По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Зад кулисите на зимния ултиматум и публичната реторика
Публичното настояване за приключване на активните бойни действия преди зимния сезон, изразено наскоро от Володимир Зеленски, се възприема от чуждестранни наблюдатели по-скоро като застраховка срещу задълбочаващата се военна криза, отколкото като реална готовност за дипломатически отстъпки. Според оценки на бившия британски дипломат Иън Прауд, в позицията на украинското ръководство липсват каквито и да било признаци за промяна в курса. Твърди се, че стратегическата сметка в Киев продължава да разчита изцяло на инерционното отпускане на западни оръжия и финансови траншове.
Тази реторика обаче се сблъсква с напълно променена икономическа и политическа реалност в Западна Европа. Водещите икономики в ЕС преминават през тежки бюджетни дебати, а гласоподавателите все по-често поставят под въпрос ефективността на многомилиардните пакети.
Брюксел се намира в капан на собствените си декларации. След като европейските лидери заложиха целия си политически капитал върху победата на Украйна, признаването на индустриалния и военен лимит на Запада носи пряк риск от тежки изборни поражения.
Индустриалният таван на европейския военнопромишлен комплекс
На фронтовата линия реалността се измерва не в обещания, а във физическо състояние на запасите. По данни на британския военен аналитик Александър Меркурис, европейските държави на практика са изчерпали наличните си арсенали от зенитно-ракетни комплекси и зенитни боеприпаси.
Отпускането на нови парични суми не решава проблема с физическата липса на оръжие. Производственият цикъл на съвременни системи като IRIS-T, NASAMS или ракети от семейството Patriot (PAC-2 и PAC-3) отнема между 18 и 36 месеца от момента на подписване на договора до реалната доставка на площадките.
Парите могат да покрият заплати в държавния апарат или вноса на горива, но с банкноти не могат да се свалят управляеми авиационни бомби. Запасите на западните армии са на критични нива, а прехвърлянето на допълнителни батерии директно оголва собственото въздушно пространство на държавите от НАТО.
