/Поглед.инфо/ Не бях чувал името Александър Кертин. Към него ме насочи в своя публикация проф. Андрей Пантев, който цитира Кертин за един доста комичен от днешна гледна точка случай – „[…] членове на старото болшевишко ядро в Троян изключват Сталин от комунистическото движение“ заради договора, който той сключва с Хитлер през 1939 г.

Роденият през 1948 г. в с. Праужда край Белоградчик Александър Кертин е известен преподавател по история във Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София. Автор е на немалко интригуващи книги, които може да се намерят при антикварите на книжния пазар. Снабдих се с няколко от тях. Наистина нестандартен автор, който свободно, но задълбочено задълбава в избраните от него теми. Поколебах се коя да представя на вниманието ви и се спрях на едно доста парливо негово изследване за т.н. тролове и тяхната тъй „високоотговорна“ дейност в нашето общество. Логично, защото в момента тези индивиди от сутрин до вечер наводняват мрежата с чудовищни измишльотини, инсинуации и ругатни. Основно по Русия, но и по социализма, антифашизма и по всички, които търсят истина, а не платена омраза. Цитатите от необятното им творчество предизвикват не само смях, но и отвращение. А и освен обратен ефект троловетенищо друго не постигат. Но проблемът е не само техен, той е и на тези отговорни госпожи и господа в нашето общество, които са щатни наблюдатели на слободната им територия. Малцина от нахлулите в нея, използват истинските си имена. Както ще прочетете по-долу, за да „разобличат”, използвайки с хъс измислици и свободни съчинения, видни фигури от нашата история, които на някои днес хич не са им любими – например граф Николай Павлович Игнатиев, около чието име в момента се разгръща режисирана истерия. Не е нужно да казвам, че Кертин пунктуално ги разнищва и разкрива истинското им разкривено от злоба лицепод благовидната им уж маска.

„Епикриза на rusofobiata.bg”, Александър Кертин, изд. „Гутенберг” 2019 г.

Александър Кертин

Из глава 12 „Съвременната русофобия: Свръхпроизводство и дефицит“

Нашето време, както е известно на всички, е уникално с това, че разполагаме с единен и всеобщ медиатор – глобалната комуникационна мрежа. Интернет плюс демокрация е формулата, която днес преозначава най-точно рецептата за успех на Ленин „електрификация плюс съветска власт…”.

Тази нова форма на упражняване на власт чрез разпространение на всякаква „информация” в българското комуникационно пространство аз я наричам „анонимна истерична дигитална демокрация”. („Абревиатурата АИДД да се чете – А-И-Д-Д).

Предлагам един образцов израз на тази „демокрация” в идейно, ценностно и естетическо отношение – коментар под текст на Даниела Горчева, […] изпълнен със същия агресивен дух, произтичащ от идентифицирането на „българското” с национално-идеологически конструкции. По-нататък ще ги разгледаме на нивото на АИДД.

„Вапцаров е пълен боклук. Каквото е търсил, си го е намерил. Така наказваха всеки предател преди 9.9. 1944. Жалко, че правосъдието ни е било толкоз хуманно. Можеха да изтрепат много повече измет!”

Factor.bg, Д. Горчева, „Дейността на Вапцаров не е антифашистка, а антибългарска ”, 23.07.2018 г.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Това е възможно, защото днес имаме свобода, може би ще кажете. Не отричам, че днес имаме „свобода”. Но свобода и власт, както показахме по-горе, са двете страни на едно и също нещо – на волята за самоутвърждаване. Тази фундаментална човешка потребност винаги е пораждала едно основно разделение в човешките общества, както и да са разделени те – на доминиращи и доминирани, властни и подвластни. Най-кратко и ясно казано: „Властта е алфатът и омегата на всяка човешка дейност”. Можем да припишем това твърдение на Ницше, грешката би била само фактологична, но не и в неговата логика. А цитираното изречение е на руския държавник и консервативен мислител Констинтин Победоносцев. Ако нямаме сигурни доказателства, че се движим към световния мир, доказателствата за истинността на това твърдение са много повече от достатъчни. […]

Подходящ пример на „лековерие” е смехотворният експеримент с т.нар. от медиите „порнопатриотизъм”. В социалните мрежи се появиха снимки на завърнали се у нас българи с блестящи кариери зад граница. Всъщност на снимките се виждат световноизвестни порноактьори с измислени български имена. А придружаващият ги текст разказва за невероятните им успехи в науката и медицината. […]

Пример: коментар към изявление на руския външен министър Сергей Лавров във връзка с експулсирането на руски дипломати от 27.03.2018 г.

„27.03.2018. Сега Рашъта да изтряска едно ембарго – няма да продава на западняците проклети Москвичи, ТВ електрони, перални Вятки и блядки, Мразове, компютри, Айфони…

Ще видят западняците проклети фашисти и соросисти, нацисти и хитлеристи… чифути. […]”

Авторът на този текст е Burgus, един от най-активните тролове, който замръква и осъмва във форума на Вести.бг. „Патриот е, душа дава за народа”, но в увлечението си подрежда в некачествените обекти на своя присмех Вятки, блядки, Мразове, компютри… Чирпан и Полски Тръмбеш, български градчета, където според нашия патриот се ражда и живее също такъв некачествен материал. Чирпан, впрочем, е родното място на Яворов. […]

Следващата пропагандна техника е „разпространението на фалшиви новини”. С нея днес се води шумно пропагандирана „борба”. Хубаво е, стига това да не е фалшива новина. На мен ми се струва, че борбата е по-скоро за това чуждите новини да бъдат обявявани за фалшиви, а твоите – за истински. […]

Цитираният по-горе експеримент със снимки на порнозвезди, представени като успели в чужбина българи, беше интерпретиран от някои български журналисти като „фалшива новина”. Но „фалшивата новина” не е безобиден шарж на успелите на запад „талантливи българи”, която не клевети някакъв частен или колективен субект, а е насочен само срещу лековерието. „Фалшивите новини” се произвеждат с цел манипулация – непроверените и с нищо недоказани слухове, които „най-вероятно” са се случили и които „подготвят почвата за пропагандни дейности и създават определен обществен климат” (Н. Живановски), имат политическа цел – злепоставяне на политически противник.

[…]Както и през 19 в., във връзка с нашето национално-освободително движение, така и сега, на Русия се вменява, че „най-вероятно” е замесена в убийството на двойния агент Сергей Скрипал. Последва ново обвинение в „отровителство”, този път в Сирия. След това пък беше „убит” украинският журналист Бабенко. Последното не беше дори пропаганда, а демонстрация на малоумие. В първите два случая не бяха представени никакви конкретни доказателства. Въпреки това много български журналисти ги възпроизвеждаха така, като че ли са доказани. После пък имаше „нов случай на отравяне с Новичок”. Така им подават „отгоре”, така го и повтарят: щом има отровени, значи е с „новичок”; кой е отровителят? – някакъв „казачок”, това ще казваш, дребен новинарски мушмурок…

Същите „европейци” стигнаха дотам да внушават чрез собствената си пропагандистка логика – че американските и френските граждани са някакви полуидиоти, като приписаха резултати от изборите в САЩ, действията на „жълтите жилетки” и пр. на руски „фалшиви новини” на някаква руска хибридна война или на изказвания на Александър Дугин! Да оставим това, че понятието „хибридна война” не е синоним на пропаганда, а Александър Дугин не е Александър Суворов. Френското „трето съсловие”, по-късно – френският пролетариат, обозначавани днес в безобиден „дрескод” – „жълти жилетки” – са авангардът на политическите и социални преобразувания в Европа повече от две столетия; когато пеят Марсилезата, те демонстрират своя морално-политически суверенитет и несравнимото си самочувствие. Тях никой не би могъл да манипулира с т.нар. „фалшиви новини”.

По така зададения тон от различни медии и журналисти, българските тролове бълват своите русофобски „изобличения” като отровени от гъби. В интернет ще намерите хиляди писания като тези, които бяха изсипани във връзка с катастрофата на Малайзийския „Боинг”.

Терминатор: „Давайте, болшевишки рублофилски проститутки, защитете тезата Путин да изкара оръжие за милиони и да го раздаде на татуирани освободени затворници, за да трепят хора! Те не са го направили нарочно, нито московската хунта”.

Val51: „Руснаците са го свалили. Те са способни на такава подлост. Вече го бяха репетирали с южнокорейския Боинг 1986 г. – да не би украинците да са го свалили, бе, платени помияри. Не е възможно такъв модерен самолет в това идеално време да падне. Това да не е руски курник, пилотиран от пияни руснаци. Вечен позор за тези негодници”.

„Няма смисъл да спорите. Който свали южнокорейския Боинг, той е свалил и малайзийския сега”.

Същият този Val51, който продължава да пише в истерия, малко по-късно с трогателна наивност разкрива своята „западна цивилизованост”: „Жалко, че американците спряха Хитлер да превземе Русия и да въведе новия ред. Тия диваци са способни на всякакви мерзости – сталинизмът е още жив”.

Ще цитирам само още един образец на „цивилизованата” русофобска чувствителност.

„Ех, ако бях начело, щях да пречукам такъв огромен процент от „българите”, че останалите няколко хиляди щяха поне за секунда да се почувстват европейци, а не шибана долна гнусна русофилска крепостническа измет…[…]”.

И какво правят в такива случаи онези български организации, които защитават политкоректността и човешкото достойнство срещу „езика на омразата”? Нищо. Защото не се говори за роми, а за българи, които се чувстват носители на своята историческа идентичност.

А те имат на разположение предостатъчно международни нормативни документи, включително такива с фундаментален статут като Европейската конвенция за защита на човешките права и основните свободи на Съвета на Европа ЕКПЧ от 1950 г. […] За България очевидно тези документи са невалидни. Остава ни утешението, че тролско-русофобското злословие обикновено е твърде прибързано. Такъв е един от многото коментари, подписвани от Баш майстора, направен във връзка с убийството на бездомник във Варна, 22 януари 2018 г.:

„Великите ЕВРАЗИЙСКИ ценности на Русия, бий и убивай различните. Какво им е пречел тоя бездомен циганин на русофилчетата? Важното е, че са се доказали като големи мъжкари в стил Путин”.

Два дена по-късно „Баш майстора” на антируската пропаганда беше опроверган от полицията: оказа се, че клошарят е убит не от „русофилчета” , а от двама представители на „различните” - от две циганчета: убили го за „удоволствие”, както определиха деянието им от полицията… Моментално Баш майстора смири своето негодувание.

По едно време Баш майстора изчезна, но остана неговият побратим ЕБачов. Особено активен коментатор беше той под първото съобщение за убийството на русенската журналистка Виктория Маринова. Случаят Маринова сам по себе си заслужава отделно изследване.

Ще цитирам само обобщението на коментарите, направени от ЕБачов:

„Дорде е руско, така ще е! Не е тайна за никого, че откраднатите еврофондове заминават за Русия в касата на терорист номер 1, международен престъпник диктаторчето Путин.”

След три дена полицията в Германия залови изнасилвача убиец – представител на т.нар. „турски цигани” с името Северин Надеждов Красимиров.

И ЕБачов моментално смири негодуванието си. Не видях негови коментари под изявлението на майката на убиеца. Появи се скоро след това, за да коментира отделянето на Украинската православна църква от Московската патриаршия така:

„Бяха времена, когато в Русия събориха 54 хил. църкви. И стотици хиляди свещеници бяха убити или набутани в затворите! Сега тая безбожна измет, която искаше да унищожи православието и да натрапи някакъв „Световен комунизъм”, станаха най-големите борци за православието. Смърт за лъжеправославните! […]

Вероятно най-често използваният метод за манипулация е използването на смесица между истина и лъжа. Винаги, когато се допусне, че обществеността е повече или по-малко запозната с фактите, е неуместно да ѝ се подхвърля 100-процентова лъжа. Ще дам пример с един уникален документ на съвременната русофобия, в който е приложен по един особено самонадеян начин методът на дезинформация и манипулация чрез смесването на истина и лъжа, слепени с „патриотична” реторика. Ще се занимая с него, защото ми се иска работодателите на тези „информатори”, които се правят на историци, да вдигнат малко летвата и така да покажат по-голямо уважение към научната общност на историците и към българските учители по история.

„Архивите проговарят за руското съучастие в убийството на Левски”.

Иво Инджев, 13.02.2015 г.

За митичния досега случай с откачения от някогашното патриотично българско военно разузнаване вагон с турски документи, доказващи вероломната руска роля в убийството на Левски, до днес само се шушукаше боязливо. Авторът на тези редове, например, е чувал за тази история, но беше предупреден, че тя е „твърде опасна” за разказване.

Ето че вече се пише по въпроса от автор, който се е уверил лично в автентичността на документите, за което трябва да бъде поздравен!

Преодоляно е едно от най-заплашителните табута на петата колона в България. Направил го е Георги Георгиев в своята статия във Factor.bg, която за първи път повдига на документална основа завесата на престъпната руска политика срещу самостоятелността на българската национална революция, подчинена с интриги, лъжи, манипулации, престъпления, подкупи, противопоставяния в революционните среди на руските имперски цели. (Така е написано у Инджев – „имперските… имперски цели”, така го оставям. За психоаналитиците такива грешки са важни симптоми, те сигнализират примерно за наличието на обсесивно-компулсивно или някакво сходно личностно разстройство).

В ivo.bg и в различни медийни изяви пишещият този текст неведнъж е поставял въпроса за руското съучастие в убийството на Апостола на българската свобода, неудобен за Русия с твърдата си решимост да се бори за нея с български сили без руско покровителство и дори срещу него. Неподкупният Левски е бил пречка за руските имперски ламтежи и е бил „ликвидиран”, както са се изразявали по-късно болшевиките, с ръцете на турските власти, над които граф Игнатиев е имал толкова голямо влияние, че е могъл да спаси всеки посъдим в турско съдилище. Вместо това той „пасува” в полза на ликвидирането на най-опасния български конкурент на руските планове за контрол над бъдещето на българите. А както ще видите от статията на Георги Георгиев, руският българомразец граф Игнатиев не се е ограничил само с пасивна роля в тази антибългарска дейност.

„Позор! На зловещия граф Игнатиев кръстиха улица, учим го като герой”.[…]

Въпросът за Левски и разследването на дейността на ВРО е най-щателно проучван от водещи български историци. Използвани са преводите на най-добре подготвени османисти. Всеки българин би трябвало да знае, че Левски е екзекутиран по решение на върховната власт в държавата. Юридическите подробности се заключават в това, че софийската комисия е само следствен орган, а не съд. Заключителният следствен протокол № 15 по делото на Левски остава неподписан. И заключителният протокол № 2 срещу Атанас Попхинов има същата форма, комисията само предлага на правителството какво наказание да му бъде наложено.

На това основание Министерският съвет в малкия си състав предлага на султана той да наложи наказанието. По това време султан е Абдул Азис. Позовавайки се на разискването в малкия състав на Министерския съвет, султанът издава указ за наказване със смърт на Васил Иванов Кунчев за противодържавна дейност като бунтовник. И как другояче може да бъде осъден опасен за държавата човек, чието залавяне е резултат от общодържавно издирване с разпратена навсякъде негова снимка и описание. А ето го сега документът, от който цитираният по-горе историк Янко Гочев изсмуква заключението, че граф Игнатиев е истинският убиец на Левски.

№ 30

Пера, 18/30 януари 1873.

„Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път е последвал изглежда нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение, Господин Канцлер, на Ваше височество най-смирен и най-покорен слуга.

Н. Игнатиев“

Текстът е ясен. Остава коректно да бъде поставен в своя контекст:

  1. От руския консул в Русе граф Игнатиев знае, че следствената комисия в София е приключила работата си.

  2. Граф Игнатиев изразява задоволството си от умереността на великия везир Рушди, като го противопоставя на Мидхат, който направо беси „злосторниците” и освен това получава медийна подкрепа от европейската преса, която постоянно обвинява Русия. […]

  3. Комисията още не се е върнала в Истанбул, следователно смъртната присъда на Левски още не е произнесена и няма как граф Игнатиев да знае какво мисли султанът по този въпрос.

Но Янко Гочев знае, че граф Игнатиев знае каква ще бъде присъдата, вероятно по силата на способности, каквито се приписват на пророчицата Ванга. Благодарение на своето ясновидство той прониква в дълбокото и сложно задкулисие и вижда как граф Игнатиев пише „сценарий” за убийството на Левски, като за целта вкарва в следствената комисия своя „лична квота”!

По този начин Янко Гочев доказва само едно – че ако го поканят за сценарист турските исторически сериали, ще свърши по-добра работа, отколкото с антируската си пропаганда. […]

Като признавам правото на всеки да съчинява фейлетони, пасквили, въобще всякакви произведения на „свободните” жанрове, питам: за фалшива новина ли трябва да считаме откровените лъжи по отношение на исторически събития с национално значение, фактологично и смислово реконструирани според стандартите на историческата наука, споделяни с консенсус от научната общност у нас и в целия свят?; източник на фалшиви новини ли са учебниците, които структурират научното знание за учебни цели, съобразно държавните образователни изисквания? Или тези лъжи трябва да получат друга квалификация, базирана на значимостта на науката, на достойнството на учените – историци и на учителите по история? Въобще, носят ли т.нар. политически блогъри някаква морална отговорност, произтичаща от нормативните документи, които регулират работата на публичните медии или са „еднолични дружества” за информационни услуги, извършвани на пазарен принцип?

Що се отнася до архива на Османската империя, изпратен от Ататюрк в Германия за претопяване и действията на тогавашното „патриотично военно разузнаване”, от тази история става сценарий за развлекателен филм. […]

* Черно на бяло

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.