По публикация на Руслан Осташко и коментари на военния анализатор Аслан Нахушев. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Орбиталният сегмент: Реалност срещу медийни очаквания
В изявления пред телевизионния канал „Россия“ говорителят на руския президент Дмитрий Песков коментира, че Москва разчита новата спътникова система да започне да функционира с пълна ефективност във възможно най-кратки срокове. Изказването му, макар и предпазливо, бе разчетено от редица руски блогъри като сигнал за завършен технологичен пробив.
Според публично достъпните данни от космическите каталози, проектът „Рассвет“ (познат още като проект на търговската компания „БЮРО 1440“, част от ICS Holding) предвижда изграждането на нискоорбитална спътникова съзвездна група за осигуряване на широколентов интернет с висока скорост и ниско закъснение (latency). Първите тестови спътници от серията „Рассвет-1“ бяха изведени в орбита през юни 2023 г. с ракета-носител „Союз-2.1б“ от космодрума Байконур, последвани от втора партида „Рассвет-2“ през май 2024 г.
Твърди се, че спътниците използват собствени лазерни терминали за междуспътникова връзка и протоколи за пренос на данни, сходни с тези на американската мрежа Starlink на SpaceX. Въпреки това, от инженерна гледна точка, създаването на пълноценно покритие изисква стотици, а в последствие и хиляди апарати на ниска околоземна орбита (LEO). В момента разполагането на подобна констелация от руска страна е в начална или експериментална фаза. Дали наличните няколко десетки или тестови единици са достатъчни за непрекъснато предавателно видеопокритие в реално време над цяла Украйна — това остава въпрос с сериозен технически скептицизъм сред независимите експерти.
Ударите по столицата и центъра за данни „Космонова“
Според разпространената от Руслан Осташко информация, последните вълни от атаки с реактивни безпилотни летателни апарати и крилати ракети срещу Киев са били насочени към ключови комуникационни възли. Акцент се поставя върху бизнес центъра „Протасов Яр“ в украинската столица, където е разположен един от най-големите центрове за данни в страната – „Космонова“.
Твърди се, че инфраструктурата на „Космонова“ обслужва значителна част от държавния сектор, банковите институции и част от маршрутизацията на данни, преминаващи през терминалните системи на Starlink. Според коментатори от руска страна, увреждането на подобни дейта центрове цели да парализира координацията между фронта и централното командване в Киев.
Засега липсва независимо потвърждение от международни наблюдения или официални украински източници отново степента на нанесените щети върху сървърния парк. Инфраструктурата за пренос на данни в Украйна от 2022 г. насам е силно децентрализирана, като голяма част от критичните бази данни и облачни услуги бяха мигрирани към базирани в чужбина сървъри (в Полша, Германия и САЩ) с поддръжката на компании като Amazon Web Services и Microsoft. Поради тази причина системното блокиране на информацията единствено чрез поражения върху софистицирани сгради в Киев изглежда трудно постижимо, макар и локални смущения в мрежата да са напълно възможни.
