Мечтая холандската кралица да пипне мускула на Борисов!, възкликна преди време находчивата и винаги колоритна Татяна Дончева. Тази мечта обаче няма да се осъществи. Не защото премиерът ни би се поколебал, а тъй като кралицата ще се въздържи - и заради етикета, и заради възпитанието си.
Вътре в страната обаче премерването на мускулите най-сетне започна. И този път става дума не за изборни баталии, а за канадска борба между социалните партньори. Всичко тръгна, разбира се, от Дянков, който е безпомощен да намери пари за държавната хазна, но пък повече от успешно се справя с ролята на лошия полицай. Може би защото не само му е вменена, а и му идва отвътре.
Та пустият Дянков взриви социалния диалог, като безцеремонно преметна партньорите в Съвета за тристранно сътрудничество по въпроса за удължаването на пенсионната възраст. В нарушение на договореностите, между първото и второто гласуване на законовите промени в парламента бяха внесени скандални текстове за шоково увеличаване на възрастта. Синдикатите скочиха срещу Дянков и поискаха отстраняването му като председател на тристранката. Борисов нахока вицепремиера не за това, че вдига годините за излизане в пенсия, а че е избързал с говоренето по тази тема, евакуира го в САЩ и се зае да умиротворява синдикатите. А в ролята на добрия полицай той е просто корифей.
Само че този път удари на мускул. Макар лично да свика Съвета за тристранно сътрудничество, заседанието се разпадна. Зад маската на миротворец профсъюзните централи съзряха у премиера хитрец, който им залага капан. Целта му е не да възстанови диалога, а да изпрати в Народното събрание стенограма от заседанието, с която да докаже, че повишаването на пенсионната възраст е консултирано със социалните партньори. В закона не е записано, че непременно трябва да се постигне съгласие, важното е да се спази процедурата.
Номерът обаче пропадна, с което сигналът за голямото премерване на мускулите бе даден. Днес наистина синдикатите не са оная мощна сила от края на миналия век, може би и сега бицепсите на премиера ще се окажат по-силни, но важното е, че престанаха да се дават без бой. Стачката в БДЖ вече е факт. Борисов декларира, че уважава правото на всеки да протестира и няма да насърчава администрацията да притиска стачкуващите. Същевременно обаче натискът става все по-видим. Подменят се графици, в последния момент отказалите да работят се заменят с други лица, които в доста случаи дори нямат необходимата квалификация, а това застрашава безопасността и сигурността. Превозни бригади се изпращат под конвой да обслужват определени влакове. Грубата сила на властта хвърля началници на гари в хипертонични кризи. Няма изгледи администрацията да покани стачкуващите на преговори. Председателят на Съвета на директорите в БДЖ дори заяви, че едва когато синдикатите са готови с план за оздравяването на железниците, може отново да се седне на масата за диалог. Ето как по съвсем абсурден начин транспортните началници се гласят да си разменят ролята с профсъюзите.
В същото време премиерът продължава с препратките към близкото минало. Да са стачкували тогава, когато са се харчели пари, а в държавата е имало излишък, се произнесе той за железничарите. Същото каза и на учените от БАН - да са скачали срещу предишното правителство. Поводът беше милион или два, завещани за плащане на сегашния кабинет. Макар че какво е тази сума при повече от 8 милиарда резерв, оставен на Борисов също от предходното управление. И половината от който той вече изхарчи, без да е ясно за какво.
Неуспял в ролята на добрия полицай, Борисов се превъплъти в хирург от последна инстанция. Всички преди него са спали и са допуснали коя ли не сфера на икономиката да гангреняса, а на него се пада злата участ да отстранява безжизнените зони. Или изрязва две хиляди души от БДЖ, или железницата умира.
И тук отново изниква въпросът не дали реформите са належащи, а кой да плати цената. Не дали кризата ще свърши по календара на Дянков, или по този на маите, а кой да поеме тежестите й. Борисов може днес да казва едно, утре - съвсем друго, но никога не се е извъртал за същността на ГЕРБ. Не само винаги е подчертавал, че партията му е дясна, но и в управлението неизменно е действал като представител на дясното политическо семейство. Ето защо и през ум не му минава, че някой друг трябва да плати цената на кризата, а не бедните и средните слоеве.
Да, ще боли, патетично се провиква Борисов, ще се режат пенсии, заплати. И уверява, че за всяко милионче жива мръвка се откъсва от него. Същевременно Цветелина купува нова банка. Очевидно за частни цели пари се намират. Премиерът обаче трябва най-после да се научи да изкарва милиони и милиарди и за държавния бюджет. В противен случай ще се сблъска с мускула не само на синдикатите, но и на избирателя.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
