По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Термодинамика на апокалипсиса: Килограми плутоний срещу геоложки мащаби
Идеята за мигновеното превръщане на планетата в радиоактивна пустиня е по-скоро продукт на холивудската кинематография и пропагандата от времето на Студената война, отколкото на математическото моделиране. Когато се говори за разрушителен потенциал, цифрите често се сблъскват с абстрактни възприятия. Общият тротилов еквивалент на наличните около 12 000 ядрени бойни глави в света днес се изчислява на около 1750 мегатона (1,75 гигатона). За сравнение, изригването на вулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава през април 1815 г. е освободило топлинна и кинетична енергия, равняваща се по оценки на геолозите на близо 700–800 мегатона.
Вулканът Тамбора изхвърля над 150 кубични километра пирокластичен материал и над 60 милиона тона серен диоксид в стратосферата. Това предизвиква глобално понижение на температурите с около 0,5–0,7 °C и води до известната „година без лято“ през 1816 г. В Европа и Северна Америка настъпват локални слани през юли и провали на реколтата. В Сибир и Южна Америка ефектите са почти незабележими.
Енергията при удар на астероид е от съвсем друг порядък. Сблъсъкът в Юкатан преди 66 милиона години, оформил кратера Чиксулуб с диаметър 180 километра, се оценява на 100 тератона – т.е. 100 000 гигатона тротилов еквивалент. Това е около 57 000 пъти повече от цялата налична ядрена мощност на планетата днес.
Тогава изчезват над 50% от видовете. Днешният ядрен арсенал физически няма как да възпроизведе такъв тип планетарно изтриване.
Ракетни глави и отклонение от целта: Защо мегатоните намаляха
През 60-те години на XX век Съветският съюз тества „Цар Бомба“ (АН602) на Нова земя с проектна мощност 100 мегатона, съкратена за изпитанието до 50 мегатона. САЩ от своя страна разполагат с термоядрени бомби B41 с мощност 25 мегатона. В онази епоха круговото вероятностно отклонение (КВО) на интерконтиненталните балистични ракети е било от порядъка на 1 до 3 километра. За да се компенсира ниската точност при насочване към укрепени шахтови пускови инсталации или подземни командни пунктове, се е разчитало на колосален взривен капацитет.
С навлизането на инерциалните системи с астрокорекция и спътниковата GPS/ГЛОНАСС навигация точността на съвременните ракети като D5 Trident II или РС-28 „Сармат“ падна под 100–150 метра.
Това фундаментално промени доктрините. На мястото на моноблок с мощност 10 мегатона дойдоха бойни глави с индивидуално насочване (MIRV) от по 100, 300 или 500 килотона. Мощността намаля, но ефективността при поразяване на точкови военни цели нарасна. Поради тази причина общият мегатонаж на световните арсенали намаля повече от четири пъти спрямо пика през 1986 г., когато общият брой на бойните глави надхвърляше 60 000.
География на запасите: По данни на SIPRI за 2026 година
Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) в своите доклади посочва, че САЩ и Русия продължават да притежават над 86% от всички ядрени бойна глави и близо 93% от оперативно разположените стратегически носители. Останалите седем държави от „ядрения клуб“ – Франция, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея – поделят останалите 14%.
По налични оценки на военни анализатори руският инвентар възлиза на общо около 5420 бойни глави. От тях:
- 1796 са в бойна готовност (разположени на балистични ракети с базиране на суша, подводници и в бази на стратегическата авиация);
- 2604 се намират на съхранение в централизирани бази (включително около 1350 тактически бойни глави за оперативно-тактически комплекси „Искандер-М“, крилати ракети „Калибър“ и Х-102);
- 1920 са изведени от експлоатация и подлежат на демонтаж в специализирани предприятия като Маяк и Златоуст.
Вашингтон разполага с идентична конфигурация – около 1770 оперативно разположени глави (на Minuteman III и Trident II D5) и над 1900 в резерв.
В периода между 2022 и 2025 г. Москва е увеличила броя на разположените си оперативно готови боезаряди с 226 броя. За същия период Пхенян продължава изграждането на реактора в Йонбьон и разширяването на комплекса за обогатяване на уран, удвоявайки минималния си оперативен арсенал.
Разбира се, тези данни почиват на открити източници и разузнавателни оценки. Всяка цифра за складовите наличности съдържа известна степен на неопределеност.
