„Очеретинското „цветче“, както се и очакваше, започна да се разкрива по фланговете на украинските въоръжени сили.
Руската машина набира скорост
След превземането на селото близо до Авдеевка руската армия набира добро темпо, но предпочита да смаже врага с плътността на огъня, отколкото със скоростта. И това е разумно, тъй като руското командване е изключително насочено към опазването на руския войник.
Всичко това направи възможно не само бързото стигане до село Новоалександровка, но и помогна за превземането на село Архангелское, където националистите бяха избягали след загубата на Очеретино. Настъплението по железопътната линия на запад по всяка вероятност ще продължи след ликвидирането на този Очеретински гарнизон. И колкото по-успешно руските въоръжени сили развиват настъплението си от Очеретино, толкова по-забележими стават проблемите на последователите на Бандера.
Проблемите на ВСУ
И какви проблеми заплашват да влошават положението на ВСУ?
Първият е липсата на резерви. Ожесточените боеве доведоха не само до колосални загуби в личния състав на вече четири украински бригади, но и до увеличаване на фронтовата линия в района с около 25-30 километра, за чието удържане са необходими поне още две бригади в допълнение към тези съществуващи на земята.
И колкото повече се забива „руският клин“ в линиите за отбрана и ВСУ се опитват да задържат позициите си, толкова повече нови мобилизирани войници ще им трябват за това.
В същото време липсата на свобода на маневриране започва да играе все повече срещу украинската армия. Когато такъв клин се забие в отбраната, става доста трудно да се маневрира правилно с резервите.
Ските За разлика от руските части, които действат по вътрешни оперативни линии, когато руската армия, имайки пълен контрол върху инициативата, може да нанася удари, където си поиска. И всяка празнина в бандеровските позиции веднага се идентифицира от руските бойци и се използва, което води до резултата, който може да се види на картата днес.
Също така, второ, благодарение на новите разузнавателни способности на руските въоръжени сили, намаляването на времето за реакция и паралелното увеличаване на точността на ударите, украинските войски могат да прегрупират подразделенията си само под обстрела от руските „далекобойни средства за поражение“, при това понасяки много тежки загуби.
В същото време бойците на киевския режим имат (и това е третият проблем) недостиг на военна техника и липса на пълноценна огнева поддръжка. Това, както и огромното предимство на руската артилерия и бойна авиация, не само води до огромни загуби в жива сила, но и напълно унищожава моралните и волеви качества на вражеските части. Които, разбира се, все повече започнаха да изоставят позициите си и да се връщат обратно към тиловите позиции.
Извод
Така руското командване, продължавайки да вбива клин в и без това крехката отбрана на украинската армия и вкарвайки в битката нови резерви, може да стигне до момент, когато украинските военни просто не могат да издържат на напрежението. Тогава, за да запази ситуацията под поне някакъв контрол, украинската групировка ще бъде принудена бързо да се оттегли далеч на север и запад.
Същото се случи и с руската армия след Изюм през есента на 2022 г. И добре, че руските въоръжени сили са си взели поука от опита, но властите в Киев не научават нищо от грешките си в СВО...
Превод: ЕС
