Но за информационните центрове в Нова Зеландия друг път, сега пиша за тоалетните.  И тъй като страната е заобиколена от Тихия океан и Тасманово море, на всеки от естествено обособените плажове има построени места за естествени нужди. Няма да описвам отново техниката, технологиите, пространството на което са разположени  и всичко останало. Но особено ми се иска да подчертая, че освен кабинките с тоалетните чинии има и огромни помещения с душ кабини и други за преобличане и подсущаване.

Тоалетните около плажовете са разположени на места, които могат да се видят от всички посетители и са лесно достъпни. Колкото и парадоксално да звучи, в Нова Зеландия по плажовете няма бира скара от която да звучи чалга от високоговорителя.  Единствената сграда, която можете да видите е тоалетната, зеленината наоколо и водата. Понякога може да бъдат и повече. Например в квартала, в който аз живея „Браунс Бей”, дълъг около осемстотин метра, има две сгради с тоалетни и съблекални за хората, които посещават плажа.

Места за най-естествените човешки нужди има навсякъде в планините, в и около най-забележителните места в Нова Зеландия, в парковете и еко-пътеките. И те са винаги чисти, в тях винаги има тоалетна хартия, независимо колко хора са минали през тях.  Всъщност технологиите и постройките на всички тоалетни в Нова Зеландия са съобразени с потребностите на съответното място.

Например, в столицата Уелингтън има скромна тоалетна в непосредствена близост до величествената сграда на Парламента и сградата, в която заседава Министерски съвет.  И това е толкова естествено за гражданите и посетителите на тази страна, че никога не се коментира. Но ние българите се впечатляваме.

Спомням си преди време ходихме с приятели в един от Регионалните паркове и толкова бяхме изумени от технологията на тоалетната, че сме обикаляли около сградата 30 минути, за да открием водопрододните тръби.  Иначе сградата е дървена, вътре си имаше умивалник, мъжки и дамски писуар, душ кабина и представете си, отникъде не се виждат тръби.  Въпреки усилията и техническата мисъл, които използвахме – не успяхме да ги открием.

Когато си дойдох в България, носех албум в който бях поместила малка част от красотите на Нова Зеландия.  Всеки път еспериментирах и задавах въпрос, на  близките и приятелите си, разгръщайки албума до снимката на една интересна и доста претенциозна сграда. „Можеш ли да познаеш, каква е тази сграда?”. Забавлявах се на отговорите им.

От близо триста човека, които видяха албума, само ексдепутатът  и мой много добър приятел Иво Атанасов позна от раз, че това е тоалетна. А именно  тоалетната, построена на края не света. Тя е толкова красива сграда, че можеш да разбереш какво е предназначението й, само ако влезеш вътре. Постройката е съобразена с околната среда. Разположена е в близост до  върха от където можеш да видиш най-величествената и красива гледка към мястото, където се срещат Тасманово море и Тихия океан. Тук в Кейп Ренга усещаш величието на природата и твоето място в нея.

Още по-изненадани ще останете, когато тръгнете по магистралите на най-отдалечената страна в света. Почти на всеки километър има синя табаелка, която дава указание каде да се отбиете. И абсолютно винаги наоколо има място за пикник с красива гледка. Излишно е да ви обяснявам, че в абсолютния център на всяко населено място има синя табелка, която ви отвежда до тоалетната.  Тя е вписана подобаващо в интериора на населено място. На всяка случайно взета карта, освен  обозначението пътища и улици, ще видите и знаци на безнзиностанция, паркинг, къмпинг и естествено, тоалетна.

И ми се ще, преди премиерът Бойко Борисов да говори надълго и нашироко за строежите на магистрали, да поспре и да се огледа. Истинската заслуга за изграждането на тези пътища, както всички знаем, не е негова. Добре, че кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев са си свършили добре работата.

Както преди няколко дни, самият министър на транспорта призна, средствата са по оперативната програма на Европейския съюз за периода 2004 – 2013 година и правителството с неистови темпове бърза да усвои средствата, пък било то и проектитите да не са завършени. Което някак си съвсем неволно ме кара да си мисля, че и самите магистрали ще си останат доста недовършени или строени ей така между другото, под девиза: „Да побързаме да вземем парите, пък после каквото ще да става!”.

Но както е казал поетът: „За културата на един народ можете да съдите по неговите обществени тоалетни”.  А в България те са на изчезване...  или ако има такива, те са в пълен разрез със съвремените норми на цивилизовано обслужване. 

Най-добре ще бъде, ако Бойко Борисов и неговото финансово протеже Симеон Дянков  отделят свежи пари  от националния бюджет за постояването на специални места за естествени нужди в непосредствена близост до главните пътища, но и не само около  тях. Нека тяхната нова инициатива да бъде с девиза „На всеки километър магистрала, по една тоалетна”, както са направили това в далечна Нова Зеландия.