/Поглед.инфо/ Йосиф Аврамов, доктор по икономика, финансов експерт, член на УС на БТПП и съпредседател на Съвета по иновации и развитие на технологиите при БТПП, предупреждава:

  • Бихте ли направили оценка на финансовите инстументи по еврофондовете за новия програмен период?


- За програмния перод 2014-2020 са предвидени финансовите инструменти да са на обща сума 777 млн. евро. Това е една значителна сума и е с около 300 млн. повече от тази, която бе предвитена за периода 2007-2013 г. От тях ще бъдат предназначени за Оперативна програма”Развитие на човешките ресурси” 20 млн. евро, като ще бъдат създадени два фонда за стартиращи фирми, които наемат млади работници и служители и за безработни лица - единият с 10 млн. евро, другият с 5. На второ място новата програма, която ще се включи-„Околна среда”. За нея ще бъдат предназначени 148.4 млн. евро, а разпределението как точно ще се кандидатства за тях не е съвсем ясно. Моите предположения са, че ще бъдат за банкови гаранции. На трето място по обем е ОП”Региони в растеж”, като там сумата е 253.8 млн. евро. Това е за период 2016-2020. На практика се очертава тази година финансови инструменти да няма. Разпределението при „Региони в растеж” няма да бъде, както беше по програма „Джесика” да се финансират с финансови инструменти само седемте най-големи града, а ще се финансират 39 големи града в България. Затова е твърде вероятно да бъдат създадени 3 фонда - един за Северна България, един за София и Югозападния район и един за останалата част от Южна България. Редът на кандидатстване също ще бъде по-особен, ще има повече банки респонденти и т.н. Последно ОП”Иновации и конкурентноспособност” с 355 млн. евро, като на първо място ще има фондове за рисково и дялово финансиране и на второ място ще има и банки.

  • Има ли други възможни канали за финансиране, пряко на малкия и средния бизнес?


- Да. И за това се знае сравнително малко от българския бизнес. Ще има още две възможности и то конкретно за малки и средни предприятия. Ще има нова оперативна програма „SME-Инициатив”, която ще бъде изключително за банкови гаранции. Тя ще е от 102 млн. евро от ЕК. Съответно вече има ангажимент от най-големите банки, например Уникредит, ДСК и др., да добавят на принципа на ливъридж още 4 пъти. Това значи, че общо сумата ще е около 408 млн. евро, което е много добре. Възможно е първите сделки по тази програма, първите отпуснати банкови гаранции и евентуално нисколихвено кредитиране да ги има още декември, т.г.

Другата програма, по която ще има и фондове за дялово и рисково финансиране е новата програма COSME. Там сумата е Х към момента, не е ясна и ще бъде в зависимост от това дали българските банки и фондове ще бъдат одобрени. Така че може да привлече няколкостотин милиона евро, може и да са няколко десетки млн. евро. Между другото вече се учредява един такъв фонд и няколко банки са подали документи и са кандидатствали пред ЕК.

По тези две нови програми предполагам нещата ще тръгнат до края на годината, но по отношение на останалите 777 млн. евро нещата към днешна дата са твърде неясни, предвид обстоятелството, че не е ясен графика. Засега е ясен механизмът как ще бъдат разпределени и че ще се управляват от един Глобален фонд, който обаче към този момент няма нито фонд мениджър, нито се знае кога ще сключи договори с останалите 4 управляващи органа в МОСВ, МТСП, МРРБ и МИ. Опасявам се, че ще се проточи във времето и ще стане или в края на 2015-а или в началото на следващата година. Нещо, което е крайно неблагоприятно за няколко хиляди фирми бенецифиенти, кредитоискатели, които ползваха банкови гаранции по JEREMI-2 – нисколихвено банково кредитиране от 4 до 5.2 %, което за малки и средни предприятия рядко се случва.

  • Кажете, по-конкретно, какъв е проблемът и как може да бъде разрешен?

На фирмите им изтича ефективната гаранция до 31 декември 2015 г. на принципа N+2, т.е. свършва предния период до 2013 г. и следващите 2 години имат право да се харчат парите от изтеклия планов период. Това означава, че на 2 януари 2016 г. заемите ще бъдат предсрочно изискуеми. Ще започнат да се обслужват не само лихвите и главницата и на кредитоискателите ще поискат нови обезпечения. Това разбира се, ако няма ново сключено JEREMI. Това като опасност засега не се коментира, но банките са предупредили клиентите си, че към края на годината може да си търсят нови обезпечения с оглед предоговаряне на кредитите. А това са няколко хиляди кредитоискатели в общо 12 банки- 5 по по JEREMI-1 и 7 по JEREMI-2. Ориентировъчно става дума за около 400 млн. евро. С ливълиджа от банките е над 1 милиард.

Редно е държавата или за сметка на ОП”Иновации и конкурентноспособност” да им поеме банковите гаранции още няколко месеца до сключването на ново споразумение по JEREMI.

И нещо друго. Една от слабостите на досегашната програма „Конкурентноспособност” и на няколкото главни директори и зам. - министри, които я управляваха е, че не се интересуваха как се разходват финансовите инструменти. За съжаление не се интересуваше от това нещо и Сметната палата. Написан е един одитен доклад, колкото да се отбие номера. Поради тази причина фондовете, които бяха общо 5 по JEREMI, два прекратиха своето съществуване, не можаха да усвоят парите, но се учредиха още 3. Освен „Илевън” и „Ландж къп”, другите фондове са НЕВЕК 2, „Емпайър” и „Блек Пик”. Първите два са безспорен успех. В крайна сметка тези, които прекратиха – „Акцес Кепитъл” и „Рослайн Кепитъл партнърс”, мецанин фонда, у тях останаха едни 30 млн. евро и къде се насочиха не е ясно. Питам и къде се насочиха 100 млн. от ОПК от върнатия последен търг за технологична модернизация на МСП. А точно това не е отразено в одитния доклад на Сметната палата. Поради тази причина очевидно Народното събрание трябва да възложи нов одитен доклад. И то още през второто полугодие на тази година. За да стане ясно тези 5 фонда къде са разходили парите, дали са финансирали свои дъщерни подразделения и свои приятелски фирми, защото има такива основателни съмнения.

Въпросите зададе Велислав Русев, СПИСАНИЕ „БИЗНЕС КЛУБ”, 2015 г., БР.7