27 милиарда иска Зеленски, веднага и на часа да му се изплатят. За какво по-точно са му нужни, никой не знае, а и не питат от Брюксел. Нали всичките там са негови хора и са готови на момента да му броят нашите пари. За пореден път!
Когато някой у нас се реши да кандидатства в рамките на европейски проект за финансиране, знае с опита от „демократичните“ години какво го чака. Свят му се завива от изработването на предварителните проектни и документални материали като безотказно и категорично изисквани условия, които трябва да изпълни. Когато най-после успее да събере всичкото и да го изпрати през нашите министерства към Брюксел, започва мъката по обратното броене - претенциите към отделни документи, към финансовите разчети и проектна готовност. След като нещастният кандидат най-накрая успее да направи все пак всичкото, идва ред на еврокомисията. Да не говорим, че преди време по някои от проектите дори се искаше да се самокредитираме и самофинансираме и да изпълним намисленото, а след това чак да ни прехвърлят парите от еврофондовете. Сега нещата стават малко по-лесни с получаването на парите, но все по- трудни с отчета за разходването им. Още повече, че имаме европрокуратура, евроодит и всякакви други евроинстанции и национални институции, които строго, ама строго следят за всяка паричка. Да не забравим и необходимите „административни разходи“, които ползвателят без много мрънкане е длъжен да изплати по веригата. В края на краищата за нашите хора остава да получават по някое друго поточе, доста по-„свитичко“ от финансовия порой, който се изсипва в Украйна.
Всичкото това го описвам не за друго, а за да покажа, че в Европейския съюз под вещото ръководство на еврокомисарката, генералшата ни Урсула фон дер Лайен за нормалните европейци има стриктна система за контрол на финансовите разходи. Нямам намерение и няма да правя намеци за „отклоненията“ от правилата и за другите „своеволия“ на сътрудници от еврокомисията пък и на самата шефка. Ще се надяваме прокуратурата да си свърши работата, както обикновено се успокояваме от скоро. Общо взето обаче финансовата дисциплина по отношение на парите, които сe реализират като европейска помощ в отделните страни, е неоспорима. Тогава логичният въпрос е, що е тази разпасаност в харченето на евросредства в посока Украйна. Разбираемо е предвид ситуацията, че Европейският съюз единогласно е гласувал да се отделят последователно суми в нейна помощ. Защо обаче досега никога не се е чуло, когато украинският вожд рече да поиска поредните милиарди, за какво точно са му нужни. Нали нямаме тайни и нищо не трябва да остава скрито и покрито. От време на време Тръмп, когато го надскочат рогатите, все се присеща за онези 320 милиарда, които за оня, който духа, са били извадени от американския бюджет и дадени безвъзмездно на Украйна по времето на Байдън. А нашите, европейските пари?
Не ми се вярва, въпреки че всичко е възможно, някой в Брюксел да не иска от Зеленски поне по на едро да направи заявка, за какво точно ще бъдат дадени тези пари. Ако не е така, евролидерите все някога ще трябва да отговарят за неправомерно разходвани средства. Колкото и да ни се струва това невероятно. Още повече, че не се е обявило, нито се е чуло да има рамков договор, сключен между ЕС и Украйна, в който да са заложени параметрите на помощта. Всичко се оправдава с решения на Брюксел, обаче всяко едно решение се взема по силата на сключен договор или съответните нормативни актове. В нашия случай май все така си я караме – „дай – на“. Дори и така да е, еврокомисията пак е длъжна да информира за конкретните параметри на материалната и финансова помощ. Самите украински медии, дори Зеленски, ни занимават на почивки с разкритите крупни схеми на корупция, на източване на пари и потъването им в неизвестна посока. Не само бившата му секретарка, а и още други коментатори постоянно ни съобщават за дворци и яхти, за сметки и депозити. Ние нали го виждаме и у нас. Или някой ще вземе да ни убеждава, че всичките тези новопостроени законно и незаконно котиджи, вили и жилища у нас, шарещите из нашите улици винаги измити и лъснати луксозни возила, охолно живеещите „страдащи“ украински емигранти се изплащат от спестяванията им или от социални помощи. Никой не смее да постави този въпрос, счита се за лош тон, „неевропейски“. И обърнете внимание, нито депутати, нито политици, нито еврошефове. Казва си Зеленски колко иска и толкова. Проблемът е единствено кога и колко ще бъдат събрани и по какъв начин. Тук вече думата имат магьосниците Урсула и Калас. А Украйна още дори не е член на ЕС.
Това не е от сега. Не е започнало и след 2014-а, нито след инвазията на Русия. То е от много отдавна и е плод на установени връзки и контакти още от самото отделяне на Украйна като самостоятелна държава. Тогава го наричахме кохезионни програми за присъединяване на новите европейски държава. Тази кохезия отпреди двадесет и повече години бързо се разви като корупционна схема в някои от страните, но най-вече в Украйна. За нея по онова време се беше утвърдило мнението, че е една от най-корумпираните страни от източния блока. При едно наше официално посещение в Гърция през, забележете, 2006 година, се оказах съсед по маса с един от известните им политици, с току-що приключен мандат на председател на еврокомисия. По това време при нас гръмнаха първите скандали с крадене на европари, с известните търговски „врътки“ с износ на местна продукция в Европа с изтекъл срок на годност и прочие. Стигна разговора и до тези истории. Гъркът явно реши да приключи темата, за да не си разваляме настроението излишно и ми рече: „Знаеш ли защо на вас няма да бъдат отпускани по-големи от минимума средства?“ Не изчака въпроса ми и продължи. „Защото, когато дадеш на българите пари, те изчезват като в бездънен кладенец без диря. А ето на украинците току-що им пратихме 600 милиона и ще им пращаме толкова, колкото поискат. Те му знаят реда, получат ли – на момента изпращат обратно процентите за административни разходи и консултантски услуги. А от вас – дупка от геврек.“ И това още преди двадесет години. Явно този род отношения се спазват и до ден днешен, както намеква от време на време по някой и друг западен коментатор. За което и американците мърморят. Вероятно е истина, вече добре познаваме участниците във „врътката“.
Това, че в момента има недостиг на оръжие, ерго, на парични средства за тяхното закупуване от Америка, между другото за производството им и от други страни, е ясно. Войната си тече. Исторически предсказано, потвърдено и популярно известно е обаче, че по време на война народът, който я води, обикновено обеднява, изпада в мизерия, започват да се икономисват средства, да се свиват разходи, едва ли не да се гладува, за да има всичко за фронта и за победата. Може и да е пресилено, но поне не благоденства. Що така нещо не го виждаме това и при нас, и при тях. Значи явно президентът Зеленски си гледа работата прекрасно и има за всички. И за тези, които са там и гинат в окопите, и за тези, които не са там, а са по света и си живеят добре. Какво лошо има, би казал човек, той се грижи за народа си. Само че има една неудобна подробност – кой плаща? Иначе погледнато, дай Боже, и нашите политици по същия начин. Само че не съм видял нашият средностатистически българин да се вози на новокупени суперлуксозни автомобили или да разполага с вили и комплекси. Наши пари са тези, които от тук отиват в спестовната каса на Брюксел и заминават в една посока.
Дано никой да не е останал с впечатлението, че ще издигна някои от костадиновските лозунги срещу помощта за Украйна. Далеч съм от тази мисъл. Нека да има пари за хората изпаднали в беда. Дори и да се возиш в „Лексус“ далеч от родината, не е най-сладкото преживяване. Така че бих приел всичко това, но както на всеки не ми е по вкуса другото - парите да текат безпардонно и безотчетно. Бих приел за нормално и с грижа за необходимото Зеленски всеки път да депозира съответния си проектобюджет. Той да се разглежда, а не да се „подписва“ оперативно само от генералшата. Да не говорим за случаите, когато тя, ей така, от сърце му хвърля по някой и друг милиард. Нека да вървят нашите пари, като сме се хванали за хорото, няма да са отказваме насред музиката. Но така урбулешката, както казват по нашия край, „давай пари и не се интересувай“, това не е честно преди всичко към европейските народи. Те, между другото, на което и Зеленски трябва да обърне внимание, са в криза икономическа, а естествено скоро ще попаднат и в политическа такава. А главната причина е известна – украино-руският конфликт. И тук няма какво да се обясняваме кой е почнал и кога и по какъв начин. Въпросът е, че бедата е налице и тя пряко влияе на нашия живот. Затова у всички, или поне при повечето, е чувството, че не е справедливо по отношение на нас европейците, които къде с желание, къде без желание сме приели факта, че трябва да помагаме на народа, който в момента води война срещу друг народ, който също е европейски и не ни е чужд. Да не би на някой да му харесва вече тая война. Като гледаме тези, които най-много се стараят уж да постигнат мирни преговори и най-добре печелят от нея, като че ли те са единствените, на които им харесва войната. А ние, дето сме длъжни, да не смеем дума напротив да кажем, с половин уста да продължаваме да твърдим, че трябва да помагаме и да съдействаме. Пък се вижда на какъв хал сме обречени.
В тази неискана главоблъсканица ми хрумна нещо, като например, защо нашите първи ръководители също не отидат в Брюксел и не кажат, че до края на годината и ние искаме 15 милиарда. Или давате, или абдикираме. Или, както казва Зеленски, получавам парите, или пускам Путин да дойде в Европа. Да опитаме, може пък наистина да получим бързо пари, за да си помогнем. Вместо пак да вземаме кредити. Да не се чудим с новия бюджет какво да съкращаваме, какви данъци да увеличаваме, какви цени на имоти да прегрупираме и да ги облагаме. Прочие фокуси, които ще направят така, че от зле ще станем още по-зле. Както между впрочем винаги е било след такива „решителни“ икономически реформи.
Май наистина дойде време да си зададем сами въпроса и да го сложим на брюкселската маса. Докога по тоя начин? Стига вече!
