Доста спорове породи актуализацията на Бюджет 2013. Особено яростни бяха тези, които не бяха запознати с нейните параметри, поради това, че актуализацията е извършена от кабинет и премиер, който не харесват. Това стана, независимо че през първата половина на м.юли 2013 г. агенция Фитч, потвърди досегашния кредитен рейтинг на нашата страна. И след актуализацията на Бюджет 2013 България ще е третата страна в ЕС(след Естония и Люксембург)по показателия „най-ниско равнище на държавния дълг към БВП“, който е около 18%, докато според критериите от Маастрихт, разрешеният лимит е 60 %.
Споровете продължиха и след като президента наложи вето на актуализацията на Бюджет 2013. От него пострадахатези работници и служители, които не са получили заплатите от няколко месеца, поради забавени плащания от страна на държавата и общините по обществени поръчки от последните няколко месеца, а някои и повече от една година. С президентското вето тяхното безпаричие продължи поне още 3-4 седмици, докато държавата ще е в състояние да се разплати с бизнеса. Президентът и неговият екип сътвориха още един странен мотив, че ветото е частично, тъй като президента подкрепял актуализацията в частта й за парите за социални нужди, като за интеграционни добавки на инвалидите, за ваучери за храна и т.н. На нези категории български граждани обаче той пропусна да обясни в словото си, при обяваване на ветото си, че докато не се прегласува ветото от НС, то тези пари няма как да достигнат до тях. На практика според Конституцията на Република България няма частично вето на Закон за държавния бюджет, а по този начин президентът неаргументирано оправдава своето действие по начин, който не кореспондира с нормативната ни уредба.В случай, че с ветото изцяло се отхвърля приходната част, то се обезмисля частичното вето върху част от разходната част?!? Ето защо президента следваше да се обърне към експерти по бюджетна теория и практика(те у нас са твърде малко), а да не да използва политически, морални и нравствени мотиви, за да обоснове ветото си. В крайна сметка ветото бе преодоляно от НС на извънредно заседание, което прекъсна лятната ваканция на депутатите(с решаващата помощ и гласове от ПГ на ПП „Атака“). Остана съмнение в редица икономически и политически наблюдатели у нас, а и в чужбина дали това не е била целта на президента – да тества дали ПГ на Атака ще отхвърли ветото му?!?
Дали все пак бе необходима и то точно в средата на годината тази актуализация на Бюджет 2013? От една страна абсолютно невярна и тенденциозна е тезата на тези икономисти и политици, които я застъпват в медиите(те повтарят това, без да разбират от технологията на бюджета), че сумата от 1 млрд. лв. ще бъде открадната от управляващото мнозинство. Тази теза много бързо стана рефрен и вече е езин от доводите за повод на протестите на гражданите против правителството в София, макар че той е неверен. На протестиращите граждани, които първонално поставяха други искания(за нов Изборен кодекс и за нова Конституция)на практика не може да се обясни, че открадването на 1 млрд.лв. е невъзможно в действителност да стане. Възможно е обаче премиерът и министърът на финансите да се отчитат всеки месец в НС.Това вече се случи от страна премиера в НС в средата на м.юли и следва да стане традиционно. От друга страна и този състав на МС не посегна към т.нар. „свещени крави“ на всяко правителство МВР(в Бюджет 2013 на това ведомство бяха гласувани около 1 млрд.лв., които бяха допълнени от нови 160 млн.лв. от резерва още през м.февруари от кабинета Борисов)и МО(то също разполата с около 1 млрд.лв.). Към тях трябва да се добави и БДЖ, за което също отиват няколкостотин милиона лева, в т.ч. и за връщане на заема за мотрисите Сименс. И на трите държавни структури можеха съвсем безпроблемно да се редуцират бюджетите им с около 15 % и това щеше да доведе до икономии от 400-450 млн.лв., което почти обезмисляше актуализацията на бюджета.
Експертите от МФ след като направиха обстойна проверка се оказа, че е налице невърнат ДДС – 776 млн.лв., а други над 160 милиона лева се дължат на представителите на бизнеса за извършени, но неразплатени от двете правителства на ГЕРБ обществени поръчки.Успоредно с неразплатените обществени поръчки на общините тази сума набъбва до над 260 млн.лв. В актуализацията се предвиждат допълнителни инвестиции, предназначени за здравеопазването(някои големи болници, като ВМА и други са натрупали дългове, а те следва да се разплатят). Допълнителни средства се предвиждат и за земеделските производители, които сеят тютюн. На учените от Селскостопанска академия и от Държавното предприятие „Напоителни системи“ са предвидени заплати в бюджет 2013 само до м.септевнри и тази аномалия на бюджетното планиране трябва да бъде спешно изправена. Допълнителни средства от около 40 млн.лв. се предвиждат за неотложни социални дейности, каквито са интеграционните добавки. Други 40 млн.лв. са предвидени и за ваучери за храна на работници и служители, на които досега се предоставяха. Бяха планирани неизвестно защо по това перо значително по-малък ресурс от този през 2012 г.
Едва от съществените причини за актуализация на Бюджет 2013 е, че след актуализираните прогнози за 2013 г. се предвижда ръст на българската икономика с едва около 1%, но след последните данни за полугодието на 2013 г. ръста вероятно ще бъде още по-скромен - не повече от 0,5 %. Това е значително по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2013 растеж от 1,9%. Шефът на Бюджетната комисия в НС Й.Цонев дори заговори за възможна рецесия у нас, а това допусна и премиерът в брифинга си в НС след отхвърлянето на ветото на президента.
Друг довод за актуализацията е емитирания от тогавашния кабинет на ГЕРБ началото през месец февруари 2013 г. извънредно 6-месечни ДЦК на вътрешния пазар на стойност 800 млн. лв., предвид заплахата на зърнопроизводителите, които поставиха ултиматум, че ако не им се плати, те ще окупират със своите трактори центъра на София. С този вътрешен заем, на практика се изчерпва одобрения лимит за 2013 г. С настоящата актуализация се осигурява буфер във фискалния ни резерв. Новоемитираният облигационен заем от 800 млн.лв. няма да бъде незабавно изхарчен, а ще постъпи във фискалния резерв и така ще се минимизиратевентуалните ликвидни рискове. Обезпечаването на допълнителното дългово финансиране в размер до 1,0 млрд. лв. на практика няма да окаже влияние върху регламентираното ограничение за максималния размер на държавния дълг към края на 2013 г. от 14,6 млрд. лв. То е предвидено в § 14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДБ за 2013 г.Важно обстоятелство е, че е налицце през първото полугодие на 2013 г. намаланеие на вноса и респективно на събирания ДДС и акцизи. И след актуализацията на Бюджет 2013, бюджетният дефицит няма да надхвърли 2 %, с което ще се изпълнят разпоредбите на чл.20, ал.4 от Закона за устройствота на държавния бюджет, а също и критериите от Маастрихт, които са валидни в рамките на ЕС, според които е разрешен дефицит до 3 %. Българските дългосрочни облигации(Си Ди Ес)обаче се оскъпиха с около 20 % през последните три месеца, което е в резултат на нестабността у нас.
Експертите на МФ в мотивите на ЗИД за актуализацията на бюджета са посочили, че се очертава неизпълнение на приходната част на Бюджет 2013 с 555 млн.лв. Предвид това следва незабавно да бъдат назначени нови титулярни ръководители на НАП и на Агенция „Митници“. На двамата ръководители на приходите агенции следва да им бъде поставена за основна задача - повишаване на приходите в бюджета. С това следва частично да се преодолее тази диспропорция в приходната му част. Това е напълно възможно при по-добра организация на работата в двете ни приходни администрации. Задължително следва да се пристъпи към изготвяне и приемане от НС до края на 2013 г. на проектозакон за финансовата полиция.
Настоящият състав на МС, независимо от протестите, постъпва сравнително почтено и коректно спрямо представителите на бизнеса и поне гледа навреме да му се издължи. През 2009 и 2010 г. предходното правителство, задълбочи кризата у нас, като забави плащания от близо 2 млрд.лв. към български и чуждестранни фирми. Тези плащания бяха за извършени за обществени поръчки, извършени през 2008 и 2009 г. а то ги плати със 7 % отбив през ББР повече от година по-късно, а през това време редица фирми обслужваха кредити, взети за изпълнението им, а други компании - скоропостижно фалираха. За разлика от политиката на бившия финансов министър Дянков, то сегашното правителство заяви засега намерения за подобряване на бизнессредата у нас. Част от мерките в тази насока е навременното издължаване на бизнеса за извършени доставки и услуги, както и навременното издължаване на ДДС към фирмите.
В крайна сметка актуализацията на Бюджет 2013 от една страна може да се оцени като навременна фискална мярка, която е в интерес на по-скорошното възстановяване на българската икономика(за второто тримесечие тя отбеляза спад с 0,1 % на БВП), но от друга - не се потърсиха резерви, с които да се редуцират огромните бюджети на силовите ведомства, както и не се ограничи по-чувствителна степен контрабандата. Тя все още е в застрашителни размери и вероятно над 2-3 млрд.лв. не постъпват във фиска от нелегалното разпространяване на контрабандни цигари, горива и алкохолни напитки. Освен СОД при МВР, който инкасира загуба от 1 млн.лв. и министъра предложи да се закрие, може да бъдат закрити и други паразитни структури, като двата института за психология и за криминалистика и др.
Публикувана в B2 Magazin
Тук публикуваме оригиналната версия на автора