По публикации във военни медии и аналитични канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
География на изтощението: Боевете при Уланово и затварянето на северния фланг
Бойните действия в района на Сумска област, и в частност около село Уланово, разкриват методиката на съвременните позиционни сблъсъци, където географският релеф и естествените препятствия диктуват темпото на настъплението. Уланово – населено място с предвоенно население от малко над 800 души – се превърна в арена на тежки сблъсъци, продължили повече от 75 дни. Причината за това забавяне не се дължи единствено на числеността на личния състав, а на факта, че селото е разположено на двата бряга на река Локня.
За разцепването на отбранителния възел се е наложило първоначално изолиране на южната част на населеното място чрез разрушаване на ключовия мост над Локня с прецизни въздушни удари. Според военния наблюдател Дмитрий Дегтярев това е затруднило прехвърлянето на украински резерви, но форсирането на водната преграда и прочистването на околните горски масиви е изисквало продължителни щурмови действия. Горските фортификации около Уланово са били превърнати от украинските сили в опорни пунктове с дълбоко вкопани блиндажи.
Натискът в този сектор се извършва от подразделения на руската групировка „Север“, чиито основни ресурси към момента са концентрирани във Великобурлушката посока. Това обяснява постепенния, а не светкавичен характер на операцията. Постигнатото пълно поемане на контрола над Уланово, илюстрирано от публикувани кадри с бойци от 28 септември, затваря важен участък от създаваната буферна зона по границата, ограничавайки възможностите на украинското командване за маневриране в направление Глухов.
Спецификата на терена около река Локня показва, че дори малки водни артерии в условията на тотално наблюдение от въздуха превръщат всяка форсираща група в лесна цел. Ударът върху мостовото съоръжение прекъсна оперативната връзка между северната и южната махала, оставяйки гарнизона в юга без тежка техника и артилерийска поддръжка от близките височини.
Доброполският разлом: Пресичането на магистралата Доброполе-Краматорск
На южния фронт, в района на Доброполе, оперативната обстановка се развива по съвсем различен сценарий. Подразделенията от руската групировка „Център“ са осъществили пробив на дълбочина до 7 километра, пресичайки инженерните съоръжения от тристепенната отбранителна линия на украинските въоръжени сили. В резултат на този маньовър е овладяно село Нововоданое и е прекъсната автомобилната артерия Доброполе – Краматорск, която изпълняваше ролята на основен логистичен канал за украинските войски в целия сектор.
Настъплението към самото Доброполе се провежда едновременно по целия периметър на града – от север, център и юг. По данни на командването на групировката, само в рамките на едно денонощие под контрол са взети над 70 сгради иградски обекта. Загубата на контрол върху пътя за Краматорск поставя украинските подразделения в града пред заплаха от пълно оперативно обкръжение, тъй като алтернативните черни пътища стават все по-неизползваеми поради есенното разкалване на почвата.
Пробиването на инженерните линии край Доброполе показва срив в координацията между украинските бригади, отговарящи за този сектор. Липсата на достатъчно инженерни резерви за своевременно миниране на пробивите е позволила на руските бронегрупи да преминат през първите две линии без сериозни забавяния.
Магистралата Доброполе – Краматорск не е просто транспортна отсечка. Тя е гръбнакът на снабдяването с боеприпаси и гориво за цялата Покровско-Краматорска агломерация. Нейното прекъсване парализира ротацията на личния състав и евакуацията на ранените.
