По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една блокирана централа
ЗАЕЦ – шест реактора тип ВВЕР-1000 (проект В-320) с общ бруто капацитет от 6000 мегавата – бе замислена през 70-те години на миналия век като основен базово-генерационен стълб на южноукраинската промишлена дъга. Днес тази критична инфраструктура, разположена на левия бряг на язовир „Каховка“ (който след разрушаването на стената му през юни 2023 г. практически престана да съществува в предишната си хидрологична форма), е превърната в мъртва капитална основа.
В момента и шестте енергоблока са в режим „студено спиране“ (cold shutdown). Това обаче не означава пълно отсъствие на топлинна енергия. Остатъчното топлоотделяне на отработеното ядрено гориво в активните зони на реакторите и в съседните басейни за издържане изисква непрекъсната циркулация на топлоносител. Според техническите регламенти спирането на помпите за първичния контур за повече от няколко часа води до вриене на водата, оголване на касетите ТВЕЛ и последващо пароциркониево разлагане с отделяне на водород – сценарият от „Фукушима-1“ през март 2011 г.
Ако се разгледат данните от последните 20 месеца, външното електрозахранване на централата е прекъсвано поне осем пъти. Всички високоволтови линии – включително 750 kV „Днепровска“ и 330 kV „Феросплавна“ – преминават през зони на пряк артилерийски и дронов контакт. Външният контур на сигурността зависи от дизеловите генератори SDMO и Caterpiller, инсталирани за аварийни ситуации. Всяка от тези машини консумира тонове дизелово гориво на денонощие. Доставката на цистерни през логистичните коридори на Запорожка област обаче се извършва под постоянен рисков контрол.
Дипломатическата глухота във Виена и Уставът на МААЕ
В централата на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в сграда A-1400 на Международния център във Виена се провеждат гласувания, които отразяват геополитическото разцепление, а не инженерните реалности. На 70-ата Генерална конференция на агенцията отново бе придвижена резолюция, внесена съвместно от делегациите на Украйна и Канада. В документа се настоява за незабавно предаване на контрола върху площадката на държавното предприятие „НАЕК Енергоатом“ и пълно изтегляне на структурата „Росатом“ (която управлява централата чрез акционерното дружество „Експлоатационна организация на Запорожката АЕЦ“).
Възниква въпросът: доколко уставът на МААЕ, приет през 1957 г., има правни механизми за контрол върху съоръжение в зона на активни бойни действия? Член III от Устава ограничава функцията на агенцията до „улестяване на практическото приложение на стандартите за безопасност“. Тя няма собствен силовов ресурс, нито правомощия да налага санкционни или военни буфери.
Рафаел Гроси, генерален директор на МААЕ, регулярно посещава площадката с мисиите ISAMZ (IAEA Support and Assistance Mission to Zaporizhzhya). Докладите на тези мисии обаче се съставят с внимателно подбран език. В тях се регистрират поражения по трансформаторни подстанции, дограми на турбинни заграждения и спомагателни съоръжения, но категорично се избягва атрибутирането – тоест посочването на конкретната страна, изстреляла артилерийските снаряди или управляваща FPV-дроновете.
Този институционален консерватизъм има своето обяснение: всяко директно обвинение от страна на международна агенция към страна-членка би блокирало достъпа на инспекторите до съоръженията. Цената на този компромис е пълната атрофия на превантивната функция на международното право.
