/Поглед.инфо/ Нужно е да си поговорим честно и открито за доктрината на национализма. Тя не заслужава да се въргаля в медиите и в публичното пространство като горещ картоф, който никой не иска да поеме в ръце. Особено днес, когато патриотичната идея е единствената, която може да обедини болното и разкъсано национално тяло, поставено на изкуствено дишане в реанимацията на историческото време-пространство. Нито политическото и социално инженерство в Брюкселските лаборатории, нито острият взор на Американския страж, нито носталгичните погледи към Руския имперски лазарет могат да ни спасят от болестта, която ни постави на колене пред собствената ни съдба.

А се случи така, защото никой не можа да ни спаси от самите нас.

Не е виновен Луканов. Не е виновен Виденов. Не е виновен Костов. Не е виновен Доган. Не е виновно Величеството. Не е виновен Станишев. Не е виновен Бойко.

Виновни сме ние.

Те просто бяха в точното време и на точното място и се възползваха от нашето съгласие. Ние им позволихме да превърнат най-красивата земя на света в пустиня. Политическа, икономическа, социална и духовна пустиня, населена от обеднял и обезверен народ, в който малкото мислещи хора са разпънати на кръст от драматичните противоречия на живата си памет, агонизираща в отчуждения от живителните си корени български космос.

Защо им го позволихме ли?

Защото в историческата си съдба, в повечето случаи все сме чакали някой друг да свърши работата ни вместо нас. Защото почти никога не сме вярвали, че можем да бъдем активни строители на собствения си живот. Винаги някой друг, стоящ извън нас, е еманирал въжделенията ни за собственото ни бъдеще. Независимо дали това ще бъде Русия, която ще ни освободи от турско робство, а после и от фашизма, независимо дали това ще е вносен цар с европейска кръв, за да ни накара да забравим свинските си цървули, независимо дали ще бъде Брюксел, от който вечно ще очакваме да потекат реки от мляко и мед, или хегемонът на съвременния свят – САЩ, който ще пази границите ни и ще ни охранява от световния тероризъм. Няма значение кой. В новата ни история този Някой винаги е бил извън самите нас.

Само че…

…има една малка подробност. На никого не му пука за нас, народе мой. Всуе ще чакаш и очакваш своя пореден Спасител. Няма такъв. Колкото и да си малък, колкото и незначителна пешка да си върху шахматната дъска на Големите – никой няма да ти помогне, ако ти самият не поискаш да направиш това.

Проблемът е, че ти не искаш. Не ми се сърди. Наистина не искаш. Не вярваш в себе си. Не вярваш, че нещо изобщо може да зависи от теб и от собствените ти сили. Затова и лидерите, които избираше през тези 24 години на „преход“, бяха функция на съгласието ти те да свършат работата вместо теб. И те се възползваха. Никой не им държеше сметка какво правят. И тъй като всички ги гледахме със съучастие, и понеже вместо да бъдем коректив, доброволно станахме част от техните схеми, те се развилняха като побеснели кучета в разградения ни двор и пометоха всичко. Което не успяха да заграбят, го продадоха. Включително и теб. Направиха сделка. И джобовете на повечето от тях сега са пълни с цената, която им беше платена за теб.

Всички те – Луканов, Виденов, Костов, Доган, Величеството, Станишев, Бойко. Всички те вкупом продадоха и запуснаха Българския ни дом, защото ние им позволихме. Затова те не са по-виновни от нас.

Ще ти припомня.

Всички те с нашето мълчаливо съгласие раздадоха и затриха българската армия, и я нарязаха за скрап. Хиляди военни, които носеха с доблест в сърцата си честта на пагона, гледаха безсилни и унижени как всичко, което са градили до вчера, рухва пред очите им. За да бъде поверена цялата ни военна отбрана с васалско раболепие на хегемона САЩ. Вместо да защитиш своя национален суверенитет, ти позволи гръбнакът на твоята армия да бъде пречупен. Вместо да спреш това, ти изпадна в умиление от сълзите на Паси, който ритуално подписа смъртната присъда на твоето войнско достойнство и чест.

Всички те с нашето мълчаливо съгласие разпродадоха за няколко сребърника на чужди европейски, американски и еврейски компании почти цялата работеща българска индустрия, промишленост и енергетика, изградени от нашите майки и бащи, и ни превърнаха в обезкървена колония от третия свят, а тебе те изхвърлиха на улицата без препитание. И те превърнаха в роб. Вместо слънцето да къпе плодородната българска земя, вихровете гонят тръни в полето. 24 години над тебе беше извършван системен и последователен геноцид, за да те модифицират до безсъзнателен, умиращ скот, изгубил всякаква обществена ориентация, и те лишиха от реалната представа какво и защо ти се случва.

Всички те с нашето мълчаливо съгласие унищожиха българското здравеопазване, разболяха те до смърт и цинично те оставиха в безпомощно, вегетативно състояние, без средства за лекарства и медицински грижи. Касите им са пълни с пари, докато невинни деца умират пред очите им без средства и надежда за лечение. Превърнаха те в просяк, който отчаяно събира левчета от есемеси, за да търси шанс за живота на болните си деца. За възрастните хора дори е излишно да споменавам, защото за властта те дори не бяха хора. Тя не се посвени да изхвърли извън борда на историята собствените си бащи и деди, остави ги забравени и изоставени в пустеещите села и градчета, без болници и аптеки, с мизерни пенсии, които не биха стигнали на управляващите за храна на собствените им кучета.

Всички те с нашето мълчаливо съгласие доведоха България до пълна демографска катастрофа, прогонвайки половината от работещото население в принудителна емиграция, дискриминирайки българското етническо население и принуждавайки го да издържа циганското население, което в голямата си част отказа да се образова, да се труди и да се интегрира. Под маската на толерантността беше позволено на същото това население безнаказано да обезкостява фабрики и железници, да стигне дори до тероризъм и до заплаха за националната сигурност, да безчинства и да вандалства в полуизоставените села, да посяга дори на паметника на Апостола. В същото време бяха източени и откраднати милиони левове от всякакви европейски програми под благовидната форма на една несъстояла се интеграция.

Всички те с нашето мълчаливо съгласие унищожиха българското образование и култура. Физически оцелелите трябваше да бъдат пречупени духовно и насила да бъде приспана паметта им, в която беше стаен споменът за изгубените ценности. Поколенията трябваше да растат неграмотни. Чалгата беше финансирана мощно и внедрена като масово психотронно оръжие за промиване на мозъци, докато хайдушката песен на Балкана беше забравена. Учители, учени и творци бяха натикани унизително в ъгъла на общественото пространство и бяха превърнати в маргинали. През това време останалата България, новият елит на нацията – от кифлите, ходещи като подвижни закачалки на скъпите си чанти из моловете, през европейски облечените снобари и снобарки в заведенията, та чак до шофьорите в такситата – всички те се затръскаха в ритмите на долнопробното подобие на музика, унижаващо и принизяващо остатъците от нацията до нивото на маса от сънуващи силикон примитиви.

Ти беше съгласен с всичко това.

Затова сега се гърчиш в агония. Затова пълната политическа, икономическа, социална и духовна кома е единственият изход от непосилната тежест на битието ти и от болката по изгубеното.

Затова днес националната психея плаче в душите на тези, които все още имат сили да слушат гласа й. И бият камбаната с всички сили, за да чуеш този плач, за да надвиеш отчаянието, за да погледнеш с ясен поглед в бездната пред себе си.

Виж! Виж какво става не само у нас, но и по широкия свят!

Провалът на либералния капиталистически модел в Европа и САЩ вече е факт. В повечето европейски държави центробежните сили към собствените им национални устои се задвижиха необратимо. Санкциониращият и все по-компенсаторен напън на Брюксел, който се опита неуспешно да копира на нашия континент американския икономически олигархичен и банков модел, вече е разклатен. Нормите и догмите на толерантността присадиха едно патологично чуждо тяло в тъканта на европейската цивилизация и я откъснаха от нейните вековни традиции и идентификации. Мъжете и жените трябваше да преглътнат десакрализирането на своята свещена сексуалност и да сведат глави пред един изпаднал в транс световен хомосексуален парад, който преобърна наопаки всички фундаменти на европейските семейни ценности. По подобие на САЩ, Европа се превърна и в едно мултиетническо глобално село, неподготвено за неизбежната конфронтация на коренно различни култури и религии, които се сблъскват на всички нива в обществения живот като две противоположни вселени.

Не само в България, но и в Европа, възраждането на националната идея е единственият начин сформираният вече глобален свят да бъде разгърнат в многополюсен модел, в който всяка нация отстоява своя политически, икономически и културен суверенитет. Сегашният еднополюсен модел означава пълна и безусловна хегемония на САЩ над съвременния свят и превръщането на Европа в негова колония. Шансът на България е да се обърне към самата себе си и да се осмели да отстоява своите национални приоритети, като пребори апатията, отчуждението и отчаянието, и като повери кормилото на потъващия си кораб в ръцете на национално отговорно и социално насочено управление, поставящо нуждите на България над тези на Брюксел, САЩ или Русия. И това ще бъде нашият принос не само в собствената ни, но и в общата европейска съдба.

Да, ние пострадахме най-много. Позволихме и допуснахме да познаем най-жестокото и античовешко лице на съвременния неолиберален модел. Позволихме на неговите алчни и ненаситни български слуги да опустошат тази красива и природно богата страна, да превърнат това кътче от рая в пустиня.

Затова, мои братя и сестри, повече от всякога се нуждаем от обединение. Все още има един химн, на който всички ставаме на крака. Щом все още го има този химн, щом все още той може да ни обедини, значи в нас шава Онова, заради което все още можем да се наречем народ.

Това е каузата на национализма. Това е неговата доктрина. И той не е нищо повече от това. Всички приказки за цигански сапун и връщане към бог Тангра са само и единствено спекулации, ексцентрични внушения на малки групи хора, които те изразяват спонтанно, но са допуснати нарочно, за да бъдат неволна част от инструментариума на старата и изпитана максима – разделяй и владей.

Оставайки живи и бидейки активни в обществения живот, ние можем да бъдем истински коректив на властта. Можем да си върнем правото на автентичен протест, което ни беше отнето от либерастките кукловоди и техните ранобудни протестъри. Историческият момент не само у нас, но и по света, търси пътищата към една модерна и адекватна лява идеология, съхраняваща в себе си националните доктрини и изконните европейски, семейни и човешки ценности.

Социалистическата партия у нас сега се тресе в своите разломи, но дано покрай този силен политически трус най-после да се покажат младите лица на една истинска, интелигентна и неопетнена лява алтернатива. Дано и всеотдайните, читави хора в Столетницата, успеят да наложат своята принципност и положителния си заряд в живота на партийното тяло.

Волен Сидеров и неговата Атака, въпреки всички реални издънки или измислени спекулации, въпреки предубедените и настървени медийни истерии, въпреки нееднозначния и противоречив публичен образ на самия Сидеров, въпреки дефицита на кадри, е единствената патриотична партия, която последователно, всеотдайно и неуморно отстоява всички принципи на националния интерес и следва стриктно своите обещания, програма и законодателни инициативи. Не зная дали Волен и неговата малка чета ще имат сили да изнесат този товар докрай. Не зная дали той ще излезе цял от борбата и със самия себе си. Не зная дали той ще остане само Гласът, който успя да назове суровата реалност и да освети алтернативния път. Не зная дали това беше мисията му и дали друг ще трябва да го продължи. Но зная, че той беше и още е нужен. Че днес, тук и сега, той е съзнателният избор на сърцето ми, на ума ми и на политическите ми убеждения за пътя на България.

Всеки един от нас трябва да остане сам със себе си. Да притихне в тишината на своя ум. Да се вгледа в огледалото на собствения си живот.

И тогава може да чуеш Онзи глас в сърцето си, народе мой.

Онзи глас, който знае, че всички ние сме едно. Онзи глас, който търси своите мъже и жени, надвили страха. Онзи глас, който шепне и крещи, че ти си този, който трябва да поиска да възкръсне от пепелта.

Народе!!!!

Да… Жив си… Тук съм… Аз съм твоят глас… Викам те… Не си сам… Държа те…

Дишай…

Дишай.

Дишай!

Дишааааааааааааааааааааааааай!!!...

_____________________

Още от автора по темата: