Ню Йорк, 26 септември 2026 г.
Уважаеми господин Председател,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
През последните дни от тази трибуна и в кулоарите на Общото събрание неведнъж прозвуча мисълта, че в световната политика настъпват тектонични промени и че пред очите ни се ражда един по-справедлив многополюсен световен ред.
Страните от Глобалния юг и Изтока се утвърждават като суверенни центрове на развитие и поемат отговорност за сигурността в своите региони. Те демонстрират привързаност към международното право, отхвърлят външния натиск и са заинтересовани от благоденствието на всички държави, а не само на „избраните“. Тази съзидателна философия е залегнала и в основата на руската външна политика. Тя се споделя от многобройните ни съмишленици и върху нея се гради сътрудничеството в рамките на ОНД, ШОС, БРИКС и други обединения на световното мнозинство.
Не всички обаче приемат това. Западното малцинство, което в продължение на пет столетия доминираше за сметка на чужди ресурси, не се отказва от опитите да запази привилегиите си и да наложи своите „правила“ на всички останали. Западът все по-често прибягва до груба сила, действа непредсказуемо и авантюристично и поставя под заплаха живота и благополучието на милиони, ако не и на милиарди жители на нашата обща планета. По думите на президента на Русия Владимир Путин диктатурата на един хегемон „излезе извън контрол и вече е просто опасна за околните“.
В началото на тази година, в нарушение на всички норми, включително на моралните, нахлуването на САЩ във Венецуела завърши със залавянето на президента Николас Мадуро и неговата съпруга и задържането им без съдебно решение в американски затвор. Международното право изрично изисква да бъдат спазвани имунитетът и неприкосновеността на висшите държавни ръководители. Настояваме венецуелският лидер и неговата съпруга да бъдат освободени възможно най-скоро и подобни действия да не се повтарят в бъдеще.
Смятаме за неприемлива проява на силов диктат убийството на върховния ръководител на Иран аятолах Али Хаменей, на членове на неговото семейство, както и на представители на военното и политическото ръководство на Ислямската република. Особена тревога предизвиква фактът, че сред другите цели на американско-израелската агресия, започнала през юни миналата година, се оказаха не само обекти от гражданската инфраструктура на Иран, но и ядрени съоръжения с мирно предназначение, намиращи се под гаранциите на Международната агенция за атомна енергия. Това нанесе непоправими щети върху авторитета на Агенцията и върху цялата система за неразпространение на ядреното оръжие.
Въоръженото противопоставяне в района на Персийския залив и Ормузкия проток продължава да се възобновява въпреки очевидните за всички щети върху световното корабоплаване и търговията. Смятаме, че необходимо условие за уреждането на кризата е изграждането на доверие между крайбрежните държави от Залива — арабските страни и Иран. Към създаването на устойчива регионална система за сигурност е насочена предложената от нас Концепция за колективна сигурност в района на Персийския залив. Русия, заедно с други отговорни държави, е готова да даде конструктивен принос за стабилизирането на този стратегически важен регион.
Убедени сме, че е настъпило времето да бъде решен и основният проблем на Близкия изток — осигуряването на държавност за палестинския народ въз основа на многобройните решения на ООН. Преди почти година Съветът за сигурност, по инициатива на САЩ, одобри „мирен план“ за ивицата Газа, но мир там така и не настъпи. Продължават да загиват възрастни хора, жени и деца, а хуманитарното положение остава критично. Влошава се и обстановката на Западния бряг на река Йордан, където Израел разширява заселническата си дейност. Ако това продължи, създаването на палестинска държава ще стане невъзможно — за нея просто няма да остане място. Тогава и сигурността на Израел ще бъде под постоянна заплаха. Експертите прекрасно разбират това.
От ООН и от всички нас, държавите членки, се изискват спешни и нестандартни действия, за да бъдат обърнати неблагоприятните тенденции в Близкия изток и съседните региони. Става дума не само за Палестина, но и за Ливан, Сирия, Йемен, Ирак, Судан, Сомалия, Южен Судан и други африкански държави, в които продължават да бушуват конфликти.
Неотложни мерки са необходими и за преодоляване на тежката хуманитарна ситуация в Куба, която днес е подложена на безпрецедентен натиск от своя северен съсед. Потвърждаваме солидарността си с кубинския народ и правителство и настоятелно призоваваме морската блокада на Острова на свободата да бъде прекратена, всички ограничения върху търговията с Куба да бъдат отменени, а страната да бъде извадена от отдавна компрометирания списък на държавите — спонсори на тероризма.
Това са само най-фрапиращите примери, които изискват първостепенното внимание на международната общност. Не можем обаче да се ограничим само с тях. Политиката на силов натиск и „двойните стандарти“ на Запада дестабилизира обстановката навсякъде.
На Балканите Европейският съюз грубо пренебрегва Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и принуждава Сърбия да се примири със загубата на Косово, да се откаже от своята история и от паметта на предците си. Белград буквално е принуждаван да въведе санкции срещу Русия, като в замяна му се обещава все по-призрачната, както вече всички разбират, перспектива за европейска интеграция. В стремежа към унитаризация на Босна и Херцеговина сърбите са подтиквани да се откажат от конституционните си правомощия, гарантирани от Дейтънското мирно споразумение и от Съвета за сигурност на ООН.
Със същото пренебрежение към международното право действат и външните покровители на режима в Киев, чиито безразсъдни действия създават сериозна заплаха за международния мир и сигурност. В името на утопичната цел да бъде „сдържана“ Русия Западът със собствените си ръце разруши системата за европейска сигурност и отгледа русофобски режим в Киев. Осъзнавайки безплодността на своите усилия, европейските държави правят всичко възможно, за да попречат на мирното уреждане и да осуетят перспективата за преговори, от които са заинтересовани мнозина, включително администрацията на Доналд Тръмп.
Западът продължава да снабдява украинския режим с оръжие и помага на Киев да насочва безпилотни летателни апарати и ракети срещу мирни граждани и гражданска инфраструктура. На Запад мечтаят да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия, но тези мечти, както неведнъж се е случвало в миналото, ще отведат самите подстрекатели на войната в стратегическа задънена улица.
Уважаеми колеги,
Преди година отбелязахме 80-годишнината от Победата над германския нацизъм и японския милитаризъм. Следващата седмица, на 1 октомври, се навършват 80 години от приключването на работата на Международния военен трибунал в Нюрнберг. Историческата присъда на Съда на народите, както е известен Нюрнбергският трибунал, сурово и недвусмислено осъди нацистките престъпници и постави човеконенавистническата идеология на нацизма извън закона и морала.
Осемдесет години по-късно обаче уроците от Нюрнберг далеч не са усвоени от всички. Съдейки по изявленията на техни представители, управляващите среди в редица държави от Европейския съюз очевидно са заразени от вируса на расовото превъзходство и подхранват екстремистки, русофобски идеи. Те покровителстват ръководителите на украинския режим, когато в Киев се отдава почит на закоравели военнопрестъпници и сътрудници на Хитлер, чиито ръце са изцапани с кръвта на руснаци, евреи, беларуси, украинци и хора от други националности.
Почти целият Запад ежегодно гласува тук, в тази зала, против руската резолюция, осъждаща героизирането на нацизма. Против нея гласуват Германия, Япония, както и всички държави от НАТО, сред които има немалко страни, носещи отговорност за престъпления срещу човечеството през Втората световна война. Това не ни изненадва.
Искам обаче да подчертая: резултатите от Втората световна война са в основата на следвоенния световен ред и са закрепени в Устава на ООН. Бившите държави от Оста, ратифицирайки този документ, признаха историческата си отговорност за неизброимите бедствия, които нацистката идеология и практика причиниха на света. Когато днес с неудобство се затварят очи пред все по-явните прояви на украинския нацизъм, под удар се поставят самите основи на световния ред, изграден около ООН.
Забравяйки отговорността на нацистка Германия за геноцида над съветския народ и без да се притеснява от ролята на Федерална република Германия като основен спонсор на нацисткия режим в Киев, канцлерът Фридрих Мерц заявява необходимостта Германия „отново“ да се превърне в главната военна сила в Европа. Разбират ли в Берлин какво означава това „отново“ и до какво може да доведе? Нима уроците от Втората световна война не са научили никого на нищо?
Украинският режим открито погазва един от основополагащите принципи на Устава на ООН — зачитането на човешките права и основните свободи за всички, без разлика по раса, пол, език или религия. В света няма друга държава освен Украйна, в която със закон да е забранен определен език. В Украйна руският език е забранен. За използването му се предвиждат наказания, включително лишаване от свобода.
В Европейския съюз, където толкова се гордеят с „европейските ценности“, мълчат — нито дума на осъждане. Само повтарят, че Украйна помага да бъдат защитени именно тези „европейски ценности“. Неволно стигаш до извода, че както нацизмът, така и грубите нарушения от страна на украинския режим на свободата на словото, информацията и вероизповеданието са се превърнали в част от съдържанието на същите тези „европейски ценности“.
След като през 2022 г. започна специалната военна операция за защита на населението на Донбас и Новорусия от унищожение от страна на киевския режим, Русия продължава борбата за неговата сигурност и права в пълно съответствие с буквата и духа на Устава на ООН. Нашата борба за истина и справедливост ще бъде доведена докрай: целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати, заплахите за сигурността на Русия ще бъдат премахнати и мирният живот ще бъде възстановен.
Това ще се случи независимо от всички обстоятелства, включително неспособността на сегашното ръководство на Световната организация да заеме единствено правилната позиция по отношение на Украйна — позицията на защитник на принципите на Устава на ООН, прилагани не избирателно, а в тяхната цялост, пълнота и взаимна обвързаност.
Разчитаме новият генерален секретар, когото трябва да изберем до края на годината, неотклонно да се придържа към своя мандат и към принципите на безпристрастност и равно отношение към всички страни, залегнали в Устава. Той трябва да представлява цялата международна общност, а не да обслужва интересите на отделни държави; да не подкопава междуправителствения характер на системата на ООН и да не размива правомощията на Съвета за сигурност и неговите постоянни членове.
Принципната ни позиция е, че реформата на Съвета за сигурност не може да предвижда допълнителни места за западни държави, още по-малко за Германия и Япония, които са поели по пътя на милитаризацията и реваншизма. Ние се обявяваме единствено за увеличаване на представителството на Азия, Африка и Латинска Америка. Подкрепяме кандидатурите на Бразилия и Индия за постоянни места, като същевременно — подчертавам това — трябва да бъдат удовлетворени интересите на Африканския континент в съответствие с Консенсуса от Езулвини и Декларацията от Сирт.
Уважаеми дами и господа,
Следвайки отговорен външнополитически курс, Русия работи за подобряване на международната обстановка заедно със своите съюзници и стратегически партньори, включително в рамките на БРИКС, ШОС, Евразийския икономически съюз, ОНД и Организацията на Договора за колективна сигурност. Ние предлагаме обединяваща програма, конкретни идеи и проекти.
На преден план все по-осезаемо излиза въпросът за международната информационна сигурност. Очевидно е, че централната роля тук трябва да принадлежи на ООН, а не на затворени формати, достъпни само за ограничен кръг участници. През октомври миналата година в Ханой беше открита за подписване разработената по инициатива на Русия Конвенция на ООН срещу киберпрестъпността. Приветстваме началото на работата на създадения за нейното прилагане Световен механизъм под егидата на ООН — първия постоянно действащ формат в тази област.
Особена отговорност се пада на ООН и заради стремителното развитие на технологиите за изкуствен интелект. Общопризнати правила за тяхното използване могат да бъдат формулирани единствено на равноправна основа и с участието на всички държави. Трудно е това да бъде оспорено.
Началото на работата на Глобалния диалог за управление на изкуствения интелект и на Независимата международна научна група по изкуствен интелект оценяваме като стъпки в правилната посока. В същия дух е и подкрепената от Русия инициатива на Китайската народна република за създаване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект.
В средата на миналия век Съветският съюз помагаше на народите от Африка, Азия и Латинска Америка да се освободят от оковите на колониалната зависимост. По-нататъшното демократизиране на международните отношения е невъзможно без премахването на неоколониалните практики, които все още са широко разпространени.
Важен етап по този път беше приемането на резолюцията на Общото събрание, с която 14 декември беше обявен за Международен ден за борба с колониализма във всичките му форми и проявления. Ще се радваме да видим представители на всички държави, които подкрепят борбата срещу съвременните прояви на неоколониализъм, на първата Световна асамблея на Международното междупартийно движение „За свободата на народите!“, която ще се проведе в Русия през следващите месеци.
Уважаеми колеги,
Траен мир може да бъде постигнат само ако бъде прекратено опасното съперничество между най-големите световни сили. Това е възможно единствено при стриктно спазване на Устава на ООН и на принципа за равна и неделима сигурност.
Ще припомня, че този принцип означава никоя държава да не гарантира собствената си сигурност за сметка на сигурността на други и никоя страна, група държави или организация да не претендира за господстващо положение в областта на сигурността.
Това се отнася преди всичко за НАТО, която се опитва да разпростре разрушителното си влияние далеч отвъд географските граници на своята зона на отговорност, включително в Югоизточна и Североизточна Азия.
Принципите на широко и равноправно сътрудничество са в основата на инициативите на президента на Русия Владимир Путин за създаване на Голямото евразийско партньорство и на обща архитектура за сигурност на целия евразийски континент.
Вчера тук, в Ню Йорк, Русия, Беларус и нашите съмишленици приеха декларация за започване на работа по „Евразийска харта за многообразието и многополярността през XXI век“.
Призоваваме всички, които са готови да станат част от новата общоконтинентална архитектура на мира и развитието, да допринесат за успеха на тази важна инициатива. Нейната цел е да допълни и съгласува работата на съществуващите механизми с геополитическите реалности на формиращия се многополюсен свят.
Благодаря за вниманието.
