По публикации в чужди медии и анализи на парламентарния процес. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дълбокият дефицит на легитимност: Анатомия на парламентарния вот и ножицата между институциите
Официалният протокол на Централната избирателна комисия запечатва сухото разпределение на силите: 349 депутатски места за "Единна Русия" в 450-местната долна камара на руския парламент. Активността от 59,8% означава, че до урните са отишли 67,4 милиона души. Суровата политическа математика обаче показва съвсем друга реалност, която администраторите в Кремъл задължително отчитат при планирането на вътрешнополитическата стабилност.
Над 45,3 милиона избиратели просто предпочетоха да останат у дома. Официално спечелените от управляващата партия 57,97% от подадените гласове всъщност се равняват на едва 34,66% от общия брой на имащите право на глас руски граждани. Така партията контролира 77,5% от сградата на „Охотни ряд“, облягайки се на реалната подкрепа на приблизително една трета от населението.
Тази ножица се разтваря още по-драматично, когато данните се съпоставят с президентските избори от март 2024 година. Тогава официалната активност бе 77,49%, или над 87 милиона гласували. Разликата от близо 20 милиона души между двата вота разкрива фундаментална институционална асиметрия. Руският избирател възприема институцията на държавния глава като единствен реален източник на суверенитет и политическа воля, докато парламентарният корпус се третира като чисто административен орган, чиято роля е да подпечатва вече взети решения. Според редица социологически наблюдения именно тази перцепция захранва хроничното пасивно поведение при парламентарни избори.
От политбюро на медийните забавления към казармена дисциплина: Краят на законодателния популизъм
Текучеството от 43% в депутатския корпус е най-радикалната подмяна на парламентарния състав за последните две десетилетия. Изборният цикъл отстрани фигури, които с години превръщаха заседателната зала в смес между евтино токшоу, бизнес борса и генератор на абсурдни медийни заглавия. Бюджетните дискусии и обсъждането на заплетени данъчни закони редовно биваха засенчвани от фотосесии на популярни личности и ексцентрични искания за забрани.
Султан Хамзаев, който не успя да прескочи дори вътрешнопартийните предварителни избори на "Единна Русия", бе превърнал забранителния популизъм в своя запазена марка. Палитрата от негови инициативи се разпростираше от забрана за продажба на алкохолни напитки през уикендите и в дните около Нова година, през обявяването на детското шампанско за „детски кокаин“, до искане за пълно премахване на термина „легнал полицай“ от пътната терминология с аргумента, че формулировката обиждала органите на реда. Хамзаев стигна до там да предлага забрана на козметичните процедури за жени, отмяна на часовете по английски език в училищата и пълно ограничаване на компютърните игри след инцидентите около младежката субкултура „ЧВК Рьодан“.
Особено остър политически резонанс предизвика опитът му да подмени конституционната формула за „многонационалния народ на Русия“. Хамзаев предложи законодателно закрепване на понятието „руски народ на Руската федерация“, което да включва абсолютно всички етноси в страната. Неговото публично заявление — „В Дагестан съм аварец, в Москва съм дагестанец, а в чужбина съм руснак“ — всъщност правеше опит да превърне етнонима „руснак“ в административно определение за политическа нация, заличавайки субектността на самия руски етнос. Това предизвика сериозно напрежение сред национално ориентираните интелектуални среди и вероятно ускори политическото му отстраняване.
Не по-малко живописна бе кариерната биография на Андрей Свинцов от ЛДПР. В неговия регистър от идеи фигурираше предложение за продажба на алкохол единствено срещу медицинско удостоверение от нарколог през държавния портал „Госуслуги“, пълна забрана на социалните мрежи за лица под 16 години, премахване на интернет анонимността, забрана на гадателките на таро, както и изваждане на пицата и газираните напитки от училищните столове. През 2024 г. той поиска пропагандата на високопроходими четириколки (ATV) да бъде изравнена с забранената ЛГБТ пропаганда, а години по-рано бе открил „терористична заплаха“ в турските бонбони, сервирани в парламентарния бюфет.
Зад тази свръхактивност в генерирането на забранителни новини обаче се криеше съвсем различна реалност. Официалните декларации на Свинцов разкриват, че наред с парламентарната заплата, семейството му е придобило стотици хиляди квадратни метра земеделска земя и апетитни парцели, много от които благоразумно бяха прехвърлени на името на непълнолетното му дете. Борбата срещу анонимността в мрежата се оказва просто медийна димна завеса.
