/Поглед.инфо/ За съдбата на един от водещите функционери на БКП през 40-те години - Трайчо Костов (1897-1949), винаги се споменава някак под сурдинка. Разказват се всякакви небивалици, но рядко някой посяга към документите за случилото се в тежките години на сталинизма, на които днешните "демократи" са зациклили и подменят с тях целия период на социализма. Така им е изгодно.
Арестуван след провала в ЦК през 1942 г., Трайчо Костов е известен като "седмият" в процеса по дело № 585 от 1942 г. - процеса срещу Никола Вапцаров, на който, той - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, за всеобщо изумление, получава не смъртна, а доживотна присъда. След 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров и Васил Коларов, които още не са се завърнали от Москва, той "свири първа цигулка" в партийния оркестър. Но бърка фатално след няколко години, когато скрива от съветското ръководство стопанска информация, тъй като тя е държавна тайна според новоприетия тогава Закон за държавната тайна. И Сталин не му прощава. Костов е обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Тито. Осъден на смърт и обесен на 16 декември 1949 г.
На угнетяващите подробности около случилото се спира в своите спомени Георги Чанков (1909-2004), друг виден функционер, пострадал също от своята партия. Той посочва конкретните български изпълнители на зловещата Сталинова воля срещу Костов, както и своята лична отговорност като член на Политбюро. Върл противник от един момент на Тодор Живков, той самият на юлския пленум през 1957 г. е отстранен от партийните и държавни постове, които заема. "Преименуват" дори съпругата му - Йорданка Чанкова, загинала като партизанка, заловена жива и разстреляна от демократичната ни фашистка власт през 1944 г., а улици и площади с нейното име са прекръстени на Йорданка Николова.
Из биографичната книга на Георги Чанков "Равносметката", ИК "Христо Ботев", 2000 г.
Периодът 1949-1954 г. беше период, през който нашата партия трябваше да преодолява сериозни трудности, да преживее трагични моменти в своето развитие и в същото време да осигурява социалистическото строителство в страната - в областта на промишлеността, селското стопанство и културно-битовата сфера.
Както е известно, през 1949 г. бившият секретар на ЦК на партията Трайчо Костов стана жертва на необосновани обвинения. Разбира се, неговата невинност беше изяснена по-късно. През следващите две-три години бяха репресирани голям брой кадри. Върху значителна част от партийните дейци в центъра и по места - бивши политически затворници, концлагеристи и партизански ръководители, както се казва, минали през огън и вода, витаеше сянката на съмнението и подозрението. За известен период от време мнителността и клеветата бяха взели значителни размери. Редица другари бяха репресирани и осъдени.
На 2 юли 1949 г. почина вождът на партията Георги Димитров, а на 23 януари 1950 г. почина и Васил Коларов. Начело на партията като генерален секретар и председател на Министерския съвет беше издигнат Вълко Червенков.
Прието е да се мисли и да се пише, че нарушенията на ленинските норми и принципи на партийно и държавно ръководство, извращенията и закононарушенията, които станаха в нашата страна, са свързани само с култа към личността на В. Червенков. Нямам никакви намерения да оправдавам Червенков. Но се чувствам задължен като член на Политбюро през онова време да отбележа няколко момента.
1. През 1949 г., когато се извършиха главните извращения, ръководител на Политбюро не беше Вълко Червенков, а Васил Коларов. Той беше и председател на Министерския съвет. Тази истина не бива да се забравя и заобикаля от когото и да е, най-малко от историците.
2. Култът към личността и неговите порочни методи на ръководство не са "български патент". Те засегнаха не само нашата партия, но и други братски партии, и главно КПСС и Съветския съюз.
3. Това обстоятелство не ни дава право да смятаме, че нашето Политбюро, всички негови членове, в това число и членовете на ЦК на Пловдивската и Софийската организации, ръководители, секретари на същите организации, които предлагаха Трайчо Костов да се изключи от партията и да се вземат още по-решителни мерки срещу него, нямат вина и не носят отговорност. Отговорност носим всички ние, без изключение. Особено голяма е отговорността, обаче, на Васил Коларов. Той проявяваше по този въпрос завидна енергия и последователност. Много ярко и убедително това се вижда от докладите му пред пленумите на ЦК, състояли се на 26 и 27 март и на 11 и 12 юни 1949 г., както и по-късно, при подготовката и провеждането на самия съдебен процес срещу Трайчо Костов. Същевременно трябва да се има предвид, че Коларов работеше в тясна връзка с Вълко Червенков. Двата доклада на В. Коларов бяха отпечатани в отделна брошура, издадена от Партийното издателство през 1949 г., озаглавена "Антисъветската и антипартийната дейност на Трайчо Костов".
В началото на декември 1948 г. делегация в състав: Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков беше на кратко посещение в Москва, при Сталин. След завръщането на делегацията Г. Димитров информира Политбюро, че Тр. Костов е наредил на нашата търговска делегация, намираща се в Москва, да не дава, да крие от съветските представители цените, по които продаваме някои наши стоки, главно тютюн, на капиталистическия пазар. Сам Тр. Костов не е дал същите цени на съветския посланик в София - М. Бодрев, когато той му ги е поискал по телефона.
При тази среща обвиненията на Сталин срещу Трайчо Костов са били много категорични, остри. В своя дневник Г. Димитров е записал: "Много остро Сталин критикува Трайчо за отказа съветските представители в София (да се осведомяват) непосредствено от съответните ведомства по икономиката на България. Той окачестви това като тъждествено със случая Тито. "С това именно започна нашият конфликт с Тито"... Дълго говори по този случай. Това беше крайно тежка за нашата партия история."
По-подробно разговорът е записан от В.Червенков: "Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Не искате, и тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора? Каква злоба. С това започна Тито. Не искате да знаем вашите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем..."
Сталин се обърна към Трайчо Костов: "Вие що за комунист сте? Жулик![Крадец, мошеник - б.а.] Аз имах за вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай."
С този инцидент фактически започна и репресивната кампания в България. Под влияние на Сталиновите обвинения постъпката на Тр. Костов тогава беше остро разкритикувана и единодушно осъдена в Политбюро като сериозна политическа грешка. Георги Димитров и болшинството в Политбюро смятахме, че тази грешка трябва да се ликвидира, да се изживее в рамките на партийното ръководство, без да се правят някакви специални изводи за Тр. Костов. Именно поради тези съображения на Тр. Костов на Петия конгрес беше дадена възможност да направи доклад за изработване на нова програма на партията и беше избран на конгреса за член на ЦК, а на първия пленум след Петия конгрес и за член на Политбюро.
Не мислеше така обаче Васил Коларов. Неговата позиция беше противоположна. В своя доклад против Тр. Костов, изнесен на пленума на ЦК, състоял се на 26 и 27 март 1949 г., В. Коларов изтъква: "Въпросът за грубите политически грешки на Тр.Костов досега се движеше в тесните рамки на Политбюро и дълго се забави неговото поставяне за разглеждане в ЦК... Политбюро подценяваше както важността на грешките на Тр. Костов, така и нуждата те да бъдат критикувани и да бъдат направени достояние на партията."
В същия доклад В. Коларов обвиняваше Тр. Костов, че самокритиката му не е достатъчна, не е искрена, че постъпката на Тр. Костов е антисъветска и антипартийна, че е насаждал недоверие към съветската страна и ВКП(б). На 15 стр. в посочения доклад В. Коларов предлага да се направят следните организационни изводи: "Политбюро счита, че др. Тр. Костов не може повече да заема ония отговорни постове в партията и правителството, на които биде поставен. Доверието в него е поколебано."
На този пленум Тр. Костов беше изваден от състава на Политбюро. Освободен беше като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Стопанския съвет. По-нататък В. Коларов казва: "Ако той се премята от една позиция на друга, ако той не желае да се освободи от антиболшевишката ръжда, която той носи в себе си, очевидно ние ще бъдем безпощадни."
И наистина Коларов прояви своята "безпощадност" към Трайчо Костов и във втория си доклад, изнесен пред следващия пленум на ЦК на 11 и 12 юни 1949 г. На този втори пленум, занимаващ се с въпроса за Трайчо Костов, Коларов предлагаше нови, допълнителни санкции спрямо него, т.е. да бъде изключен от партията.
Още на първата страница на втория си доклад той изтъкваше, че е имало много гласове в партийните организации Тр. Костов да бъде не само снет от ЦК, но и да бъде изключен от партията. "В този смисъл - твърди Коларов на 22 стр. на втория си доклад - в Политбюро постъпи и формално предложение от пленума на Софийския градски партиен комитет, чийто първи секретар беше Т. Живков и пленумите на Пловдивската градска и околийска организации."
Така Трайчо Костов отпадна не само от Политбюро и от ЦК, но беше изключен от редовете на партията и трагично загина.
От кратките цитати, които посочвам, се вижда, че в центъра на кампанията за оклеветяването и гибелта на Тр. Костов стоеше за съжаление В. Коларов, който не можа да понесе и не се помири с факта, че Тр. Костов естествено и закономерно заемаше второто място след Г. Димитров като ръководител на партията.
Трябва да кажа, че обстановката на двата пленума на ЦК, занимаващи се с въпроса на Тр. Костов, беше крайно напрегната, потискаща, просто гнетяща. По-голямата част от присъстващите познавахме и вярвахме на Тр. Костов, но недоумявахме как е възможно той да проявява неискреност към съветското ръководство.
Но обстановката около Тр. Костов по онова време се усложняваше и от някои други обстоятелства. Кои са те?
Известно беше, че на процеса срещу ЦК и неговите сътрудници през 1942 г. Тр.Костов получи доживотна присъда, а други членове и нечленове на ЦК на партията получиха смъртни присъди. Това се коментираше в партийните среди. Сам аз веднъж, при разговор с него в Софийския централен затвор през 1942 г., го попитах как е избягнал смъртната присъда? През тогавашните военни години това беше цяло чудо. Той обясни, че не е правил никакви признания пред полицията и смеейки се, каза, че ей така, на крилцата на миролюбивия гълъб се е спасил от смъртта.
Както бе изяснено по-късно, Тр. Костов е бил спасен от смъртта при намесата на други фактори.
На членовете на ЦК беше известна и устната декларация на Трайчо Костов, че Г. Димитров трябва непременно да цитира в своя доклад пред 16 пленум (12-13 юли 1948 г.) казаното от Трайчо Костов на заседанието на Информбюро в Букурещ по вътрешно-партийната демокрация и колективния метод на работа в нашата партия. Ако Димитров не направи това, Трайчо Костов заплашваше, че ще излезе със съдоклад пред Шестнадесетия пленум.
Разбира се, той не изпълни заплахата си. Тези невъздържани изявления на Трайчо Костов направиха тягостно впечатление на всички ни. Георги Димитров даже заяви, че ако сме решили да го освободим като ръководител на партията, той няма нищо против...
Спомням си още и следния случай. В кратък разговор с Георги Димитров във Врана още преди пленумите и преди последното му заминаване в на лечение в Москва, той бащински ме посъветва:
"Адаш, вземи по-ясна позиция по Трайчо Костов, за да не пострадаш."
А постановката на въпроса в двата доклада на Васил Коларов беше такава - или за Съветския съюз, за Сталин, от който по онова време в значителна степен зависеше съдбата на социалистическа България, или за Трайчо Костов. Среден път не се виждаше.
Дума
